►B

РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2015/1998 НА КОМИСИЯТА

от 5 ноември 2015 година

за установяване на подробни мерки за прилагането на общите основни стандарти за сигурност във въздухоплаването

(текст от значение за ЕИП)

(ОВ L 299, 14.11.2015 г., стp. 1)

Официален вестник

  №

страница

дата

 M1

РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2015/2426 НА КОМИСИЯТА от 18 декември 2015 година

  L 334

5

22.12.2015

►M2

РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2017/815 НА КОМИСИЯТА от 12 май 2017 година

  L 122

1

13.5.2017

 M3

РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2017/837 НА КОМИСИЯТА от 17 май 2017 година

  L 125

3

18.5.2017

 M4

РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2018/55 НА КОМИСИЯТА от 9 януари 2018 година

  L 10

5

13.1.2018

►M5

РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2019/103 НА КОМИСИЯТА от 23 януари 2019 година

  L 21

13

24.1.2019

►M6

РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2019/413 НА КОМИСИЯТА от 14 март 2019 година

  L 73

98

15.3.2019

►M7

РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2020/111 НА КОМИСИЯТА от 13 януари 2020 година

  L 21

1

27.1.2020

►M8

РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2020/910 НА КОМИСИЯТА от 30 юни 2020 година

  L 208

43

1.7.2020

►M9

РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2021/255 НА КОМИСИЯТА от 18 февруари 2021 година

  L 58

23

19.2.2021

1.0.1.

Освен ако е посочено друго, органът, летищният оператор, въздушният превозвач или субектът, носещ отговорност съгласно националната програма за сигурност на гражданското въздухоплаване, посочена в член 10 от Регламент (ЕО) № 300/2008, гарантира прилагането на предвидените в настоящата глава мерки.

1.0.2.

По смисъла на настоящата глава за част от летището се считат всяко въздухоплавателно средство, автобус, товарна количка или друго средство за транспорт или пътнически ръкав.

По смисъла на настоящата глава „защитен багаж“ означава проверен чрез съответната техника регистриран багаж при заминаване, който е физически обезопасен срещу поставяне вътре в него на каквито и да било предмети.

1.0.3.

Без да се засягат критериите за предоставяне на дерогации, посочени в част К от приложението към Регламент (ЕО) № 272/2009 на Комисията ( 1 ), компетентният орган може да позволи специални процедури за сигурност или освобождаване във връзка със защитата и сигурността на зоните на съоръженията за излитане и кацане на летищата в дните, когато в нито един момент няма повече от едно въздухоплавателно средство, на което да се товарят или разтоварват товари или да се качват или слизат пътници в рамките на критичните части в зоните с ограничен достъп на летищата или на летище, което попада извън обхвата на точка 1.1.3.

1.0.4.

За целите на настоящото приложение „вещи, пренасяни от лица, които не са пътници“ се отнася до вещи, предназначени за лично ползване от лицето, което ги носи със себе си.

1.0.5.

Позоваванията на трети държави в настоящата глава и, когато е приложимо, в Решение за изпълнение C(2015) 8005 final на Комисията ( 2 ), включват други държави и територии, спрямо които, в съответствие с член 355 от Договора за функционирането на Европейския съюз, не се прилага дял VI от част III от посочения договор.

1.1.1.1.

Преградите между охраняемите граници, съоръженията за излитане и кацане, зоните с ограничен достъп, критичните части и, където това е приложимо, демаркираните зони, трябва да са ясно разпознаваеми на всяко летище с цел прилагане на подходящите мерки за сигурност във всяка от посочените зони.

1.1.1.2.

Преградите между охраняемите граници и съоръженията за излитане и кацане да са физическо препятствие, което се вижда добре от всички и което не позволява влизането на лица без разрешение.

1.1.2.1.

Зоните с ограничен достъп включват поне следното:

1.1.2.2.

Част от летището се разглежда като зона с ограничен достъп поне за времето, през което се извършват посочените в точка 1.1.2.1 дейности.

При определяне на зона с ограничен достъп се извършва претърсване за сигурност на частите, които е възможно да са били обект на нерегламентиран достъп непосредствено преди определянето на подобна зона, така че да може в приемлива степен да се гарантира, че тя не съдържа каквито и да са забранени предмети. Това условие се счита за изпълнено за въздухоплавателните средства, които се подлагат на претърсване за сигурност.

1.1.2.3.

Когато има вероятност лица без разрешение да са имали достъп до зони с ограничен достъп, при първа възможност се извършва претърсване за сигурност на всички части, които е възможно да са били обект на нерегламентиран достъп, така че да може да се гарантира в приемлива степен, че те не съдържат каквито и да са забранени предмети. Това условие се счита за изпълнено за въздухоплавателните средства, които се подлагат на претърсване за сигурност.

1.1.3.1.

Критични части се определят на летища, където над 60 лица притежават летищни пропуски, даващи им право на достъп до зони с ограничен достъп.

1.1.3.2.

Критичните части включват поне следното:

Част от летището се разглежда като критична поне за времето, през което се извършват посочените в букви а) или б) дейности.

1.1.3.3.

При определяне на критична част се извършва претърсване за сигурност на частите, които е възможно да са били обект на нерегламентиран достъп непосредствено преди определянето на подобна част, така че да може да се гарантира в приемлива степен, че тя не съдържа каквито и да са забранени предмети. Това условие се счита за изпълнено за въздухоплавателните средства, които се подлагат на претърсване за сигурност.

1.1.3.4.

При първа възможност се извършва претърсване за сигурност на тези критични части, които може да са били обект на нерегламентиран достъп, така че да може в приемлива степен да се гарантира, че те не съдържат забранени предмети, ако е установен достъп до критични части на някой от следните:

Настоящата точка се счита за спазена по отношение на въздухоплавателните средства, които се подлагат на претърсване за сигурност, и не се прилага, когато лицата, обхванати от точка 1.3.2 и точка 4.1.1.7, са имали достъп до критични части.

Що се отнася до букви б) и в), настоящата разпоредба се прилага единствено спрямо тези критични части, които се използват за проверен регистриран багаж и/или проверени заминаващи пътници, които не заминават със същото въздухоплавателно средство като посочените пътници и членове на екипажи.

1.2.1.1.

Достъпът до съоръженията за излитане и кацане може да бъде разрешен само на лица и превозни средства, които имат основателна причина да се намират там. Обиколките на летището, придружавани от оправомощени за тази цел лица, се считат за имащи основателна причина.

1.2.1.2.

За да бъде допуснато до съоръженията за излитане и кацане, всяко лице трябва да носи със себе си разрешително.

1.2.1.3.

За да бъде допуснато до съоръженията за излитане и кацане, всяко превозно средство трябва да притежава пропуск.

1.2.1.4.

Лицата, намиращи се при съоръженията за излитане и кацане, при поискване представят за проверка своето разрешително.

1.2.2.1.

Достъпът до зоните с ограничен достъп може да бъде разрешен само на лица и превозни средства, които имат основателна причина да се намират там. Обиколките на летището, придружавани от оправомощени за тази цел лица, се считат за имащи основателна причина.

1.2.2.2.

За да бъде допуснато до зоните с ограничен достъп, всяко лице представя едно от следните разрешителни:

Като алтернатива може също така да бъде даден достъп след положително идентифициране, извършено чрез проверка на биометрични данни.

1.2.2.3.

За да бъде допуснато до зоните с ограничен достъп, всяко превозно средство трябва да притежава валиден пропуск.

1.2.2.4.

Посочените в точка 1.2.2.2, буква а) бордна карта или равностоен на нея документ се проверяват преди предоставяне на достъп на дадено лице до зони с ограничен достъп, така че да може да се гарантира в приемлива степен, че те са валидни.

Посочената в точка 1.2.2.2, букви б)—д) карта се проверява преди предоставяне на достъп на дадено лице до зони с ограничен достъп, така че да може да се гарантира в приемлива степен, че тя е валидна и е издадена на същото лице.

Когато се използва биометрична идентификация, проверката гарантира, че лицето, което желае да получи достъп до зони с ограничен достъп, притежава едно от разрешенията, изброени в точка 1.2.2.2, и че това разрешение е валидно и не е било дезактивирано.

1.2.2.5.

С цел да се предотврати неразрешеният достъп до зони с ограничен достъп, зоните за достъп се контролират посредством:

Компетентният орган може да определи в своята национална програма за сигурност на въздухоплаването, че ограничаването до едно лице по буква а) не се прилага в местата за достъп, които се използват изключително от служители на правоприлагащите органи.

1.2.2.6.

Пропускът на превозното средство се проверява, преди да му бъде предоставен достъп до зони с ограничен достъп, така че да може да се гарантира, че той е валиден и е издаден за същото превозно средство.

1.2.2.7.

Достъпът до зони с ограничен достъп е предмет и на допълнителните разпоредби в Решение за изпълнение С(2015) 8005 на Комисията.

1.2.3.1.

Идентификационна карта на член на екипаж, назначен от въздушен превозвач от Съюза, и летищен пропуск за лице могат да се издават единствено на лица, чиято дейност налага това и които са преминали успешно цялостната проверка съгласно точка 11.1.3.

1.2.3.2.

Идентификационни карти на член от екипажа и пропуски за лица се издават за срок, който не надвишава пет години.

1.2.3.3.

Пропуск/идентификационна карта на лице, което не е преминало цялостната проверка, незабавно се отнема.

1.2.3.4.

Пропускът за лице/идентификационната карта се носи на видно място поне когато притежателят ѝ се намира в зоните с ограничен достъп.

Лице, което не показва своята карта/своя пропуск в зоните с ограничен достъп, различни от зоните, в които се придвижват пътници, се подлага на нарочна проверка от лицата, отговарящи за прилагането на точка 1.5.1, буква в), и където това е уместно, за него се съобщава.

1.2.3.5.

Пропускът/идентификационната карта се връща незабавно на издаващия орган:

1.2.3.6.

Издаващият орган се уведомява незабавно при загуба, кражба или невръщане на пропуска/идентификационната карта.

1.2.3.7.

Електронната карта незабавно се дезактивира след нейното връщане, изтичане на срока на валидност, отнемане или съобщение за загуба, кражба или невръщане.

1.2.3.8.

Спрямо идентификационните карти на членове на екипаж от ЕС и летищните пропуски за лица се прилагат допълнителните разпоредби в Решение за изпълнение С(2015) 8005 на Комисията.

1.2.4.1.

Върху идентификационната карта на член на екипаж, назначен от въздушен превозвач от Съюза, е посочено следното:

1.2.5.1.

Върху пропуските за лица е посочено следното:

Имената и зоните на достъп могат да бъдат заменени от равностойна идентификация.

1.2.5.2.

С цел да се предотврати злоупотребата с пропуски за лица се изгражда система, така че да може да се гарантира в приемлива степен, че опитите за използване на пропуски, които са били изгубени, откраднати или не са били върнати, се разкриват. При разкриване на подобни опити се предприемат подходящи действия.

1.2.6.1.

Пропуск за превозно средство се издава единствено при установяване на оперативна необходимост.

1.2.6.2.

Пропускът за превозно средство се отнася за конкретно превозно средство и върху него е посочено следното:

▼M2 —————

1.2.6.3.

Електронният пропуск за превозно средство:

▼M5

▼M2

Не е необходимо електронните пропуски за превозни средства да показват зоните, за които превозното средство има разрешение за достъп, нито датата на изтичане на срока на валидност, при условие че тази информация може да бъде прочетена и проверена по електронен път, преди да бъде предоставен достъп до зоните с ограничен достъп. ►M5  Електронните пропуски за превозни средства трябва да бъдат също електронно четими в зоните за излитане и кацане. ◄

1.2.6.4.

Пропускът за превозно средство се поставя на видно място, когато превозното средство се намира върху съоръженията за излитане и кацане.

1.2.6.5.

Пропускът за превозно средство се връща незабавно на издаващия орган:

1.2.6.6.

Издаващият орган се уведомява незабавно при загуба, кражба или невръщане на пропуска за превозно средство.

1.2.6.7.

Електронният пропуск за превозно средство незабавно се дезактивира след неговото връщане, изтичане на срока на валидност или съобщение за загуба, кражба или невръщане.

1.2.6.8.

С цел да се предотврати злоупотребата с пропуски за превозни средства се изгражда система, така че да може да се гарантира в приемлива степен, че опитите за използване на пропуски за превозни средства, които са били изгубени, откраднати или не са били върнати, се разкриват. При разкриване на подобни опити се предприемат подходящи действия.

1.2.6.9.

Превозни средства, които се използват само върху съоръженията за излитане и кацане и които нямат разрешение за използване по обществени пътища, могат да бъдат освободени от прилагане на точки 1.2.6.2—1.2.6.8, при условие че от външната си страна са ясно обозначени като оперативни превозни средства в експлоатация на въпросното летище.

1.2.7.1.

Членове на екипажа, които не притежават валиден пропуск, се придружават винаги когато се намират в зони с ограничен достъп, различни от:

1.2.7.2.

По изключение дадено лице може да бъде освободено от изискванията по точка 1.2.5.1 и задълженията за извършване на цялостна проверка, при условие че това лице е придружавано винаги когато се намира в зони с ограничен достъп. Дадено лице може да бъде освободено от изискването да бъде придружавано, ако представи разрешително и притежава валиден летищен пропуск за лица.

1.2.7.3.

Придружителят:

1.2.7.4.

Дадено превозно средство може да бъде освободено от изискванията по точка 1.2.6, при условие че то е придружавано винаги когато се намира в зоните на съоръженията за излитане и кацане.

1.2.7.5.

Когато даден пътник не пътува по силата на договор за въздушен превоз, водещ до издаването на бордна карта или равностоен документ, придружаващият пътника член на екипажа може да бъде освободен от изискванията по точка 1.2.7.3, буква а).

1.3.1.1.

Лица, които не са пътници, се проверяват по един от следните методи:

▼M5

▼M5

Оборудването за откриване на метал и експлозиви в обувки (SMD и SED) може да се използва само като допълнително средство за проверка.

▼B

1.3.1.2.

Точки 4.1.1.3 — 4.1.1.6 и 4.1.1.10 — 4.1.1.11 се прилагат по отношение на проверката на лица, които не са пътници.

1.3.1.3.

Кучетата за откриване на експлозиви, оборудването за откриване на следи от експлозиви (ETD) както и оборудването за откриване на следи от експлозиви (ETD) в комбинация с оборудване за откриване на експлозиви в обувки (SED) могат да се използват само като допълнително средство за проверка на лица, които не са пътници, или при непредвидимо редуване с ръчно претърсване, ръчно претърсване в комбинация с оборудване за откриване на метал в обувки (SMD), рамкови метал-детектори или скенери за сигурност.

1.3.1.4.

Вещи, пренасяни от лица, които не са пътници, се проверяват по един от следните методи:

1.3.1.5.

Точки 4.1.2.4—4.1.2.7 и 4.1.2.11 се прилагат по отношение на проверката на вещи, пренасяни от лица, които не са пътници.

1.3.1.6.

Кучетата за откриване на взривни вещества и оборудване за откриване на следи от взривни вещества (ETD) могат да се използват само като допълнително средство за проверка на вещи, пренасяни от лица, различни от пътници, или при непредвидимо редуване с ръчно претърсване, рентгеново оборудване или оборудване със система за откриване на експлозиви (EDS).

1.3.1.7.

Когато лица, които не са пътници, и пренасяните вещи трябва да бъдат подлагани на постоянни случайни проверки, тяхната честота се определя от компетентния орган въз основа на оценка на риска.

1.3.1.8.

Животните, използвани за оперативни нужди и придружавани от лице, носещо валиден летищен пропуск за лице, се подлагат на визуална проверка преди да им бъде предоставен достъп до зоните с ограничен достъп.

1.3.1.9.

Проверката на лица, които не са пътници, и на пренасяните вещи е предмет и на допълнителните разпоредби на Решение за изпълнение С(2015) 8005 на Комисията.

1.3.2.1.

Поради обективни причини компетентният орган може да позволи лица, които не са пътници, да бъдат освободени от проверка или да бъдат подложени на специални процедури за проверка, при условие че те са придружени от лице, оправомощено да придружава лица съгласно точка 1.2.7.3.

1.3.2.2.

Проверените лица, които не са пътници и които временно напускат критичните части, може да бъдат освободени от проверка при завръщането си, при условие че те са били под непрекъснато наблюдение от страна на оправомощените лица, така че да може да се гарантира в приемлива степен, че те няма да внесат забранени предмети в посочените критични части.

1.3.2.3.

Освобождаването и специалните процедури за проверка са предмет и на допълнителните разпоредби на Решение за изпълнение С(2015) 8005 на Комисията.

1.4.1.1.

Всички превозни средства се проверяват, преди да навлязат в критичните части. Те трябва да бъдат защитени от незаконна намеса от момента на проверката до навлизането им в критичните части.

1.4.1.2.

Водачът и пътниците от превозното средство трябва да не са в него по време на проверката. От тях се изисква да изнесат за проверка личните си вещи от превозното средство.

1.4.1.3.

Трябва да се разработи методика, за да бъде гарантиран случайният характер на подбора на зони, които трябва да бъдат проверени.

1.4.1.4.

Превозните средства, които навлизат в критични части, са предмет и на допълнителните разпоредби на Решение за изпълнение С(2015) 8005 на Комисията.

1.4.2.1.

Водачът и пътниците от превозното средство трябва да не са в него по време на проверката. От тях се изисква да изнесат за проверка личните си вещи от превозното средство.

1.4.2.2.

Трябва да се разработи методика, за да бъде гарантиран случайният характер на подбора на превозните средства и зоните, които трябва да бъдат проверени.

1.4.2.3.

Превозните средства, които навлизат в зони с ограничен достъп, които не са критични части, са предмет и на допълнителните разпоредби на Решение за изпълнение С(2015) 8005 на Комисията.

1.4.3.1.

Ръчното претърсване включва щателна ръчна проверка на избраните зони, както и на съдържанието, така че да може да се гарантира в приемлива степен, че в тях няма забранени предмети.

1.4.3.2.

Следните методи могат да бъдат използвани само като допълнително средство за проверка:

1.4.3.3.

Методите за проверка са предмет и на допълнителните разпоредби на Решение за изпълнение С(2015) 8005 на Комисията.

1.4.4.1.

Поради обективни причини компетентният орган може да позволи превозни средства да бъдат освободени от проверка или да бъдат подложени на специални процедури за проверка, при условие че те са придружени от лице, оправомощено да извършва това съгласно точка 1.2.7.3.

1.4.4.2.

Освобождаването и специалните процедури за проверка са предмет и на допълнителните разпоредби на Решение за изпълнение С(2015) 8005 на Комисията.

1.5.1.

Наблюдение или патрулиране се извършва с цел проследяване на:

1.5.2.

Честотата и начинът за извършване на наблюдение и патрулиране се определят въз основа на оценка на риска и се одобряват от компетентния орган. При тях се вземат предвид:

Частите от оценката на риска, които засягат честотата и начина за извършване на наблюдение и патрулиране, могат да бъдат предоставени писмено при поискване с цел осъществяване на мониторинг за съответствие.

1.5.3.

Наблюдението и патрулирането трябва да не следват предсказуем модел. Валидността на пропуските/идентификационните карти се проверява на случаен принцип.

1.5.4.

Вземат се мерки за възпрепятстване преминаването на нарушители през пунктовете за проверка за сигурност, а ако все пак това се случи — своевременно да бъдат разгледани и отстранени нарушенията и последствията от тях.

1.6.1.

Не се разрешава на лица, които не са пътници, да внасят в зони с ограничен достъп предметите, изброени в притурка 1-А.

1.6.2.

Допуска се изключение от точка 1.6.1, при условие че на лицето е разрешено да внася забранени предмети в зони с ограничен достъп с цел изпълнение на задачи, които са от съществено значение за функционирането на летищните съоръжения или на въздухоплавателните средства, или за изпълнение на задължения по време на полет.

1.6.3.

С цел да може да се свери дали предметът, носен от лице с разрешение да носи един или повече предмети, изброени в притурка 1-А, съвпада с някой от разрешените:

1.6.4.

Сверяването се извършва преди да се позволи на лицето да внесе съответните предмети в зони с ограничен достъп и при нарочно поискване от лица, осъществяващи наблюдение или патрулиране съгласно точка 1.5.1, буква в).

1.6.5.

Предметите, изброени в притурка 1-А, могат да бъдат съхранявани в зони с ограничен достъп, при условие че те се съхраняват при спазване на изискванията за сигурност. Предметите, изброени в букви в), г) и д) от притурка 4-В, могат да бъдат съхранявани в зони с ограничен достъп, при условие че пътниците нямат достъп до тях.

3.0.1.

Освен ако е предвидено друго, въздушният превозвач гарантира прилагането на предвидените в настоящата глава мерки по отношение на своите въздухоплавателни средства.

3.0.2.

В притурка 3-Б са изброени трети държави, в които прилаганите стандарти за сигурност по отношение на сигурността на въздухоплавателните средства са признати за равностойни на общите основни стандарти.

3.0.3.

Не е необходимо въздухоплавателните средства да бъдат подлагани на проверки за сигурност. Те се подлагат на претърсване за сигурност на въздухоплавателното средство в съответствие с точка 3.1.

3.0.4.

При поискване летищният оператор уведомява въздушния превозвач дали негово въздухоплавателно средство се намира в критична част. Когато това не е ясно, се приема, че въздухоплавателното средство се намира в част, която не е критична.

3.0.5.

Когато дадена зона вече не се счита за критична част поради промяна в статута по отношение на сигурността, летището информира засегнатите превозвачи.

3.0.6.

Списъкът на забранените предмети във връзка с извършването на претърсване за сигурност във вътрешността на въздухоплавателните средства е същият, както списъкът съгласно притурка 1–А. Сглобените взривни и запалителни устройства се считат за забранени предмети във връзка с извършването на претърсване за сигурност на външната част на въздухоплавателните средства.

3.0.7.

За целите на настоящата глава „панели и люкове за обслужване на въздухоплавателното средство“ означава външни точки за достъп до въздухоплавателното средство и отсеци, снабдени с външни ръкохватки или с външни спускащи се панели, които рутинно се използват за наземно обслужване на въздухоплавателното средство.

3.0.8.

Позоваванията на трети държави в настоящата глава и в Решение за изпълнение C(2015) 8005 на Комисията включват други държави и територии, спрямо които, в съответствие с член 355 от Договора за функционирането на Европейския съюз, не се прилага дял VI от част III от посочения договор.

3.1.1.1.

Въздухоплавателните средства се подлагат на претърсване за сигурност винаги когато има основание да се счита, че в тях може да са проникнали лица без разрешение за достъп.

3.1.1.2.

Претърсването за сигурност на въздухоплавателните средства се състои в проверка на определени зони в тях съгласно посоченото в Решение за изпълнение C(2015) 8005 на Комисията.

3.1.1.3.

Когато въздухоплавателно средство навлиза в критична част при пристигане от трета държава, която не е посочена в притурка 3-Б, то трябва да бъде подложено на претърсване за сигурност по всяко време след слизането на пътниците и/или разтоварването на багажното отделение.

3.1.1.4.

Въздухоплавателно средство, което пристига от държава-членка, през която е преминало транзитно след пристигане от трета държава, която не е посочена в притурка 3-Б, се счита за въздухоплавателно средство, пристигащо от трета държава.

3.1.1.5.

Моментът за извършване на претърсване за сигурност на въздухоплавателните средства е предмет и на допълнителните разпоредби в Решение за изпълнение C(2015) 8005 на Комисията.

3.2.1.1.

Независимо от това в коя част на летището е паркирано въздухоплавателното средство, всяка от неговите външни врати трябва да бъде защитена срещу неразрешен достъп чрез:

3.2.1.2.

Точка 3.2.1.1 не се прилага за въздухоплавателни средства, паркирани в хангар, който е заключен или защитен по друг начин срещу неразрешен достъп.

3.2.2.1.

Когато външните врати са затворени и въздухоплавателното средство се намира в част, която не е критична, всички външни врати:

Буква а) не се прилага за вратите, които са достъпни за лица, намиращи се на земята.

3.2.2.2.

Когато помощните средства за осигуряване на достъп са отстранени от вратите, които не са достъпни за лица, намиращи се на земята, те се поставят на такова разстояние от въздухоплавателното средство, че достъпът да бъде възпрепятстван в достатъчна степен.

3.2.2.3.

Когато външните врати са заключени, само лицата, за които съществува оперативна необходимост, могат да отключват тези врати.

3.2.2.4.

Когато външните врати са подложени на наблюдение, последното гарантира, че случаите на неразрешен достъп биват регистрирани веднага.

3.2.2.5.

Защитата на въздухоплавателни средства със затворени външни врати, намиращи се в част, която не е критична, са предмет и на допълнителните разпоредби в Решение за изпълнение C(2015) 8005 на Комисията.

4.0.1.

Освен ако е посочено друго, органът, летищният оператор, въздушният превозвач или субектът, носещ отговорност съгласно националната програма за сигурност на гражданското въздухоплаване, както е посочено в член 10 от Регламент (ЕО) № 300/2008, гарантират прилагането на предвидените в настоящата глава мерки.

4.0.2.

В притурка 4-Б са изброени трети държави, в които прилаганите стандарти за сигурност по отношение на пътници и ръчен багаж са признати за равностойни на общите основни стандарти.

4.0.3.

Пътниците, пристигащи от държава членка, и техният ръчен багаж в случаите, когато въздухоплавателното средство е преминало транзитно през въпросната държава членка след пристигане от трета държава, невключена в притурка 4-Б, или от летище в Съюза, за което съответната държава членка е въвела дерогация от общите основни стандарти, както е предвидено в член 1 от Регламент (ЕС) № 1254/2009, се считат за пътници и ръчен багаж, които пристигат от трета държава, освен ако има потвърждение, че същите пътници и техният ръчен багаж са били проверени съгласно настоящата глава.

4.0.4.

За целите на настоящото приложение:

4.0.5.

Позоваванията на трети държави в настоящата глава и, когато е приложимо, в Решение за изпълнение C(2015) 8005 final на Комисията, включват други държави и територии, спрямо които, в съответствие с член 355 от Договора за функционирането на Европейския съюз, не се прилага дял VI от част III от посочения договор.

4.0.6.

Пътниците, пристигащи от летище в Съюза, за което съответната държава членка е въвела дерогация от общите основни стандарти, както е предвидено в член 1 от Регламент (ЕС) № 1254/2009, се считат за пътници и ръчен багаж, които пристигат от трета държава, освен ако има потвърждение, че същите пътници и техният ръчен багаж са били проверени съгласно настоящата глава.

4.1.1.1.

Преди проверката, палтата и якетата на пътниците се събличат и се проверяват като ръчен багаж. Проверяващият може да поиска от пътника да съблече още дрехи, ако е необходимо.

4.1.1.2.

Пътниците се проверяват поне чрез един от следните методи:

▼M5

▼M5

▼B

Когато проверяващият не може да определи дали пътникът носи забранени предмети, на пътника се отказва достъп до зоните с ограничен достъп или той преминава повторна проверка, за да се убеди проверяващият, че той не носи забранени предмети.

4.1.1.3.

Ръчното претърсване се извършва така, че да може да се гарантира в приемлива степен, че лицето не носи забранени предмети.

4.1.1.4.

Когато рамковите метал-детектори (WTMD) сигнализират за нарушение, трябва да се отстрани причината за това.

4.1.1.5.

Ръчни метал-детектори (HHMD) могат да бъдат използвани само като допълнително средство за проверка. Те не могат да заместят изискването за извършване на ръчно претърсване.

4.1.1.6.

Когато е дадено разрешение за превоз на живо животно в пътническата кабина на въздухоплавателното средство, то преминава проверка като пътник или като ръчен багаж.

4.1.1.7.

Компетентният орган може да определи категории пътници, които по обективни причини трябва да са предмет на специални процедури за проверка или да бъдат освободени от проверка. За определените категории се информира Комисията.

4.1.1.8.

Проверката на пътници е предмет и на допълнителните разпоредби в Решение за изпълнение C(2015) 8005 на Комисията.

4.1.1.9.

Кучетата за откриване на експлозиви, оборудването за откриване на следи от експлозиви (ЕТD), оборудването за откриване на метал в обувки (SMD) и оборудването за откриване на експлозиви в обувки (SED) могат да се използват само като допълнително средство за проверка.

4.1.1.10.

Когато скенер за сигурност с оператор, съгласно посоченото в точка 12.11.1, втори параграф, се използва за проверка на пътници, трябва да се спазват всички следващи минимални условия:

Букви а) и г) се прилагат и за скенери за целите на сигурността с функция за автоматично откриване на опасности.

Пътниците имат право да откажат проверка със скенер за целите на сигурността. В такъв случай пътникът се проверява по алтернативен метод, включително поне с ръчно претърсване в съответствие с притурка 4-А към Решение за изпълнение C(2015) 8005 на Комисията. Когато скенерът за целите на сигурността издаде алармен сигнал, трябва да се отстрани причината за това.

Преди проверката със скенер за сигурност, пътникът трябва да бъде информиран за използваната технология, условията, свързани с неговото използване, и възможността да откаже проверка със скенер за целите на сигурността.

4.1.1.11.

Оборудване за откриване на следи от експлозиви (ETD) в комбинация с ръчни метал-детектори (HHMD) може да бъде използвано само в случаите, в които проверяващият счита, че ръчното претърсване на дадено място по тялото на съответното лице ще бъде неефикасно и/или нежелателно.

4.1.2.1.

Преди проверка преносимите компютри и други големи електрически уреди се изваждат от ръчния багаж и се проверяват отделно, освен ако ръчният багаж се подлагат на проверка със системи за откриване на експлозиви (EDS), отговарящо на стандарт C 2 или по-висок.

4.1.2.2.

Съответният субект на всички летища трябва да извършва проверка, при влизане в зоната с ограничен достъп (SRA), поне на ТАГ, придобити на летище или на борда на въздухоплавателно средство, които са запечатани в специален, позволяващ проверка на целостта плик (STEB), в който е поставено така, че да се вижда задоволително доказателство, че покупката е извършена в зоната от страната на съоръженията за излитане и кацане на летището или на борда на въздухоплавателно средство, както и на ТАГ, предназначени за прием по време на пътуването поради здравословни причини или заради специален хранителен режим, включително бебешка храна.

Преди проверката ТАГ се изваждат от ръчния багаж и се проверяват отделно от ръчния багаж, освен ако с оборудването за проверка на ръчния багаж могат да се проверяват няколко затворени контейнера с ТАГ вътре в багажа.

Когато ТАГ са извадени от ръчния багаж, пътникът представя:

Компетентните органи, въздушните превозвачи и летищата предоставят на пътниците съответната информация във връзка с проверката на ТАГ на техните летища.

4.1.2.3.

Ръчният багаж се проверява поне чрез един от следните методи:

Когато проверяващият не може да определи дали в ръчния багаж има забранени предмети, багажът не се приема или той преминава повторна проверка, за да се убеди проверяващият, че в него няма забранени предмети.

4.1.2.4.

Ръчното претърсване на ръчния багаж включва ръчна проверка на багажа, както и на неговото съдържание, така че да може да се гарантира в приемлива степен, че в него няма забранени предмети.

4.1.2.5.

Ако се използва рентгеново оборудване или система за откриване на експлозив (EDS), всяко изображение се разглежда от проверяващия или се анализира от софтуер за автоматично изчистване от екрана на изображения без опасни предмети (ACS).

4.1.2.6.

Ако се използва рентгеново оборудване или система за откриване на експлозив (EDS), причината за всички подадени от тях сигнали за нарушение трябва да бъде отстранена, така че да бъде убеден проверяващият в липсата на забранени предмети в зоните с ограничен достъп или на борда на въздухоплавателното средство.

4.1.2.7.

Ако се използва рентгеново оборудване или система за откриване на експлозив (EDS), всеки предмет, чиято плътност понижава способността на проверяващия да анализира съдържанието на ръчния багаж, се изважда от багажа. Багажът се проверява отново, а предметът се проверява отделно като ръчен багаж.

4.1.2.8.

Всеки багаж, за който е установено, че съдържа голям електрически уред, се проверява отново без съответния уред, като електрическият уред се проверява отделно, освен ако ръчният багаж е бил проверен с оборудване със система за откриване на експлозиви (EDS), отговарящо на стандарт C2 или по-висок.

4.1.2.9.

Кучета за откриване на експлозив и оборудване за откриване на следи от експлозив (ЕТD) могат да бъдат използвани само като допълнително средство за проверка.

4.1.2.10.

Компетентният орган може да определи категории ръчен багаж, които по обективни причини трябва да са предмет на специални процедури за проверка или да бъдат освободени от проверка. За определените категории се информира Комисията.

4.1.2.11.

Лицата, извършващи проверка на ръчния багаж с рентгеново оборудване или със система за откриване на експлозиви, като правило извършват непрекъснат преглед на изображения в продължение на не повече от 20 минути. След изтичането на всеки от тези периоди служителят, извършващ проверката, преустановява прегледа на изображения за не по-малко от 10 минути. Това изискване се прилага само ако потокът от изображения за преглед е непрекъснат.

Задължително е присъствието на пряк ръководител, който да следи работата на проверяващите ръчния багаж, с цел да се осигури оптимален състав на екипа, качество на работата, обучение, подкрепа и оценка.

4.1.2.12.

Проверката на ръчния багаж е предмет и на допълнителните разпоредби в Решение за изпълнение C(2015) 8005 на Комисията.

4.1.3.1.

Носените от пътниците ТАГ могат да бъдат освободени от проверка с оборудване LEDS при влизане в зоната с ограничен достъп, ако са в отделни контейнери с максимална вместимост от 100 милилитра или равностойна, в прозрачен найлонов плик, който може да се отваря и затваря, с максимална вместимост от 1 литър, при условие че съдържанието на найлоновия плик се побира свободно в него, а пликът е напълно затворен.

4.1.3.3.

Компетентният орган може да определи категории ТАГ, които по обективни причини трябва да са предмет на специални процедури за проверка или могат да бъдат освободени от проверка. Определените категории се съобщават на Комисията.

4.1.3.4.

Проверката на ТАГ е предмет и на допълнителните разпоредби на Решение за изпълнение C(2015) 8005 на Комисията.

4.3.1.

Компетентният орган уведомява предварително писмено въздушния превозвач относно планове за качване на потенциално опасни пътници на борда на въздухоплавателно средство на въздушния превозвач.

4.3.2.

В уведомлението се съдържа следната информация:

Въздушният превозвач предоставя тази информация на командира на въздухоплавателното средство преди качването на пътниците на борда.

4.3.3.

Компетентният орган гарантира, че лицата, задържани въз основа на законно разпореждане, винаги пътуват с придружител.

4.4.1.

Забранено е пътниците да внасят в зоните с ограничен достъп или на борда на въздухоплавателните средства предметите, изброени в притурка 4-В.

4.4.2.

Може да бъде направено освобождаване от точка 4.4.1, при условие че:

Тогава тези предмети се поставят на борда на въздухоплавателното средство при спазване на изискванията за сигурност.

4.4.3.

Въздушният превозвач гарантира, че пътниците са информирани относно забранените предмети, изброени в притурка 4-В, преди да е приключила регистрацията за полета.

а)

—

устройства, които могат или се предполага, че могат да бъдат използвани за причиняване на сериозни наранявания чрез изстрелване на твърди предмети, включително:

б)

—

устройства, предназначени специално за зашеметяване или обездвижване, включително:

в)

—

предмети с остър връх или остър ръб, които могат да бъдат използвани за причиняване на сериозно нараняване, включително:

г)

—

инструменти, които могат да бъдат използвани за причиняване на сериозно нараняване или могат да застрашат безопасността на въздухоплавателното средство, включително:

д)

—

предмети, които могат да бъдат използвани за причиняване на сериозно нараняване при нанасяне на удар с тях, включително:

е)

—

експлозиви и запалителни вещества и устройства, които могат или се предполага, че могат да бъдат използвани за причиняване на сериозни наранявания или за заплаха за безопасността на въздухоплавателното средство, включително:

5.0.1.

Освен ако е посочено друго, органът, летищният оператор, въздушният превозвач или субектът, носещ отговорност съгласно националната програма за сигурност на гражданското въздухоплаване, както е посочено в член 10 от Регламент (ЕО) № 300/2008, гарантират прилагането на предвидените в настоящата глава мерки.

5.0.2.

В притурка 5-А са изброени трети държави, в които прилаганите стандарти за сигурност по отношение на регистрирания багаж са признати за равностойни на общите основни стандарти.

5.0.3.

Регистрираният багаж, пристигащ от държава членка в случаите, когато въздухоплавателното средство е преминало транзитно през въпросната държава членка след пристигане от трета държава, невключена в притурка 5-А, или от летище в Съюза, за което съответната държава членка е въвела дерогация от общите основни стандарти, както е предвидено в член 1 от Регламент (ЕС) № 1254/2009, се счита за регистриран багаж, който пристига от трета държава, освен ако има потвърждение, че посоченият багаж е бил проверен съгласно настоящата глава.

5.0.4.

По смисъла на настоящата глава „защитен багаж“ означава проверен чрез съответната техника регистриран багаж при заминаване, който е физически защитен срещу поставяне вътре в него на каквито и да било предмети.

5.0.5.

Позоваванията на трети държави в настоящата глава и, когато е приложимо, в Решение за изпълнение C(2015) 8005 final на Комисията, включват други държави и територии, спрямо които, в съответствие с член 355 от Договора за функционирането на Европейския съюз, не се прилага дял VI от част III от посочения договор.

5.0.6.

Регистриран багаж, пристигащ от летище в Съюза, за което съответната държава членка е въвела дерогация от общите основни стандарти, както е предвидено в член 1 от Регламент (ЕС) № 1254/2009, се счита за регистриран багаж, който пристига от трета държава, освен ако има потвърждение, че посоченият багаж е бил проверен съгласно настоящата глава.

5.1.1.

Следните методи, поотделно или в комбинация, се използват за проверка на регистрирания багаж:

Когато проверяващият не може да определи дали в регистрирания багаж има забранени предмети, багажът не се приема или той преминава повторна проверка, за да се убеди проверяващият, че в него няма забранени предмети.

5.1.2.

Ръчното претърсване включва щателна ръчна проверка на багажа, както и на цялото му съдържание, така че да може да се гарантира в приемлива степен, че в него няма забранени предмети.

5.1.3.

Ако се използва рентгеново оборудване или система за откриване на експлозив (EDS), всеки предмет, чиято плътност понижава способността на проверяващия да анализира съдържанието на багажа, се подлага на друг метод за проверка.

5.1.4.

Проверката чрез оборудване за откриване на следи от експлозив (ETD) се състои в анализ на проби, взети от вътрешната и външната страна на багажа и от съдържанието му. Съдържанието може да бъде подложено и на ръчно претърсване.

5.1.5.

Компетентният орган може да определи категории регистриран багаж, които по обективни причини трябва да са предмет на специални процедури за проверка или да бъдат освободени от проверка. За определените категории се информира Комисията.

5.1.6.

Проверката на регистрирания багаж е предмет и на допълнителните разпоредби в Решение за изпълнение C(2015) 8005 на Комисията.

5.1.7.

Лицата, извършващи проверка на регистрирания багаж с рентгеново оборудване или със система за откриване на експлозиви, като правило извършват непрекъснат преглед на изображения в продължение на не повече от 20 минути. След изтичането на всеки от тези периоди служителят, извършващ проверката, преустановява прегледа на изображения за не по-малко от 10 минути. Това изискване се прилага само ако потокът от изображения за преглед е непрекъснат.

Задължително е присъствието на пряк ръководител, който да следи работата на проверяващите регистрирания багаж, с цел да се осигури оптимален състав на екипа, качество на работата, обучение, подкрепа и оценка.

5.2.1.

На пътниците не може да се предоставя достъп до проверения регистриран багаж, освен ако това е техният собствен багаж, а те са под наблюдение, за да се гарантира, че:

5.2.2.

Регистрираният багаж, който не е защитен от неправомерни действия, преминава повторна проверка.

5.2.3.

Защитата на регистрирания багаж е предмет и на допълнителните разпоредби в Решение за изпълнение C(2015) 8005 на Комисията.

5.3.1.1.

Въздушният превозвач гарантира, че по време на качването във въздухоплавателното средство пътниците представят валидни бордни карти или равностойни документи, които съответстват на регистрирания багаж.

5.3.1.2.

Въздушният превозвач гарантира наличието на процедура за идентификация на регистрирания багаж на пътниците, които не са се качили на борда на въздухоплавателното средство или са напуснали въздухоплавателното средство преди отпътуването му.

5.3.1.3.

Ако пътникът не се намира на борда на въздухоплавателното средство, регистрираният багаж, съответстващ на неговата бордна карта или равностоен документ, се счита за непридружен.

5.3.1.4.

Въздушният превозвач гарантира, че всеки отделен непридружен регистриран багаж е ясно обозначен за наличие на разрешение за въздушен превоз.

5.3.2.1.

Причината за това багажът да е непридружен се отбелязва, преди той да бъде натоварен на въздухоплавателното средство, освен ако е подложен на контрол за сигурност по точка 5.3.3.

5.3.2.2.

В Решение за изпълнение С(2015) 8005 на Комисията са предвидени допълнителни подробни разпоредби относно факторите, които са извън контрола на пътника.

5.3.3.1.

Непридруженият регистриран багаж, който не е обхванат от точка 5.3.2, се проверява по един от методите, предвидени в точка 5.1.1, и където това е приложимо, се прилагат допълнителните изисквания, предвидени в Решение за изпълнение С(2015) 8005 на Комисията.

5.3.3.2.

Регистрираният багаж, който е станал непридружен багаж поради фактори, различни от посочените в точка 5.3.2.2, се сваля от въздухоплавателното средство и преминава повторна проверка преди повторното му натоварване.

5.3.3.3.

В Решение за изпълнение С(2015) 8005 на Комисията са предвидени допълнителни подробни разпоредби относно проверките за сигурност по отношение на непридружения регистриран багаж.

5.4.1.

На пътниците не се разрешава да пренасят в своя регистриран багаж предметите, изброени в притурка 5-Б.

5.4.2.

Възможно е освобождаване от изискването съгласно точка 5.4.1, при условие че:

5.4.3.

Въздушният превозвач гарантира, че пътниците са информирани относно забранените предмети, изброени в притурка 5–Б, по всяко време преди да е приключила регистрацията за полета.

6.0.1.

Органът, летищният оператор, въздушният превозвач или субектът, определен в настоящата глава, гарантират прилагането на предвидените в настоящата глава мерки.

6.0.2.

Сглобени взривни и запалителни устройства, които не се превозват съгласно приложимите правила за безопасност, трябва да се разглеждат като забранени предмети в пратките с товари и поща.

6.0.3.

Позоваванията на трети държави в настоящата глава и, когато е приложимо, в Решение за изпълнение C(2015) 8005 final на Комисията, включват други държави и територии, спрямо които, в съответствие с член 355 от Договора за функционирането на Европейския съюз, не се прилага дял VI от част III от посочения договор.

6.0.4.

За целите на настоящото приложение „предварителна информация за товарите преди натоварването“ или „PLACI“ означава процес на първи анализ на риска за целите на сигурността на въздухоплаването на стоките, които трябва да бъдат въведени на митническата територия на Съюза ( 4 ) по въздух.

6.1.1.

Всички товари и цялата поща се подлагат на проверка от пълноправен контрольор, преди да бъдат натоварени на въздухоплавателното средство, освен ако:

6.1.2.

Когато има основание да се счита, че една пратка, която е преминала контрол за сигурност, е била манипулирана по отношение на нейната цялост или не е била защитена от неправомерни действия след провеждане на контрола, тя се подлага на проверка от пълноправен контрольор, преди да бъде натоварена на въздухоплавателното средство. Пратките, които изглеждат манипулирани в значителна степен по отношение на своята цялост или които са обект на подозрения поради друга причина, се третират като високорискови товари или поща (ВРТП) в съответствие с точка 6.7.

6.1.3.

Лице, на което е предоставен достъп без придружител до въздушен товар или въздушна пощенска пратка, разпознаваеми като такива, които са били подложени на необходимите проверки за сигурност, трябва да е преминало успешно цялостна проверка или проверка преди назначаване на работа в съответствие с точка 11.1.

6.2.1.1.

При извършване на проверка на товари или поща:

6.2.1.2.

Когато проверяващият не може да се убеди в достатъчна степен, че в пратката не се съдържат забранени предмети, тя не се приема или преминава повторна проверка, докато проверяващият се убеди, че в нея няма забранени предмети.

6.2.1.3.

Проверката на товари и пощенски пратки е предмет и на допълнителните разпоредби в Решение за изпълнение С(2015) 8005 на Комисията.

6.2.1.4.

Лицата, извършващи проверка на товарни пратки с рентгеново оборудване или със система за откриване на експлозиви, като правило извършват непрекъснат преглед на изображения в продължение на не повече от 20 минути. След изтичането на всеки от тези периоди служителят, извършващ проверката, преустановява прегледа на изображения за не по-малко от 10 минути. Това изискване се прилага само ако потокът от изображения за преглед е непрекъснат.

6.2.1.5.

Товарите и пощата се проверяват поне чрез един от следните методи в съответствие с притурка 6-Й:

▼M2 —————

▼B

6.2.1.6.

Ако са съгласувани с компетентния орган и съобщени на Комисията, други подходящи проверки за сигурност могат да бъдат прилагани само когато не е възможно прилагането на другите средства и методи, посочени в точка 6.2.1.5, поради естеството на пратката.

6.3.1.1.

Пълноправните контрольори се одобряват от компетентния орган.

Одобрението за пълноправен контрольор се отнася до конкретен обект.

Всеки субект, който извършва контрол за сигурност, както е посочено в точка 6.3.2, трябва да е одобрен като пълноправен контрольор. Тук се включват и доставчиците на логистични услуги на трети страни, които отговарят за интегрирани услуги по складиране и транспорт, въздушните превозвачи и операторите по наземно обслужване.

Пълноправният контрольор може да възложи изпълнението на един или повече от следните елементи:

6.3.1.2.

За одобрение на пълноправни контрольори се прилага следната процедура:

▼M9

▼B

6.3.1.3.

Пълноправният контрольор назначава най-малко едно лице на всеки обект, което да отговаря за прилагането на представената програма за сигурност. Това лице трябва да е преминало успешно цялостната проверка в съответствие с точка 11.1.

6.3.1.4.

Статутът на пълноправния контрольор се подновява през равни интервали от време, които не надвишават 5 години. Това включва проверка на място, за да се прецени дали пълноправният контрольор все още отговаря на изискванията на Регламент (ЕО) № 300/2008 и на актовете по неговото прилагане.

Инспекцията на обектите на пълноправния контрольор от страна на компетентния орган в съответствие с неговата национална програма за контрол на качеството може да се счита за проверка на място, при условие че тя обхваща всички изисквания, необходими за даване на одобрение.

▼M9

Освен за изискванията, определени в точка 6.2, проучването на обекта на пълноправния контрольор от съответните митнически органи, извършено съгласно член 29 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 се счита за проверка на място.

6.3.1.5.

Когато съответният компетентен орган вече не е убеден, че пълноправният контрольор спазва изискванията на Регламент (ЕО) № 300/2008, той отнема предоставения статут на пълноправен контрольор за конкретния обект или обекти.

Съответният компетентен орган гарантира, че непосредствено след отнемането на статуса и при всички случаи в срок от 24 часа след това промяната в статуса на предишния пълноправен контрольор е посочена в „База данни на Съюза относно сигурността на веригата за доставки“.

Когато пълноправният контрольор вече не е притежател на разрешение за АЕО съгласно член 38, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета ( 6 ) и съгласно член 33 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 или когато действието на разрешението му за АЕО е спряно поради неспазване на член 39, буква д) от Регламент (ЕС) № 952/2013 и член 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, съответният компетентен орган предприема подходящи действия, за да осигури съответствието на пълноправния контрольор с изискванията на Регламент (ЕО) № 300/2008.

Пълноправният контрольор информира съответния компетентен орган за всички промени, свързани с неговото разрешение за АЕО, посочено в член 38, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 и в член 33 от Регламент (ЕС) 2015/2447.

6.3.1.6.

Без да се засяга правото на всяка държава членка да прилага по-строги мерки в съответствие с член 6 от Регламент (ЕО) № 300/2008, пълноправният контрольор, одобрен в съответствие с точка 6.3, се признава за такъв във всички държави членки.

6.3.1.7.

Изискванията на точка 6.3.1, с изключение на 6.3.1.2, буква г), не се прилагат, когато самият компетентен орган трябва да бъде одобрен като пълноправен контрольор.

6.3.1.8.

Съответният компетентен орган предоставя на митническите органи цялата информация, свързана със статуса на даден пълноправен контрольор, която може да е от значение за притежаването на разрешение за АЕО, посочено в член 38, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 и в член 33 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Тази информация включва информацията, свързана с нови одобрения на пълноправни контрольори, отнемане на статуса на пълноправен контрольор, потвърждаване на валидността и инспекции, както и графици за проверки и резултати от тези оценки.

Условията за извършване на този обмен на информация се определят между съответния компетентен орган и националните митнически органи.

6.3.2.1.

При приемането на всяка пратка пълноправният контрольор установява дали субектът, от който получава пратката, е пълноправен контрольор, познат изпращач, регистриран изпращач или не попада в тези категории.

6.3.2.2.

Пълноправният контрольор или въздушният превозвач изискват от лицето, което доставя пратката, да представи лична карта, паспорт, свидетелство за управление на МПС или друг документ, който съдържа негова/нейна снимка и който е издаден или признат от националния орган. Картата или документът се използват за установяване на самоличността на лицето, което доставя пратката.

6.3.2.3.

Пълноправният контрольор гарантира, че пратките, които преди това не са били подложени на всички изисквани проверки за сигурност, са:

Буква б) може да се прилага само ако изпращачът не може да предвиди, че пратката трябва да бъде превозена по въздух.

6.3.2.4.

След извършването на контрола за сигурност, посочен в точки 6.3.2.1—6.3.2.3 от настоящото приложение и точка 6.3 от приложението към Решение за изпълнение С(2015) 8005 на Комисията, пълноправният контрольор гарантира защитата на товарите и пощенските пратки в съответствие с точка 6.6.

6.3.2.5.

След извършването на посочените в точки 6.3.2.1—6.3.2.4 проверки за сигурност пълноправният контрольор гарантира, че всяка пратка, предложена на въздушен превозвач или на друг пълноправен контрольор, е придружена от съответната документация — под формата на въздушна товарителница или на отделна декларация, в електронен формат или попълнена на ръка.

6.3.2.6.

Документацията по точка 6.3.2.5 е на разположение за инспекции от страна на компетентния орган по всяко време, преди пратката да бъде натоварена на въздухоплавателното средство и след това — за времетраенето на полета или за 24 часа, според това кой от двата периода е по-дълъг — и съдържа всичката информация по-долу:

▼M2

▼B

▼M9

▼B

Пълноправен контрольор, предлагащ пратки на друг пълноправен контрольор или въздушен превозвач, може също така да реши да предаде единствено информацията, която се изисква по букви а)—д) и ж), и да запази изискуемата информация по буква е) за времетраенето на полета(ите) или за 24 часа, според това кой от двата периода е по-дълъг.

▼M9

Трансферни товари или поща, за които въздушният превозвач или пълноправният контрольор, действащ от негово име, не е в състояние да потвърди в съпровождащата документация информацията, изисквана в тази точка или в точка 6.3.2.7, както е приложимо, подлежат на проверка преди да бъдат натоварени на борда на въздухоплавателно средство за следващия полет.

▼B

6.3.2.7.

В случай на консолидирани пратки изискванията на точки 6.3.2.5 и 6.3.2.6 се смятат за изпълнени, ако:

Буква а) не се изисква за консолидирани пратки, които винаги подлежат на проверка или са освободени от проверка в съответствие с точка 6.2.1, букви г) и д) от Решение за изпълнение С(2015) 8005 на Комисията, ако пълноправният контрольор определи уникален идентификатор за консолидираната пратка и посочи статута по отношение на сигурността, и един мотив, поради който е даден този статут по отношение на сигурността.

6.3.2.8.

При приемане на пратки, които не са преминали всички необходими видове контрол за сигурност, пълноправният контрольор може да реши да не прилага контрола за сигурност, посочен в точка 6.3.2, а да предаде пратките на друг пълноправен контрольор, който да осигури прилагането на този контрол за сигурност.

6.3.2.9.

Пълноправният контрольор гарантира, че целият персонал, извършващ проверки за сигурност, е нает и обучен в съответствие с изискванията на глава 11 и че целият персонал, който има достъп до въздушен товар или въздушна поща, разпознаваеми като такива, спрямо които са извършени необходимите проверки за сигурност, е бил нает и е преминал курс на обучение по въпросите на сигурността в съответствие с изискванията на глава 11.

Проверките за сигурност, които трябва да се прилагат от пълноправния контрольор, са предмет и на допълнителните разпоредби в Решение за изпълнение С(2015) 8005 на Комисията.

6.4.1.1.

Познатите изпращачи се одобряват от компетентния орган.

Одобрението за познат изпращач се отнася до конкретен обект.

6.4.1.2.

За одобрение на познатите изпращачи се прилага следната процедура:

▼M2

▼M9

▼B

6.4.1.3.

Познатият изпращач назначава най-малко едно лице на всеки обект, което да отговаря за прилагането и надзора над изпълнението на контрола за сигурност на посочения обект. Това лице трябва да е преминало успешно цялостната проверка в съответствие с точка 11.1.

6.4.1.4.

Статутът на познатия изпращач се подновява през равни интервали от време, които не надвишават 5 години. Това включва проверка на място, за да се прецени дали познатият изпращач все още отговаря на изискванията на Регламент (ЕО) № 300/2008 и на актовете по неговото прилагане.

Инспекцията на обектите на познатия изпращач от страна на компетентния орган в съответствие с неговата национална програма за контрол на качеството може да се счита за проверка на място, при условие че тя включва всички области, посочени в контролния списък от притурка 6-В.

▼M9

Проучването на обекта на познатия изпращач от съответните митнически органи съгласно член 29 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 се счита за проверка на място.

6.4.1.5.

Когато съответният компетентен орган вече не е убеден, че познатият изпращач спазва изискванията на Регламент (ЕО) № 300/2008, той отнема предоставения статус на познат изпращач за конкретния обект или обекти.

Съответният компетентен орган гарантира, че непосредствено след отнемането на статуса и при всички случаи в срок от 24 часа след това промяната в статуса на познатия изпращач е посочена в „База данни на Съюза относно сигурността на веригата за доставки“.

Когато познатият изпращач вече не е притежател на разрешение за АЕО съгласно член 38, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 и съгласно член 33 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 или когато разрешението му за АЕО е спряно поради неспазване на член 39, буква д) от Регламент (ЕС) № 952/2013 и член 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, съответният компетентен орган предприема подходящи действия, за да осигури съответствието на познатия изпращач с изискванията на Регламент (ЕО) № 300/2008.

Познатият изпращач информира съответния компетентен орган за всички промени, свързани с неговото разрешение за АЕО, посочено в член 38, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 и в член 33 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.

6.4.1.6.

Без да се засяга правото на всяка държава членка да прилага по-строги мерки в съответствие с член 6 от Регламент (ЕО) № 300/2008, познатият изпращач, одобрен в съответствие с точка 6.4, се признава във всички държави членки.

▼M2 —————

6.4.1.7.

Съответният компетентен орган предоставя на митническите органи цялата информация, свързана със статуса на даден познат изпращач, която може да е от значение за притежаването на разрешение за АЕО, посочено в член 38, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 и в член 33 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Тази информация включва информацията, свързана с нови одобрения на познати изпращачи, отнемане на статуса на познат изпращач, потвърждаване на валидността и инспекции, както и графици за проверки и резултати от тези оценки.

Условията за извършване на този обмен на информация се определят между съответния компетентен орган и националните митнически органи.

6.4.2.1.

Познатият изпращач гарантира, че:

Ако по някаква причина този контрол за сигурност не е извършен за определена пратка или ако пратката не пристига от познат изпращач за негова сметка, познатият изпращач посочва ясно това на пълноправния контрольор, за да може да бъде приложена точка 6.3.2.3.

6.4.2.2.

Познатият изпращач приема, че пратки, за които е извършен съответният контрол за сигурност, са проверени в съответствие с точка 6.2.1.

6.5.1.

Пълноправният контрольор поддържа база данни, съдържаща следната информация за всеки регистриран изпращач, определен от него преди 1 юни 2017 г.:

Когато регистрираният изпращач е притежател на разрешение за АЕО съгласно член 38, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 и съгласно член 33 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, номерът на разрешението за АЕО се съхранява в базата данни, посочена в първия параграф.

Базата данни е на разположение за инспекции от страна на съответния компетентен орган.

6.5.2.

Ако регистрираният изпращач не е извършвал регистрирана дейност, свързана с въздушен превоз на товари и поща, за период от 2 години, статутът му на регистриран изпращач се прекратява.

6.5.3.

Ако компетентният орган или пълноправният контрольор вече не е убеден, че регистрираният изпращач все още спазва инструкциите, включени в притурка 6–Г, пълноправният контрольор отнема незабавно предоставения статут на регистриран изпращач. Статутът на регистриран изпращач, определен от пълноправен контрольор, изтича на 30 юни 2021 г.

6.5.4.

Ако по някаква причина контролът за сигурност, посочен в „Инструкции за сигурност във въздухоплаването за регистрираните изпращачи“, не е извършен за определена пратка или ако пратката не пристига от регистриран изпращач за негова сметка, регистрираният изпращач посочва ясно това на пълноправния контрольор, за да може да бъде приложена точка 6.3.2.3.

6.6.1.1.

За да бъде гарантирана по време на транспортиране защитата от неправомерни действия на пратките, преминали необходимия контрол за сигурност:

Като алтернатива на буква в), превозвачът представя доказателства на пълноправния контрольор, познатия изпращач или регистрирания изпращач, за който извършва транспортни услуги, че е сертифициран или одобрен от компетентния орган.

Тези доказателства включват изискванията, посочени в притурка 6-Д, а копия от тях се съхраняват от съответния пълноправен контрольор, познат изпращач или регистриран изпращач. Копие може да бъде предоставено при поискване и на пълноправния контрольор или на въздушния превозвач, който получава пратката, или на друг компетентен орган.

6.6.1.2.

Изискванията по точка 6.6.1.1, букви б) и в) не се прилагат при транспортиране в зоната на съоръженията за излитане и кацане.

6.6.2.1.

Товари и пощенски пратки, намиращи се в критична част, се считат за защитени от неправомерни действия.

6.6.2.2.

Товари и пощенски пратки, намиращи се в част, която не е критична част на зона с ограничен достъп, трябва да са защитени от неправомерни действия до момента на предаването им на друг пълноправен контрольор или въздушен превозвач. Пратките се помещават в частите с контролиран достъп на помещенията на пълноправния контрольор или всеки път, когато се помещават извън такива части, се считат за защитени от неправомерни действия, при условие че:

6.8.1.1.

Всеки въздушен превозвач, превозващ товари или поща от летище в трета държава, която не е посочена в притурки 6-Еi или 6-Еii за прехвърляне, транзит или разтоварване на летище, попадащо в обхвата на Регламент (ЕО) № 300/2008, се определя като „въздушен превозвач на товари или поща, осъществяващ превоз от летище в трета държава до територията на Съюза“ (ACC3) от един от следните органи, според случая:

6.8.1.2.

Определянето на въздушен превозвач като ACC3 по отношение на неговите операции по превоз на товари и поща от летище, за което се изисква определяне като ACC3 (наричани по-долу „съответните товарни превози“) се основава на:

6.8.1.3.

Компетентният орган издава на превозвача, определен като ACC3, уникален буквено-цифров идентификатор в стандартен формат, с който идентифицира превозвача и летището в трета държава, от което превозвачът е определен да превозва товари или поща към Съюза.

6.8.1.4.

Определянето е валидно от датата, на която компетентният орган е въвел информацията за ACC3 в базата данни на Съюза относно сигурността на веригата за доставки за срок, който не надвишава пет години.

6.8.1.5.

ACC3, включен в базата данни на Съюза относно сигурността на веригата за доставки, се признава във всички държави членки за всички операции от летището в трета държава към Съюза.

6.8.1.6.

След уведомяването от страна на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия за намерението му да се оттегли от Европейския съюз съгласно член 50 от Договора за Европейския съюз, към субектите, определени като ACC3 от посочената държава членка, се прилагат следните разпоредби:

6.8.1.7.

►M9  През периода от 1 април 2020 г. до 30 юни 2021 г. съответният компетентен орган може да се отклони от процеса, установен в точка 6.8.2, и временно да определи въздушен превозвач като ACC3, в случай че не може да се проведе валидиране на сигурността на въздухоплаването в ЕС по обективни причини, които са свързани с пандемичната криза, причинена от COVID-19, и са извън отговорността на въздушния превозвач. По отношение на определянето се прилагат следните условия: ◄

6.8.1.8.

Когато е приложимо, компетентният орган може да договори със съответния въздушен превозвач отлагането на годишните валидирания на сигурността във въздухоплаването в ЕС, посочени в точка 6.8.2.2, подточка 2, буква г), като ги добави към броя на летищата, които трябва да бъдат валидирани през следващата година от пътната карта на въздушния превозвач.

6.8.1.9.

В рамките на срока на временно определяне, посочен в точка 6.8.1.7, компетентният орган извършва на летището или летищата на държавата членка на пристигане от мястото на ACC3 най-малко три дейности по мониторинг за съответствие по отношение на контрола за сигурност, прилаган от ACC3 и частите RA3 и KC3 от неговата верига на доставки. При липса на директни полети, извършвани от ACC3 в определящата държава членка, дейностите по мониторинга за съответствие се координират с друга държава членка, към която ACC3 извършва полети.

6.8.2.1.

Валидирането на сигурността във въздухоплаването в ЕС на съответните товарни превози на въздушен превозвач се състои във:

6.8.2.2.

Проверката на прилагането на валидирането на сигурността във въздухоплаването в ЕС се извършва на място до една от следните степени:

6.8.2.3.

Компетентният орган може да приеме доклада за валидиране по отношение на сигурността във въздухоплаването в ЕС на субект от трета държава или на друг ACC3 във връзка с определянето му като ACC3 в случаите, когато този субект или ACC3 осъществява всички товарни операции, включително товаренето в багажното помещение на въздухоплавателното средство, от името на заявителя за статут на ACC3, като докладът за валидиране по отношение на сигурността във въздухоплаването в ЕС обхваща всички тези дейности.

6.8.2.4.

Валидирането по отношение на сигурността във въздухоплаването в ЕС се регистрира в доклад за валидиране, който съдържа поне декларацията за поемане на ангажименти, посочена в притурка 6–З1, контролния списък, посочен в притурка 6–В3, и декларацията на валидатора по отношение на сигурността във въздухоплаването в ЕС, посочена в притурка 11–А. Валидаторът по отношение на сигурността във въздухоплаването в ЕС представя доклада на компетентния орган и дава копие на валидирания въздушен превозвач.

6.8.3.1.

ACC3 гарантира, че всички товари и поща, превозвани с цел прехвърляне, транзит или разтоварване на летище в Европейския съюз, се проверяват, освен ако:

Буква в) се прилага до 30 юни 2021 г.

6.8.3.2.

Товарите и пощата, превозвани към Съюза, се проверяват посредством някое от средствата и методите, изброени в точка 6.2.1, по стандарт, който е достатъчно висок, за да се гарантира в приемлива степен, че товарите и пощата не съдържат забранени предмети.

6.8.3.3.

ACC3 гарантира,

6.8.3.4.

При предлагане на пратки, по отношение на които е извършен необходимият контрол за сигурност, на друг ACC3 или на друг RA3, ACC3, RA3 или KC3 посочва в съпровождащата документация уникалния буквено-цифров идентификатор, получен от определящия компетентен орган.

6.8.3.5.

При приемането на всяка пратка ACC3 или RA3 трябва да установи по следния начин дали въздушният превозвач или субектът, от когото получава пратката, е друг ACC3, RA3 или KC3:

Ако идентификаторът не е посочен в съпровождащата документация или ако въздушният превозвач или субектът, доставящ пратките, не фигурира като действащ в базата данни на Съюза относно сигурността на веригата за доставки, се счита, че не е извършен контрол за сигурност и пратките се проверяват от ACC3 или от друг RA3, валидиран по отношение на сигурността във въздухоплаването в ЕС, преди те да бъдат натоварени на борда на въздухоплавателното средство.

6.8.3.8.

Пратките в транзит или трансфер, пристигащи от трета държава, включена в притурка 6-И, чиято съпровождаща документация не е в съответствие с точка 6.8.3.6, се третират в съответствие с глава 6.7 преди следващия полет.

6.8.3.9.

Пратките в транзит или трансфер, пристигащи от трета държава, която не е посочена в точка 6.8.3.8, чиято съпровождаща документация не е в съответствие с точка 6.8.3.6, се третират в съответствие с глава 6.2 преди следващия полет.

6.8.4.1.

Субекти от трети държави, които са част от веригата за доставки на даден въздушен превозвач — притежател на статут на ACC3— или възнамеряват да станат част от тази верига, може да бъдат определени като „пълноправен контрольор от трета държава“ (RA3) или като „познат изпращач от трета държава“ (KC3).

6.8.4.2.

За да бъде определен, субектът изпраща заявление до:

Компетентният орган, получил заявлението, започва процеса по определяне или се договаря с компетентния орган на друга държава членка за делегиране на действието по определяне, като се вземе предвид политическото сътрудничество или сътрудничеството в областта на въздухоплаването, или и двете.

6.8.4.3.

Преди определянето, в съответствие с точка 6.8.4.1 трябва да бъде потвърдена допустимостта за получаване на статут на RA3 или KC3.

6.8.4.4.

Определянето на даден субект като RA3 или KC3 по отношение на неговите операции по превоз на товари и поща (наричани по-долу „съответните товарни превози“) се основава на следното:

6.8.4.5.

Компетентният орган издава на субекта, определен като RA3 или KC3, уникален буквено-цифров идентификатор в стандартен формат, с който се идентифицира субектът и третата държава, за която той е определен да прилага разпоредбите в областта на сигурността по отношение на превоза на товари или поща към Съюза.

6.8.4.6.

Определянето е валидно от датата, на която компетентният орган е въвел информацията за субекта в базата данни на Съюза относно сигурността на веригата за доставки, за срок, който не надвишава три години.

6.8.4.7.

Субект, включен като RA3 или KC3 в базата данни на Съюза относно сигурността на веригата за доставки, се признава във всички държави членки за операции по отношение на превоз на товари или поща от летище в трета държава към Съюза от даден ACC3.

6.8.4.8.

Валидността на определянето на субекти като RA3 и KC3, направено преди 1 юни 2017 г., изтича пет години след тяхното определяне или на 31 март 2020 г., в зависимост от това кое събитие е настъпило по-рано.

6.8.4.9.

При поискване на тяхното одобрение от страна на компетентния орган, валидаторите по отношение на сигурността във въздухоплаването в ЕС трябва да предоставят данните, съдържащи се в част 1 на контролния списък от притурка 6–В2 или притурка 6–В4, според случая, за всеки субект, който те са определили, с цел създаване на консолидиран списък на субектите, определени от валидаторите по отношение на сигурността във въздухоплаването в ЕС.

6.8.4.10.

След уведомяването от страна на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия за намерението му да се оттегли от Европейския съюз съгласно член 50 от Договора за Европейския съюз, към субектите, определени като RA3 и KC3 от посочената държава членка, се прилагат следните разпоредби:

6.8.4.11.

►M9  През периода от 1 април 2020 г. до 30 юни 2021 г. съответният компетентен орган може да се отклони от процеса, установен в точка 6.8.5, и временно да определи субект от трета държава като RA3 или KC3, в случай че не може да се проведе валидиране на сигурността на въздухоплаването в ЕС по обективни причини, които са свързани с пандемичната криза, причинена от COVID-19, и са извън отговорността на субекта. По отношение на определянето се прилагат следните условия: ◄

6.8.4.12.

Субектите, посочени в точка 6.8.4.8, чийто статут на RA3 или KC3 е изтекъл през периода от 1 февруари 2020 г. до 31 март 2020 г., които поради обективните причини, посочени в точка 6.8.4.11, не са могли да преминат през процеса на валидиране на сигурността във въздухоплаването в ЕС, установен в точка 6.8.5, и последващо определяне от компетентен орган, както е посочено в точка 6.8.4, могат да подадат заявление за временно определяне, предоставено от Комисията, при спазване на следните условия:

▼M9

6.8.5.1.

За да бъде определен за пълноправен контрольор, валидиран по отношение на сигурността във въздухоплаването в ЕС, или за познат изпращач, субектът на трета държава трябва да е валидиран в съответствие с една от следните две възможности:

За пълноправните контрольори от трети държави докладът за валидиране се състои от декларацията за поемане на ангажименти, съгласно притурка 6–З2, и контролния списък, съгласно притурка 6–В2, а за познатите изпращачи от трети държави — от декларацията за поемане на ангажименти, съгласно притурка 6–З3, и контролния списък, съгласно притурка 6–В4. Докладът за валидиране включва също така декларация от валидатора по отношение на сигурността във въздухоплаването в ЕС, съгласно притурка 11–А.

6.8.5.2.

След като валидирането по отношение на сигурността във въздухоплаването в ЕС съгласно точка 6.8.5.1, буква б) приключи, валидаторът по отношение на сигурността във въздухоплаването в ЕС представя на компетентния орган доклада за валидиране и дава копие от него на валидирания субект.

6.8.5.3.

Дейностите по мониторинг за съответствие, извършени от компетентния орган на държава членка или от страна на Комисията, може да бъдат счетени за валидиране по отношение на сигурността във въздухоплаването в ЕС, при условие че включват всички области, посочени в контролния списък съгласно притурка 6–В2 или 6–В4, в зависимост от случая.

6.8.5.4.

ACC3 поддържа база данни, която предоставя поне следната информация за всеки пълноправен контрольор или познат изпращач, който е бил предмет на валидиране по отношение на сигурността във въздухоплаването в ЕС в съответствие с точка 6.8.5.1 и от който ACC3 приема директно товари или поща за превоз към Съюза:

Когато е приложимо, базата данни съдържа горепосочената информация за всеки регистриран изпращач под негова отговорност в съответствие с точка 6.8.3.1, буква в), от който ACC3 приема директно товари или поща за превоз към Съюза.

Базата данни трябва да е достъпна за инспекции на ACC3.

Други валидирани по отношение на сигурността във въздухоплаването в ЕС субекти могат да поддържат такава база данни.