EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 02013R1315-20190306

Consolidated text: Регламент (ЕС) № 1315/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 година относно насоките на Съюза за развитието на трансевропейската транспортна мрежа и за отмяна на Решение № 661/2010/ЕС (текст от значение за ЕИП)текст от значение за ЕИП

ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2013/1315/2019-03-06

02013R1315 — BG — 06.03.2019 — 004.001


Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ

►B

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1315/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 11 декември 2013 година

относно насоките на Съюза за развитието на трансевропейската транспортна мрежа и за отмяна на Решение № 661/2010/ЕС

(текст от значение за ЕИП)

(ОВ L 348, 20.12.2013 г., стp. 1)

Изменен с:

 

 

Официален вестник

  №

страница

дата

►M1

ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 473/2014 НА КОМИСИЯТА от 17 януари 2014 година

  L 136

10

9.5.2014

 M2

ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/758 НА КОМИСИЯТА от 4 февруари 2016 година

  L 126

3

14.5.2016

►M3

ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2017/849 НА КОМИСИЯТА от 7 декември 2016 година

  L 128I

1

19.5.2017

 M4

ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/254 НА КОМИСИЯТА от 9 ноември 2018 година

  L 43

1

14.2.2019




▼B

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1315/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 11 декември 2013 година

относно насоките на Съюза за развитието на трансевропейската транспортна мрежа и за отмяна на Решение № 661/2010/ЕС

(текст от значение за ЕИП)



ГЛАВА I

ОБЩИ ПРИНЦИПИ

Член 1

Предмет

1.  С настоящия регламент се определят насоките за развитие на трансевропейската транспортна мрежа, съставляваща структура на две нива — широкообхватна мрежа и основна мрежа, създадена въз основа на широкообхватната мрежа.

2.  В настоящия регламент се посочват проекти от общ интерес и се определят изискванията, които трябва да се спазват при управлението на инфраструктурата на трансевропейската транспортна мрежа.

3.  С настоящия регламент се установяват приоритетите за развитие на трансевропейска транспортна мрежа.

4.  Настоящият регламент предвижда мерки за изграждането на трансевропейската транспортна мрежа. Изпълнението на проектите от общ интерес зависи от степента им на зрялост, от спазването на националните законови процедури и на законовите процедури на Съюза и наличието на финансови ресурси, без да се предрешава финансовият ангажимент на държава-членка или на Съюза.

Член 2

Обхват

1.  Настоящият регламент се прилага за трансевропейската транспортна мрежа, съдържаща се в приложение I. Трансевропейската транспортна мрежа обхваща транспортна инфраструктура и телематични приложения, както и мерки за насърчаване на ефективното управление и използване на тази инфраструктура и даващи възможност за устойчиви и ефективни транспортни услуги.

2.  Инфраструктурата на трансевропейската транспортна мрежа се състои отинфраструктура за железопътен транспорт, транспорт по вътрешните водни пътища, автомобилен транспорт, морски транспорт, въздушен транспорти мултимодален транспорт, както са определени в съответните раздели на глава II.

Член 3

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

(а) „проект от общ интерес“ означава всеки проект, осъществяван съгласно изискванията и в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент;

(б) „съседна държава“ означава всяка държава, попадаща в обхвата на Европейската политика за съседство, включително стратегическото партньорство, политиката на разширяване и Европейското икономическо пространство или Европейската асоциация за свободна търговия;

в) „трета държава“ означава всяка съседна държава или която и да е друга държава, с която Съюзът може да си сътрудничи за постигането на целите, предвидени в настоящия регламент;

г) „европейска добавена стойност“ означава стойността на даден проект, която в допълнение към потенциалната стойност за съответната държава-членка сама по себе си води до значително подобрение или на транспортните връзки, или на транспортните потоци между държавите-членки, което може да бъде демонстрирано посредством подобрения в сферата на ефективността, устойчивостта, конкурентоспособността или сближаването, в съответствие с целите, посочени в член 4;

д) „управител на инфраструктура“ означава всеки орган или предприятие, отговарящо по-специално за изграждането или поддържането на транспортна инфраструктура. Това може също така да включва управлението на системите за контрол и безопасност на инфраструктурата;

е) „телематични приложения (TA)“ означава системи, използващи информационни, комуникационни или навигационни технологии, или технологии за позициониране/локализиране с цел ефективно управление на инфраструктурата, мобилността и трафика в трансевропейската транспортна мрежа и с цел осигуряване на услуги с добавена стойност за гражданите и операторите, включително за безопасна, сигурна, съобразена с околната среда и с ефикасното използване на капацитета експлоатация на мрежата. Те могат да включват също бордови устройства, при условие че съставляват неделима система със съответните инфраструктурни компоненти. Сред тях са системи, технологии и услуги, посочени в букви ж)—л);

ж) „интелигентна транспортна система (ИТС)“ означава система, както е определена в Директива 2010/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ( 1 );

з) „система за управление на въздушното движение“ означава система, както е определена в Регламент (ЕО) № 552/2004 на Европейския парламент и на Съвета ( 2 ) и в Европейския генерален план за управление на въздушното движение (УВД), определен в Регламент (ЕО) № 219/2007 на Съвета ( 3 );

и) „системи за информация и наблюдение на движението на плавателните съдове“ (VTMIS) означава системи, въведени с цел наблюдение и управление на трафика и морския транспорт, които използван информация от системи за автоматична идентификация на корабите (системи AIS), системи за идентификация и проследяване на корабите на далечни разстояния (системи LRIT), брегови радарни системи и радиокомуникации, предвидени в Директива 2002/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 4 ) и включва интегрирането на националните информационни системи за обмен на морска информация чрез SafeSeaNet;

й) „речни информационни услуги (RIS)“ означава информационни и комуникационни технологии по вътрешните водни пътища, както са определени в Директива 2005/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 5 );

к) „електронни морски услуги“ означава услуги, използващи модерни и оперативно съвместими информационни технологии в сектора на морския транспорт за опростяване на административните процедури и за улесняване на товарооборота по море и в пристанищните зони, включително услугите на едно гише като интегрираните морски услуги на едно гише съгласно предвиденото в Директива 2010/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ( 6 ), общностните пристанищни системи и съответните митнически информационни системи;

л) „Европейска система за управление на железопътното движение (ERTMS)“ означава системата, определена в Решение 2006/679/ЕО на Комисията ( 7 ) и Решение 2006/860/ЕО на Комисията ( 8 );

м) „трансграничен участък“ означава участък, който осигурява непрекъснатостта на проект от общ интерес между най-близките градски възли от двете страни на границата между две държави-членки или между държава-членка и съседна страна;

н) „мултимодален транспорт“ означава превоз на пътници или товари, или на двете, с помощта на два или повече видове транспорт;

о) „оперативна съвместимост“ означава способността, включително регулаторните, техническите и оперативните условия, на инфраструктурата при даден вид транспорт да дава възможност за безопасни и непрекъснати транспортни потоци, отговарящи на изискваните от тази инфраструктура или вид транспорт равнища на ефективност;

п) „градски възел“ означава градска зона, в която транспортната инфраструктура на трансевропейската транспортна мрежа, напр. пристанищата, включително пътническите терминали, летищата, железопътните гари, логистичните платформи, товарните терминали, разположена във или около градска зона и е свързана с други части от тази инфраструктура и с инфраструктурата за регионален и локален трафик;

р) „тясно място“ означава физическа, техническа или функционална пречка, която води до неефективност на системата, засягаща непрекъснатостта на потоците на дълги разстояния или на трансграничните потоци и която може да бъде преодоляна чрез изграждане на нова инфраструктура или съществено преустройство на съществуващата инфраструктура, което би могло да доведе до значителни подобрения, които ще премахнат ограниченията, наложени от тясното място;

с) „логистична платформа“ означава зона, която е пряко свързана с транспортната инфраструктура на трансевропейската транспортна мрежа, включваща най-малко един товарен терминал и която дава възможност за извършване на логистични дейности;

т) „товарен терминал“ означава съоръжение, оборудвано за претоварване между най-малко два вида транспорт или между две различи железопътни системи и за временно складиране на товари, например пристанища, вътрешни пристанища, летища или железопътно-автомобилни терминали;

у) „анализ на социално-икономическата ефективност“ означава основана на призната методология количествена последваща оценка на стойността на даден проект, като се вземат предвид съответните социални, икономически, климатични и екологични ползи и разходи. Анализът на климатичните и екологичните ползи и разходи се основава на оценка на въздействието върху околната среда, извършена съгласно Директива 2011/92/ЕС;

ф) „изолирана мрежа“ означава железопътната мрежа на държава-членка или част от нея с междурелсие, различно от европейското стандартно номинално междурелсие (1 435 mm), за която определени големи инфраструктурни инвестиции не могат да се обосноват от гледна точка на икономическите разходи и ползи поради специфичния характер на тази мрежа, произтичащ от нейната географска отдалеченост или периферно местоположение;

х) „регион по NUTS“ означава регионсъгласно определението в общата класификация на териториалните единици за статистически цели;

ц) „алтернативни чисти горива“ означава горива като електричество, водород, биогорива (течни), синтетични горива, метан (природен газ (CNG и LNG) и биометан) и втечнен нефтен газ (LPG), които заместват, поне частично, изкопаемите петролни източници в енергоснабдяването на транспорта, допринасят за неговата декарбонизация и засилват екологичните показатели на транспортния сектор.

Член 4

Цели на трансевропейската транспортна мрежа

Трансевропейската транспортна мрежаукрепва социалното, икономическото и териториалното сближаванена Съюза и допринася за създаването на единно европейско транспортно пространство, което е ефикасно и устойчиво, увеличава ползите за своите потребители и подкрепя приобщаващия растеж. Тя е израз на европейска добавена стойност посредством приноса си към целите, обособени в следните четири категории:

а) сближаване чрез:

i) достъпност и свързаност на всички региони на Съюза, включително отдалечените, най-отдалечените, островните, периферните и планинските райони, както и рядко населените райони;

ii) намаляване на разликите в качеството на инфраструктурата между държавите-членки;

iii) за движението на пътници и товари, взаимосвързаност между транспортната инфраструктура за движението на дълги разстояния, от една страна, и регионалното и местното движение, от друга страна;

iv) транспортна инфраструктура, която отразява характерното положение в различни части на Съюза и осигурява балансирано покритие на всички европейски региони;

б) ефикасност чрез:

i) премахване на тесните места и изграждане на липсващите връзки в рамките на транспортните инфраструктури и при свързващите звена между тях, на териториите на държавите-членки имежду тях;

ii) взаимосвързаност и оперативна съвместимост на националните транспортни мрежи;

iii) оптимална интеграция и взаимосвързаност на всички видове транспорт;

iv) насърчаване на икономически ефикасен, висококачествен транспорт, допринасящ за по-нататъшния икономическия растеж и конкурентоспособността;

v) ефективно използване на новите и съществуващите инфраструктури;

vi) икономически ефективно прилагане на иновационни технологически и оперативни концепции;

в) устойчивост чрез:

i) развитие на всички видове транспорт по начин, съвместим с осигуряването на устойчив и икономически ефективен транспорт в дългосрочен план;

ii) принос към целите за ниски емисии на парникови газове, нисковъглероден и чист транспорт, сигурност на горивата, намаляване на външните разходи и опазване на околната среда;

iii) насърчаване на нисковъглеродния транспорт с цел до 2050 г. да бъде постигнато значително намаляване на емисиите на CO2 в съответствие с целите на Съюза за намаляване на емисиите на CO2;

г) увеличаване на ползите за потребителите на мрежата чрез:

i) задоволяване нуждите на нейните потребители от мобилност и транспорт в рамките на Съюза и във връзките с трети страни;

ii) осигуряване на норми за безопасност, сигурност и високо качество за пътническите и товарните превози;

iii) оказване на подкрепа за мобилността, дори в случаи на природни или причинени от човека бедствия, и осигуряване на достъп до услугите на спешната помощ и спасителните служби;

iv) създаване на изисквания за инфраструктурата, по-специално в областта на оперативната съвместимост, безопасността и сигурността, които да осигурят качество, ефикасност и устойчивост на транспортните услуги;

v) достъпност за възрастните, за лицата с ограничена подвижност и за пътниците с увреждания.

Член 5

Мрежа с ефективно използване на ресурсите

1.  Планирането, развитието и експлоатацията на трансевропейската транспортна мрежа се осъществява при ефективно използване на ресурсите чрез:

а) развитие, подобряване и поддръжка на съществуващата транспортна инфраструктура;

б) оптимизиране на интеграцията и взаимосвързаността на инфраструктурата;

в) внедряване на нови технологии ителематични приложения, когато внедряването е икономически обосновано;

г) вземане под внимание на възможни полезни взаимодействия с други мрежи, по-специално трансевропейски енергийни или телекомуникационни мрежи;

д) оценка на стратегическото въздействие върху околната среда, със създаване на подходящи планове и програми, както и оценка на въздействието върху смекчаването на последиците от изменението на климата;

е) мерки за планиране и разширяване на капацитета на инфраструктурата, когато е необходимо;

ж) подходящ анализ на уязвимостта на транспортната инфраструктура по отношение на изменението на климата, както и в резултат на природните или причинените от човека бедствия, с оглед справянето с тези предизвикателства;

2.  При планирането и развитието на трансевропейската транспортна мрежа държавите-членки вземат предвид конкретните обстоятелства в различните части на Съюза, като например, по-специално, туристическите аспекти и топографските характеристики на съответните региони. Те могат да приспособят подробните проекции на трасетата на участъците в границите, посочени в член 49, параграф 4, буква в), като същевременно осигуряват спазване на изискванията, предвидени в него.

Член 6

Структура от две нива на трансевропейската транспортна мрежа

1.  Постепенното развитие на трансевропейската транспортна мрежа се постига преди всичко чрез реализирането на структура от две нива за тази мрежа, която се основава на последователен и прозрачен методологичен подход и се състои от широкообхватна и основна мрежа.

2.  Широкообхватната мрежа се състои от всички съществуващи и планирани транспортни инфраструктури на трансевропейската транспортна мрежа, както и от мерките за насърчаване на ефективното и социално и екологично устойчиво използване на тези инфраструктури. Тя се определя и развива в съответствие с глава II.

3.  Основната мрежа се състои от тези части на широкообхватната мрежа, които са от най-голямо стратегическо значение за постигането на целите за развитие на трансевропейската транспортна мрежа. Тя се определя и развива в съответствие с глава III.

Член 7

Проекти от общ интерес

1.  Проектите от общ интерес допринасят за развитието на трансевропейската транспортна мрежа чрез изграждането на нова транспортна инфраструктура, възстановяването и модернизацията на съществуващата транспортна инфраструктура и чрез мерки, стимулиращи ефикасното използване на ресурсите на мрежата.

2.  Проектите от общ интерес:

а) допринасят за постигане на целите, попадащи в обхвата на най-малко две от четирите категории,посочени в член 4;

б) са в съответствие с глава II, и освен това, ако засягат основната мрежа, са в съответствие с глава III;

в) са икономически целесъобразни въз основа на социално-икономически анализ „разходи-ползи“;

г) имат европейска добавена стойност.

3.  Проектите от общ интерес могат да обхващат цялостния цикъл на реализиране, включително предпроектни проучвания и процедури за издаване на разрешения, изпълнение и оценка.

4.  Държавите-членки вземат всички необходими мерки, за да гарантират, че проектите се осъществяват съгласно съответното право на Съюза и националното право, по-конкретно в съответствие с правните актове на Съюза в областта на околната среда, опазването на климата, безопасността, сигурността, конкуренцията, държавната помощ, обществените поръчки, общественото здравеопазване и достъпността.

5.  Проектите от общ интерес отговарят на условията за финансова помощ от Съюза по линия на наличните инструменти за трансевропейската транспортна мрежа.

Член 8

Сътрудничество с трети държави

1.  Съюзът може да подкрепи, включително финансово, проекти от общ интерес, за да свърже трансевропейската транспортна мрежа с инфраструктурните мрежи на съседни държави, доколкото такива проекти:

а) свързват основната мрежа при граничните контролно-пропускателни пунктове и се отнасят до инфраструктурата, необходима за осигуряване на безпрепятствения поток на движение, граничните проверки, наблюдението на границата и другите процедури, свързани с граничния контрол;

б) осигуряват връзките между основната мрежа и транспортните мрежи на трети държави с цел засилване на икономическия растеж и конкурентоспособността;

в) завършват транспортната инфраструктура в трети държави, която е необходима за свързване на части от основната мрежа в Съюза;

г) внедряват системи за управление на трафика в тези държави;

д) насърчават морския транспорт и морските магистрали, като се изключи финансовата подкрепа за пристанища на трети държави.

е) улесняват транспорта по вътрешноводни пътища с трети държави.

Такива проектиувеличават капацитета на трансевропейската транспортна мрежа в една или повече държави-членки или ползата от нея.

2.  Без да се засяга параграф 1 Съюзът може да сътрудничи с трети държави за насърчаване на други проекти, без да предоставя финансова подкрепа, доколкото целта на такива проекти е:

а) насърчаване на оперативната съвместимост между трансевропейската транспортна мрежа и мрежите на трети държави;

б) насърчаване на разширяването на политиката за трансевропейска транспортна мрежа на територията на трети държави;

в) улесняване на въздушните транспортни връзки с трети държави застимулиране на ефикасен и устойчив икономически растеж и конкурентоспособност, включително разширяване на Единното европейско небе и подобряване на сътрудничеството в областта на управлението на въздушното движение;

г) улесняване на морския транспорт и насърчаване на морските магистрали с трети държави.

3.  Проектите по параграф 2, букви a) и г) са в съответствие с приложимите разпоредби на глава II.

4.  Приложение III съдържа примерни карти на трансевропейската транспортна мрежа, разширена до определени съседни държави.

5.  За насърчаване на проекти от общ интересСъюзът може да използва съществуващите инструменти за координиране и финансиране за съседните държави, като например Инструмента за инвестиции в рамките на ЕПС (NIF) или Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП), или да създаде и използва нови инструменти.

6.  Разпоредбите на настоящия член подлежат на съответните процедури, свързани с международните споразумения, както се посочва в член 218 от ДФЕС.



ГЛАВА II

ШИРОКООБХВАТНАТА МРЕЖА

Член 9

Общи разпоредби

1.  Широкообхватната мрежа:

а) е описана на картите и в списъците в приложение I и приложение II, част 2;

б) се определя допълнително чрез описанието на инфраструктурните компоненти;

в) отговаря на изискванията за транспортната инфраструктура, посочени в настоящата глава;

г) представлява основата за определянето на проектите от общ интерес;

д) отразява физическите ограничения и топографските особености на транспортната инфраструктура на държавите-членки съгласно определеното в (ТСОС).

2.  Държавите-членки полагат всички възможни усилия за завършване на изграждането на широкообхватната мрежа и за спазване на съответните разпоредби на настоящата глава до 31 декември 2050 г.

Член 10

Общи приоритети

1.  При разработването на широкообхватната мрежа се дава общ приоритет на мерките, необходими за:

а) осигуряване на по-добър достъп и свързаност на всички региони на Съюза при отчитане особеностите на островите, изолираните мрежи и рядко населените, отдалечените и най-отдалечените райони;

б) осигуряване на оптимална интеграция и оперативна съвместимост в рамките на видовете транспорт;

в) изграждане на липсващите връзки и отстраняване на тесните места,по-специално по трансграничните участъци;

г) насърчаване на ефективното и устойчиво използване на инфраструктурата и, при необходимост, увеличаване на капацитета;

д) подобряване или поддържане на качеството на инфраструктурата от гледна точка на нейнатабезопасност, сигурност, ефикасност, устойчивост на климатични условия и при необходимост — на бедствия, екологични характеристики, социални условия, достъпност за всички потребители, включително възрастните хора, лицата с ограничена подвижност и пътниците с увреждания, както и качеството на услугите и непрекъснатостта на транспортните потоци;

е) въвеждане и разгръщане на телематичните приложения, както и насърчаване разработването на иновативни технологии.

2.  С цел да се допълнят мерките, посочени в параграф 1, се обръща особено внимание на мерките, необходими за:

а) гарантиране на сигурност по отношение на горивата чрез повишена енергийна ефективност и чрез насърчаване използването на алтернативни и по-специално на нисковъглеродни или невъглеродни източници на енергия и задвижващи системи;

б) смекчаване на излагането на градските зони на отрицателните последици от транзитния железопътен и автомобилен транспорт;

в) премахване на административните и техническите пречки, по-специално пред оперативната съвместимост на трансевропейската транспортна мрежа и пред конкуренцията.



РАЗДЕЛ 1

Железопътна транспортна инфраструктура

Член 11

Инфраструктурни компоненти

1.  Железопътната транспортна инфраструктура обхваща по-специално:

а) високоскоростни и конвенционални железопътни линии, в това число:

i) странични коловози;

ii) тунели;

iii) мостове;

б) товарни терминали и логистични платформи за претоварване на стоки в рамките на железопътния транспорт и от железопътен към други видове транспорт;

в) гари по линиите, посочени в приложение I, за прехвърляне на пътници в рамките на железопътния транспорт и от железопътен към други видове транспорт;

г) връзките на гарите, товарните терминали и логистичните платформи с останалите видове транспорт в трансевропейската транспортна мрежа;

д) съответното оборудване;

е) телематични приложения.

2.  Железопътните линии приемат една от следните форми:

а) железопътни линии за високоскоростен транспорт, които са:

i) специално изградени високоскоростни линии, оборудвани за скорости, равни на или по-високи от 250 km/h;

ii) конвенционални линии, специално преустроени за скорости от порядъка на 200 km/h;

iii) специално преустроени високоскоростни линии, които имат специфични характеристики в резултат на трудности от топографски, релефен или градоустройствен характер, по които скоростта трябва да се адаптира според всеки отделен случай. Тази категория включва, inter alia, и свързващи линии между мрежата за високоскоростни влакове и конвенционалната мрежа, линии, минаващи през гари, подстъпи към терминали, депа и пр., по които „високоскоростен“ подвижен състав се движи с конвенционална скорост.

б) железопътни линии за конвенционален превоз.

3.  Техническото оборудване, свързано с железопътните линии, може да включва системи за електрификация, оборудване за качването и слизането на пътниците и за товарене и разтоварване на товари на гарите, логистичните платформи и товарните терминали. То може да включва всички съоръжения, като например автоматични съоръжения за смяна на междурелсието, за гарантиране на безопасна, сигурна и ефективна работа на превозните средства, включително ограничаване на въздействието им върху околната среда и подобряване на оперативната съвместимост.

Член 12

Изисквания към транспортната инфраструктура

1.  Товарните терминали следва да са свързани с пътната инфраструктура или, когато е възможно, с инфраструктурата на вътрешните водни пътища на широкообхватната мрежа.

2.  Държавите-членки осигуряват железопътната инфраструктура:

а) с изключение на изолираните мрежи, да е оборудвана с ERTMS;

б) да е в съответствие с Директива 2008/57/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 9 ) и с мерките за нейното прилагане с цел постигане на оперативна съвместимост на широкообхватната мрежа;

в) да отговаря на изискванията на ТСОС, приета в съответствие с член 6 от Директива 2008/57/ЕО, освенкогато това се допуска от приложимата ТСОС или съгласно процедурата, предвидена в член 9 от Директива 2008/57/ЕО;

г) с изключение на изолираните мрежи, да е напълно електрифициранапо отношение на железопътните линии и, доколкото е необходимо за експлоатацията на електрическите влакове — по отношение на страничните коловози;

д) да отговаря на изискванията, предвидени в Директива 2012/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ( 10 ), по отношение на достъпа до товарните терминали.

3.  Що се отнася до ERTMS и електрификацията, по искане на държава-членка, в надлежно обосновани случаи Комисията предоставя дерогации от изискванията, надхвърлящи изискванията на Директива 2008/57/ЕО.

Член 13

Приоритети за развитието на железопътната инфраструктура

При насърчаването на проекти от общ интерес, свързани с железопътната инфраструктура, и в допълнение към общите приоритети, посочени в член 10, приоритет има следното:

а) внедряването на ERTMS;

б) преминаването към номинално междурелсие от 1 435 mm;

в) смекчаването на въздействието на шума и вибрациите, предизвикани от железопътния транспорт, по-специално чрез мерки за подвижния състав и инфраструктурата, включително шумозащитни екрани;

г) спазване на изискванията относно инфраструктурата и увеличаване на оперативната съвместимост;

д) подобряването на безопасността на железопътните прелези;

е) където е приложимо, свързването на железопътната транспортна инфраструктура с пристанищната инфраструктура на вътрешните водни пътища,



РАЗДЕЛ 2

Транспортна инфраструктура по вътрешните водни пътища

Член 14

Инфраструктурни компоненти

1.  Инфраструктурата на вътрешните водни пътища обхваща по-специално:

а) реките;

б) каналите;

в) езерата;

г) съответната инфраструктура като шлюзове, подемни съоръжения, мостове, водохранилища и свързаните с тях мерки за предотвратяване на наводнения, които могат да окажат положително въздействие върху корабоплаването по вътрешните водни пътища;

д) вътрешноводните пристанища, в това число необходимата инфраструктура за транспортни операции в зоната на пристанището;

е) съответното оборудване;

ж) телематичните приложения, включително RIS;

з) връзки на вътрешноводните пристанища с останалите видове транспорт в трансевропейската транспортна мрежа.

2.  За да бъдат включени в широкообхватната мрежа, вътрешноводните пристанища трябва да имат над 500 000 тона годишен обем на обработените товари. Общият годишен обем на обработените товари се основава на най-актуалната тригодишна средна стойност според статистиката на Евростат.

3.  Оборудването, свързано с инфраструктурата на вътрешните водни пътища, може да включва оборудване за товарене и разтоварване на товари във вътрешноводните пристанища. Свързаното оборудване може да включва по-специално задвижващи и операционни системи, които намаляват замърсяването, като замърсяването на водата и въздуха, енергопотреблението и въглеродната интензивност. То може да включва и приемни съоръжения за отпадъци, брегови съоръжения за електроснабдяване и съоръжения за събиране на използвани масла, както и съоръжения за разбиване на лед, хидроложки изследвания, и за дейности по драгиране на пристанището и на подходите към него, за да се осигури корабоплаване през цялата година.

Член 15

Изисквания към транспортната инфраструктура

1.  Държавите-членки осигуряват свързването на вътрешноводните пристанища с автомобилната и железопътната инфраструктура.

2.  Вътрешноводните пристанища предлагат най-малко един товарен терминал, отворен за всички оператори по недискриминационен начин, и прилагат прозрачни такси.

3.  Държавите-членки осигуряват:

а) реките, каналите и езерата да отговарят на минималните изисквания за водни пътища клас IV, определени в новата класификация на вътрешните водни пътища, установена от Европейска конференция на министрите на транспорта (ECMT), и да осигуряват постоянно свободно пространство за преминаване под мостовете, без да се засягат членове 35 и 36 от настоящия регламент.

По искане на държава-членка, в надлежно обосновани случаи, Комисията предоставя дерогации от минималните изисквания за газене (по-малка от 2,50 m) и за минимална височина под мостовете (по-малка от 5,25 m);

б) реките, каналите и езерата да се поддържат с цел да се запазят добрите условия за корабоплаване при спазване на приложимото право в областта на околната среда;

в) реките, каналите и езерата са оборудвани с RIS.

Член 16

Приоритети за развитие на инфраструктурата по вътрешните водни пътища

При насърчаването на проекти от общ интерес, свързани с инфраструктурата на вътрешните водни пътища, и в допълнение към общите приоритети, посочени в член 10, приоритет има следното:

а) за съществуващите вътрешноводни пътища — прилагане на необходимите мерки за достигане на стандартите за вътрешноводни пътища клас IV;

б) където е приложимо, постигане на по-високи стандарти за модернизиране на съществуващи водни пътища и за създаване на нови водни пътища в съответствие с техническите аспекти на инфраструктурата на ЕСМТс цел да се задоволи търсенето на пазара;

в) внедряване на телематични приложения, включително RIS;

г) свързване на инфраструктурата на вътрешните пристанища с железопътната инфраструктура за товарни превози и пътната транспортна инфраструктура.

д) обръщане на особено внимание на свободно течащите реки, близки до естественото си състояние и които по тази причина могат да бъдат обект на специални мерки;

е) насърчаване на устойчивото корабоплаването по вътрешните водни пътища;

ж) модернизиране и разширяване на капацитета на необходимата инфраструктура за операции по превоз в зоната на пристанището.



РАЗДЕЛ 3

ПЪтна транспортна инфраструктура

Член 17

Инфраструктурни компоненти

1.  Пътната транспортна инфраструктура обхваща по-специално:

а) висококачествени пътища, в това число:

i) мостове;

ii) тунели;

iii) кръстовища;

iv) железопътни кръстовища;

v) пътни възли;

vi) твърди банкети.

б) зони за паркинг и почивка;

в) съответното оборудване;

г) телематични приложения, включително ИТС;

д) товарни терминали и логистични платформи;

е) връзки на товарните терминали и логистичните платформи с останалите видове транспорт в трансевропейската транспортна мрежа;

ж) автогари.

2.  Висококачествените пътища, посочени в параграф 1, буква а), са пътища, които играят важна роля в пътническия и товарния транспорт на далечни разстояния, интегрират основните градски и икономически центрове, осигуряват взаимосвързаност с други видове транспорт и свързват планински, отдалечени, изолирани и периферни региони по NUTS 2 с централни региони на Съюза. Тези пътища се поддържат по подходящ начин с цел безопасност и сигурност на движението.

3.  Висококачествените пътища са проектирани и изградени специално за движение на моторни превозни средства и са автомагистрали, високоскоростни пътища или конвенционални стратегически пътища.

а) Автомагистрала е път, специално проектиран и построен за движение на моторни превозни средства, който не обслужва крайпътни територии и който:

i) е снабден, с изключение само на специални отсечки или за определен срок, с отделни пътни платна за движение в двете посоки, разделени едно от друго с разделителна ивица, която не е предназначена за движение, или, по изключение,по друг начин;

ii) не се пресича на едно ниво с други пътища, железопътни и трамвайни линии, нито с пътека за велосипедисти или пешеходен път;

iii) е обозначен специално чрез пътни знаци като автомагистрала.

б) Високоскоростен път е път, предназначен за движение на моторни превозни средства, достъпът до който е възможен преди всичко чрез пътни възли или регулирани кръстовища, и по който:

i) е забранено спирането и паркирането върху платната за движение; и

ii) не се пресича на едно ниво с железопътни или трамвайни линии.

в) Конвенционален стратегически път е път, който не е магистрала, нито високоскоростен път, но който независимо от това е висококачествен път според посоченото в параграфи 1 и 2.

4.  Оборудването, свързано с пътищата, може да включва по-специално оборудване за управление на движението, за информация и пътна навигация, за налагане на такси за ползване на пътя, за безопасност, за ограничаване на отрицателните последици за околната среда, за презареждане с гориво, а на превозните средства с алтернативно задвижване — със съответната енергия, и за безопасни зони за паркиране на превозни средства с търговско предназначение.

Член 18

Изисквания към транспортната инфраструктура

Държавите-членки осигуряват:

а) пътищата да съответстват на разпоредбите на член 17, параграф 3, букви а), б) или в);

б) безопасността на пътнотранспортната инфраструктура да се осигурява, контролира и, при необходимост, да се подобрява в съответствие с процедурата, предвидена в Директива 2008/96/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 11 );

в) пътните тунели с дължина повече от 500 m да са в съответствие с Директива 2004/54/ЕО на Европейския парламенти на Съвета ( 12 );

г) когато е приложимо, оперативната съвместимост на системите за електронно събиране на такси се осигурява в съответствие с Директива 2004/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 13 ) и Решение 2009/750/ЕО на Комисията ( 14 );

д) за всяка интелигентна транспортна система, внедрена от публичен орган в пътната транспортна инфраструктура, да се спазват изискванията на Директива 2010/40/ЕС, като внедряването се осъществява по начин, съответстващ на делегираните актове, приети по силата на посочената директива.

Член 19

Приоритети за развитието на пътната инфраструктура

При насърчаването на проекти от общ интерес, свързани с пътната инфраструктура, и в допълнение към общите приоритети, посочени в член 10, приоритет има следното:

а) подобряване и насърчаване на пътната безопасност;

б) използване на ИТС, по-конкретно мултимодални информационни системи и системи за управление на трафика и създаване на условия за интегрирани системи за комуникация и разплащане;

в) въвеждане на нови технологии и иновации за насърчаване на нисковъглеродния транспорт;

г) осигуряване на подходяща площ за паркиране на превозни средства с търговско предназначение при подходящо ниво набезопасност и сигурност.

д) намаляване на задръстванията по съществуващите пътища.



РАЗДЕЛ 4

Инфраструктура за морски транспорт и морски магистрали

Член 20

Инфраструктурни компоненти

1.  Инфраструктурата за морски транспорт обхваща по-специално:

а) морското пространство;

б) морските канали;

в) морските пристанища, включително необходимата инфраструктура за операции по превоз в зоната на пристанището;

г) връзките на пристанищата с останалите видове транспорт в трансевропейската транспортна мрежа;

д) дигите, шлюзовете и доковете;

е) навигационните съоръжения;

ж) подходите към пристанища и фарватери;

з) вълноломите;

и) морските магистрали;

й) съответното оборудване;

к) телематични приложения, включително електронни морски услуги и VTMIS.

2.  Морските пристанища са входно-изходни точки за наземната инфраструктура на широкообхватната мрежа. Те отговарят на най-малко един от следните критерии:

а) общият годишен обем на пътникопотока надхвърля 0,1 % от общия годишен обем на пътникопотока на всички морски пристанища на територията на Съюза. Референтната стойност за този общ обем е най-актуалната тригодишна средна стойност според статистиката на Евростат;

б) общият годишен обем на товарите за обработка както на насипни, така и на пакетирани товари — надхвърля 0,1 % от съответния общ годишен обем на товара, обработен във всички морски пристанища на територията на Съюза. Референтната стойност за този общ обем е най-актуалната налична тригодишна средна стойност според статистиката на Евростат;

в) морското пристанище се намира на остров и осигурява единствената точка за достъп до региони по NUTS 3 в широкообхватната мрежа;

г) морското пристанище се намира в най-отдалечен регион или периферна зона, извън радиус от 200 km от най-близката друга точка от широкообхватната мрежа.

3.  Свързаното с инфраструктурата за морски транспорт оборудване може да включва по-специално оборудване за управление на трафика и товарите, за намаляване на отрицателните последици, включително отрицателното въздействие върху околната среда и за използване на алтернативни горива, както и оборудване, което да осигурява целогодишна плавателност, включително за ледоразбиване, за хидроложки проучвания и за драгиране, поддръжка и опазване на пристанището и на подходите към него.

Член 21

Морски магистрали

1.  Морските магистрали представляват морското измерение на трансевропейската транспортна мрежа и допринасят за създаване на европейско пространство за морски транспорт без бариери. Те обхващат морски маршрути на къси разстояния, пристанища, свързаната с тях морска инфраструктура и оборудване, съоръжения, както и опростени административни формалности, създаващи условия за морско плаване на къси разстояния или за комбиниран (морски и речен) превоз между най-малко две пристанища, включително връзки с хинтерланда. Морските магистрали включват:

а) връзки по море между морски пристанища от широкообхватната мрежа или между пристанище от широкообхватната мрежа и пристанище на трета държава, когато тези връзки са от стратегическо значение за Съюза;

б) пристанищни съоръжения, товарни терминали, логистични платформи и товарни селища, разположени извън територията на пристанището, но свързани с пристанищните операции, информационни и комуникационни технологии (ИКТ) като електронни системи за логистично управление, процедури за безопасност и сигурност и административни и митнически процедури в най-малко една държава-членка;

в) инфраструктури за пряк достъп по суша и море.

2.  Проектите от общ интерес за морски магистрали от трансевропейската транспортна мрежа се предлагат от най-малко две държави-членки. Те включват:

а) морска връзка и нейните връзки с хинтерланда в рамките на основната мрежа между две или повече пристанища от основната мрежа; или

б) морска връзка и нейните връзки с хинтерланда между пристанище от основната мрежа и пристанища от широкообхватната мрежа, със специален акцент върху връзките с хинтерланда на пристанищата от основната и на тези от широкообхватната мрежа.

3.  Проектите от общ интерес за морски магистрали в трансевропейската транспортна мрежа могат да включват и дейности с по-широки ползи, които не са свързани с конкретни пристанища, като услуги и дейности в подкрепа на мобилността на лицата и стоките, дейности за подобряване на екологичните показатели като осигуряване на брегови съоръжения за електроснабдяване, които биха спомогнали за това корабите да намалят своите емисии, осигуряването на оборудване за ледоразбиване, дейности за осигуряване на целогодишна плавателност, драгажни операции, съоръжения за алтернативни горива, както и оптимизиране на процесите, процедурите и човешкия фактор, ИКТ платформи и информационни системи, включително системи за управление на трафика и електронни системи за докладване.

4.  В рамките на две години след определянето му в съответствие с член 45, Европейският координатор на морските магистрали представя подробен план за изпълнение за морските магистрали, основаващ се на опита и новостите, свързани с морския транспорт на Съюза, както и прогноза за трафика по морските магистрали.

Член 22

Изисквания към транспортната инфраструктура

1.  Държавите-членки гарантират, че:

а) морските пристанища са свързани с железопътни линии или пътища и при възможност с вътрешноводни пътища от широкообхватната мрежа, освен когато тази връзка е невъзможно поради физически пречки;

б) всяко морско пристанище, обслужващо превоз на товари, предлага най-малко един терминал, отворен за операторите по недискриминационен начин, и да прилага прозрачни такси;

в) морските канали, фарватерите на пристанищата и устията свързват две морета или предоставят достъп от морето до морски пристанища и отговарят най-малко на вътрешноводни пътища от клас VI.

2.  Държавите-членки гарантират, че пристанищата включват необходимото оборудване за подпомагане на екологичните показатели на корабите в пристанищата, по-специално приемни съоръжения за отпадъци от експлоатацията на корабите и на остатъци от товари съгласно Директива 2000/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 15 ), както и в съответствие с други съответни актове на правото на Съюза.

3.  Държавите-членки въвеждат VTMIS и SafeSeaNet в съответствие с Директива 2002/59/ЕО, и внедряват електронни морски услуги, включително по-конкретно услуги за обслужване на едно гише съгласно предвиденото в Директива 2010/65/ЕС.

Член 23

Приоритети за развитието на инфраструктурата за морски транспорт

При насърчаването на проекти от общ интерес, свързани с инфраструктурата за морски транспорт, и в допълнение към общите приоритети, посочени в член 10, приоритет има следното:

а) насърчаване на морските магистрали, в това число на плаванията на къси разстояния, улесняване на развитието на връзките с хинтерланда и, по-специално, разработване на мерки за подобряване на екологичните показатели на морския транспорт в съответствие с приложимите изисквания на правото на Съюза или други имащи отношение международни споразумения;

б) взаимно свързване на морските пристанища с вътрешноводните пътища;

в) въвеждане на VTMIS и електронни морски услуги.

г) въвеждане на нови технологии и иновации за насърчаване на алтернативните горива и енергийно ефективния морски транспорт, включително втечнен природен газ (LNG);

д) модернизиране и разширяване на капацитета на необходимата инфраструктура за операции по превоз в зоната на пристанището.



РАЗДЕЛ 5

Инфраструктура за въздушен транспорт

Член 24

Инфраструктурни компоненти

1.  Инфраструктурата за въздушен транспорт обхваща по-специално:

а) въздушно пространство, маршрути и въздушни магистрали;

б) летища;

в) връзките на летищата с останалите видове транспорт в трансевропейската транспортна мрежа;

г) съответното оборудване;

д) аеронавигационни системи, включително системата за управление на въздушното движение от ново поколение ("системата SESAR").

2.  Летищата отговарят на един от следните критерии:

а) За пътнически летища общият годишен обем на пътникопотока е най-малко 0,1 % от общия годишен обем на пътникопотока на всички летища на територията на Съюза, освен ако летището се намира извън радиус от 100 km от най-близкото летище на широкообхватната мрежа или извън радиус от 200 km, ако в региона, където то се намира, е налице високоскоростна железопътна линия;

б) за товарни летища общият годишен обем на товарите е най-малко 0,2 % от общия годишен обем на товарите на всички летища на територията на Съюза.

Общият годишен обем на пътникопотока и общият годишен обем на товарите се основава на най-новите налични данни за тригодишна средна стойност, публикувани от Евростат.

Член 25

Изисквания към транспортната инфраструктура

1.  Държавите-членки гарантират, че всяко летище на тяхна територия предлага най-малко един терминал, отворен за всички оператори по недискриминационен начин, и прилага прозрачни, подходящи и справедливи такси.

2.  Държавите-членки гарантират, че към инфраструктурата за въздушен транспорт на широкообхватната мрежа се прилагат общи основни стандарти за опазване на гражданското въздухоплаване от актове на незаконна намеса, приети от Съюза в съответствие с Регламент (ЕО) № 300/2008 на Европейския парламент и на Съвета ( 16 ).

3.  Държавите-членки гарантират, че за подобряване на ефективността и устойчивостта на европейската авиационна система, на правилата за прилагане и на спецификациите на Съюза, инфраструктурата за управление на въздушното движение създава възможности за осъществяване на единното европейско небе в съответствие с Регламент (ЕО) № 549/2004 на Европейския парламент и на Съвета ( 17 ), Регламент (ЕО) № 550/2004 на Европейския парламент и на Съвета ( 18 ), Регламент (ЕО) № 551/2004 на Европейския парламент и на Съвета ( 19 ) и Регламент (ЕО) № 552/2004, както и на дейностите по въздушен транспорт.

Член 26

Приоритети за развитието на инфраструктурата за въздушен транспорт

При насърчаването на проекти от общ интерес, свързани с инфраструктурата за въздушен транспорт, и в допълнение към общите приоритети, посочени в член 10, приоритет има следното:

а) увеличаване на капацитета на летищата;

б) подпомагане за реализирането на единното европейско небе и на системи за управление на въздушното движение, особено на онези, които внедряват системата SESAR;

в) подобряване на мултимодалните връзки на летищата с инфраструктурата за други видове транспорт;

г) подобряване на устойчивостта и намаляване на въздействието на въздухоплаването върху околната среда.



РАЗДЕЛ 6

Инфраструктура за мултимодален транспорт

Член 27

Инфраструктурни компоненти

Товарните терминали или логистичните платформи отговарят на поне един от следните критерии:

а) техният годишен претоварен обем надхвърля за пакетирани товари 800 000 тона или за насипни товари — 0,1 % от съответния общ годишен обем на товарите, обработени във всички морски пристанища на територията на Съюза;

б) когато в даден регион от категория 2 по NUTS липсва товарен терминал или логистична платформа, отговарящи на условието по буква а), въпросният товарен терминал или логистичната платформа се определят от съответната държава-членка за основен товарен терминал или основна логистична платформа, свързани като минимум с един автомобилен и един железен път в този регион, или само с автомобилен път при държавите-членки без железопътна система.

Член 28

Изисквания към транспортната инфраструктура

1.  Държавите-членки гарантират по справедлив и недискриминационен начин, че

а) в товарните терминали, пътническите гари, вътрешните пристанища, летищата и морските пристанища са на разположение видове транспорт, които позволяват мултимодалния транспорт на пътници и товари;

б) без да се засягат приложимото право на Съюза и приложимото национално право, товарните терминали и логистичните платформи, вътрешноводните и морските пристанища, както и летищата, на които се обработват товари, трябва да са оборудвани за обслужването на информационните потоци в рамките на тези инфраструктури и между различните видове транспорт по логистичната верига. Такива системи трябва по-специално да позволяват движението в реално време на информация относно наличния инфраструктурен капацитет, транспортните потоци и разположението, локализирането и проследяването и гарантират безопасност и сигурност по време на пътуването с различни видове транспорт;

в) без да се засягат приложимото право на Съюза и приложимото национално право, непрекъснатият пътникопоток в рамките на цялата широкообхватна мрежа трябва да се улеснява посредством подходящо оборудване и наличие на телематични приложения на железопътните гари, автогарите, летищата и, когато е уместно, пристанищата за вътрешно и морско корабоплаване.

2.  Товарните терминали се оборудват с кранове, транспортни ленти и други устройства за преместване на товари между различни видове транспорт, както и за поместването и складирането на товари.

Член 29

Приоритети за развитието на инфраструктурата за мултимодален транспорт

При насърчаването на проекти от общ интерес, свързани с инфраструктурата за мултимодален транспорт, и в допълнение към общите приоритети, посочени в член 10, приоритет има следното:

а) осигуряване на ефективно свързване и интегриране на широкообхватната мрежа, включително, когато е необходимо, чрез инфраструктура за достъп и чрез товарни терминали и логистични платформи;

б) премахване на основните технически и административни пречки пред мултимодалния транспорт;

в) изграждане на безпрепятствен информационен поток между различните видове транспорт и създаване на условия за предоставянето на услуги от областта на мултимодалния и на отделните видове транспорт в цялата трансевропейска транспортна система.



РАЗДЕЛ 7

Общи разпоредби

Член 30

Градски възли

При развитието на широкообхватната мрежа в градските възли държавите-членки се стремят, когато е възможно, да гарантират:

а) за пътническия транспорт взаимосвързаност между железопътната, пътната инфраструктура, инфраструктурата за въздушен транспорт и, когато е уместно, вътрешноводната инфраструктура и инфраструктурата за морско корабоплаванена широкообхватната мрежа;

б) за товарния транспорт взаимосвързаност между железопътната, пътната инфраструктура и, когато е уместно, вътрешноводната инфраструктура, инфраструктурата за въздушен транспорт и инфраструктурата за морско корабоплаване на широкообхватната мрежа;

в) подходяща връзка между различните железопътни гари, пристанища или летища от широкообхватната мрежа в даден градски възел;

г) безпрепятствени връзки между инфраструктурата на широкообхватната мрежа и инфраструктурата за регионален и локален трафик, и за доставки на товари в градските зони, включително разпределителни и логистични центрове;

д) намаляване на излагането на градските зони на отрицателните последици от транзитния железопътен и автомобилен транспорт, което може да включва заобикаляне на градските зони;

е) насърчаване на ефективните доставки на товари за градските зони с ниски нива на шум и на въглеродни емисии.

Член 31

Телематични приложения

1.  Телематичните приложения осигуряват условия за управление на трафика и, по отношение на мултимодалните транспортни операции, обмен на информация в рамките на видовете транспорт и между тях, и услуги с добавена стойност, свързани с транспорта, подобряване на безопасността, сигурността и екологичните показатели и опростени административни процедури. Телематичните приложения улесняват безпрепятствената връзка между инфраструктурата на широкообхватната мрежа и инфраструктурата за регионален и локален транспорт.

2.  Телематичните приложения се въвеждат, където е осъществимо в Съюза, за да се даде възможност за функционирането на набор от основни оперативно съвместими способности във всички държави-членки.

3.  Посочените в настоящия член телематични приложения включват, за съответните видове транспорт, по-специално:

 за железопътните линии: ERTMS;

 за вътрешните водни пътища: RIS;

 за автомобилния транспорт: ИТС;

 за морския транспорт: VTMIS и електронни морски услуги, включително обслужване на едно гише, общностни пристанищни системи и съответните митнически информационни системи;

 за въздушния транспорт: системи за управление на въздушното движение, по-специално във връзка със системата SESAR.

Член 32

Услуги за устойчив товарен превоз

Държавите-членки обръщат особено внимание на проекти от общ интерес, осигуряващи ефикасни услуги за товарен превоз, чрез които се използва инфраструктурата на широкообхватната мрежа и които допринасят за намаляването на емисиите на въглероден диоксид и на други негативни последици за околната среда с цел:

а) подобряване на устойчивото използване на транспортната инфраструктура, включително нейното ефикасно управление;

б) насърчаване внедряването на иновационни транспортни услуги, включително посредством морските магистрали, телематичните приложения и развитието на спомагателна инфраструктура, необходима за постигане най-вече на онези цели на услугите, свързани с околната среда и безопасността, както и създаването на съответните структури за управление;

в) улесняване на услугите за мултимодални транспортни операции, включително на необходимите съпътстващи информационни потоци, и подобряване на сътрудничеството между доставчиците на транспортни услуги;

г) стимулиране на ефикасността по отношение на ресурсите и въглеродните емисии, по-специално в областта на тяговата система, системите за управление/разход на гориво на превозните средства, планирането на системи и операции;

д) анализиране и предоставяне на информация за характеристиките и показателите на автомобилния парк, административните изисквания и човешките ресурси;

е) подобряване на връзките към най-уязвимите и изолирани части на Съюза, по-конкретно най-отдалечените, островните, отдалечените и планинските райони.

Член 33

Нови технологии и иновации

За да може широкообхватната мрежа да не изостава от най-новото в областта на иновационните технологии и внедрявания, целта, по-специално, е:

а) подкрепа и насърчаване на декарбонизацията на транспорта чрез преход към иновационни и устойчиви транспортни технологии;

б) създаване на условия за декарбонизация на всички видове транспорт чрез стимулиране на енергийната ефективност, въвеждане на системи за алтернативно задвижване, включително системи за електрическо захранване, и осигуряване на съответната инфраструктура. Тази инфраструктура може да включва мрежи и други съоръжения, необходими за снабдяването с енергия, да отчита взаимодействието инфраструктура—превозно средство и да включва телематични приложения;

в) подобряване на безопасността и устойчивостта на движението на хора и превоза на стоки;

г) подобряване функционирането, управлението, достъпността, оперативната съвместимост, мултимодалността и ефективността на мрежата, включително продажба на билети за мултимодален транспорт и координиране на разписанията за пътуване;

д) насърчаване на ефективни начини за осигуряване на достъпна и разбираема информация за всички граждани по отношение на взаимосвързаността, оперативната съвместимост и мултимодалността;

е) насърчаване на мерките за намаляване на външните разходи като задръстванията, увреждането на здравето и всички видове замърсяване, включително шумовото, както и емисиите;

ж) въвеждане на технология за сигурност и съвместими с нея стандарти за идентифициране в мрежите;

з) подобряване на устойчивостта спрямо изменението на климата;

и) по-нататъшен напредък в разработването и внедряването на телематични приложения в рамките на отделните видове транспорт и между тях.

Член 34

Безопасна и сигурна инфраструктура

Държавите-членки се стремят да гарантират, че транспортната инфраструктура осигурява безопасното и сигурно движение на пътниците и товарите.

Член 35

Устойчивост на инфраструктурата спрямо изменението на климата и бедствията

При планирането на дадена инфраструктура държавите-членки правят необходимото за подобряване на устойчивостта спрямо изменението на климата и екологичните катастрофи.

Член 36

Защита на околната среда

Екологичната оценка на плановете и проектите се извършва в съответствие с правото на Съюза в сферата на околната среда, включително директиви 92/43/ЕИО, 2000/60/ЕО, 2001/42/ЕО и 2009/147/ЕО и 2011/92/ЕС.

Член 37

Достъпност за всички потребители

Транспортната инфраструктура създава условия за безпрепятствена мобилност и достъпност за всички потребители, особено за възрастните, за лицата с ограничена подвижност и за пътниците с увреждания.

Проектирането и изграждането на транспортната инфраструктура отговаря на съответните изисквания, уредени в правото на Съюза.



ГЛАВА III

ОСНОВНАТА МРЕЖА

Член 38

Определяне на основната мрежа

1.  Основната мрежа, посочена на картите от приложение I, се състои от онези части от широкообхватната мрежа, които са от най-голямо стратегическо значение за постигането на целите на политиката за трансевропейска транспортна мрежа, и отразява нарастващите транспортно търсене и необходимост от мултимодален транспорт. Тя допринася по-специално за справяне с нарастващата мобилност и за осигуряване на висок стандарт на безопасност, както и за развитието на нисковъглеродна транспортна система.

2.  Основната мрежа е свързана чрез възли и осигурява връзки между държавите-членки и с инфраструктурните транспортни мрежи на съседните държави.

3.  Без да се засягат разпоредбите на член 1, параграф 4 и член 41, параграфи 2 и 3, държавите-членки вземат подходящи мерки за изграждането на основната мрежа, за да се спазят разпоредбите на настоящата глава най-късно до 31 декември 2030 г.

В съответствие с член 54 най-късно до 31 декември 2023 г. Комисията извършва оценка на реализирането на основната мрежа.

Член 39

Изисквания към инфраструктурата

1.  За да се осигури ефективно използване на ресурсите на транспортната инфраструктура за пътническите и товарните превози, както и достатъчен капацитет, се вземат предвид иновационните технологии, телематичните приложения и регулаторните и управленските мерки в областта на използването на инфраструктурата.

2.  Инфраструктурата на основната мрежа отговаря на всички изисквания, определени в глава II. Освен това, без да се засяга параграф 3, инфраструктурата на основната мрежа отговаря и на следните изисквания:

а) за железопътна транспортна инфраструктура:

i) пълна електрификация на железопътните линии и, доколкото е необходимо за експлоатацията на електрическите влакове — на страничните коловози;

ii) за товарни линии от основната мрежа, както е посочено в приложение I: най-малко 22,5 t натоварване на колоос, 100 km/h скорост по линията и възможност по нея да се движат влакове с дължина 740 m;

iii) пълно внедряване на ERTMS;

iv) номинално междурелсие за нови железопътни линии: 1 435 mm освен в случаите, когато новата линия представлява продължение на мрежа с различно междурелсие, която е различна и отделена от основните железопътни линии в Съюза.

Изолираните мрежи са освободени от изискванията по подточки i)—iii).

б) за транспортна инфраструктура за вътрешно и морско корабоплаване:

 наличие на алтернативни чисти горива;

в) за пътна транспортна инфраструктура:

 изискванията по член 17, параграф 3, буква а) или б);

 създаване на зони за почивка по автомагистралите приблизително на всеки 100 km в съответствие с обществените, пазарните и екологичните нужди, с цел, inter alia, за потребителите на пътища с търговска цел да се осигурят подходящи пространства за паркиране със съответното ниво на безопасност и сигурност;

 наличие на алтернативни чисти горива;

г) за инфраструктура за въздушен транспорт:

 капацитет за осигуряване на наличие на алтернативни чисти горива.

3.  Без да се засяга Директива 2008/57/ЕО, по искане на държава-членка Комисията може в надлежно обосновани случаи да предоставя, по отношение на инфраструктурата на железопътния транспорт, освобождаване от изискванията за дължината на влаковете, ERTMS, натоварването на колоос, електрификацията и скоростта по линията.

По искане на държава-членка Комисията може в надлежно обосновани случаи да предоставя, по отношение на инфраструктурата на железопътния транспорт, освобождаване от изискванията на разпоредбите на член 17, параграф 3, букви а) или б), при условие че е гарантирано подходящо равнище на безопасност.

Надлежно обоснованите случаи, посочени в настоящия параграф, включват случаи, в които инвестициите в инфраструктурата не могат да бъдат обосновани от гледна точка на социално-икономическата ефективност.

Член 40

Развитие на основната мрежа

Включената в основната мрежа транспортна инфраструктура се развива съгласно съответните разпоредби на глава II.

Член 41

Възли на основната мрежа

1.  Възлите на основната мрежа са определени в приложение II и включват:

а) градски възли, включително прилежащите им пристанища и летища;

б) морски пристанища и вътрешноводни пристанища;

в) гранично-пропускателни пунктове към съседни държави;

г) железопътно-автомобилни терминали;

д) пътнически и товарни летища.

2.  Морските пристанища от основната мрежа, посочени в част 2 на приложение II, се свързват с железопътната и пътната транспортна инфраструктура, а където е възможно — и с транспортната инфраструктура на вътрешните водни пътища, на трансевропейската транспортна мрежа до 31 декември 2030 г., освен при физическа невъзможност за тази връзка.

3.  Основните летища, посочени в част 2 от приложение II, се свързват с железопътната и пътнотранспортната инфраструктура на трансевропейската транспортна мрежа най-късно до 31 декември 2050 г. освен при физическа невъзможност за тази връзка. Предвид потенциалното трнспортно търсене, при възможност тези летища се интегрират с високоскоростната железопътна мрежа.



ГЛАВА IV

РЕАЛИЗИРАНЕ НА ОСНОВНАТА МРЕЖА ЧРЕЗ КОРИДОРИТЕ НА ОСНОВНАТА МРЕЖА

Член 42

Инструмент на коридорите на основната мрежа

1.  Коридорите на основната мрежа са инструмент, който улеснява координираното реализиране на основната мрежа. За да се стигне до мултимодален транспорт с ефикасно използване на ресурсите, като по този начин се допринесе за сближаване чрез по-добро териториално сътрудничество, при коридорите на основната мрежа се акцентира върху:

а) интеграцията на различните видове транспорт,

б) оперативната съвместимост, както и

в) координираното развитие на инфраструктурата, по-специално в трансграничните участъци и тесните места.

2.  Коридорите на основната мрежа дават възможност на държавите-членки да постигнат координиран и синхронизиран подход по отношение на инвестициите в инфраструктурата, така че капацитетите да се управляват по най-ефикасен начин. Коридорите на основната мрежа подпомагат широкото внедряване на оперативно съвместими системи за управление на трафика и, където е възможно, използването на иновации и нови технологии.

Член 43

Определение за коридори на основната мрежа

1.  Коридорите на основната мрежа обхващат най-важните потоци на дълги разстояния в основната мрежа и са предназначени по-специално да подобрят трансграничните връзки в рамките на Съюза.

2.  Коридорите на основната мрежа са мултимодални и отворени за включването на всички видове транспорт, обхванати от настоящия регламент. Те пресичат най-малко две граници и включват, ако е възможно, поне три вида транспорт, включително, където е приложимо — морски магистрали.

Член 44

Списък на коридорите на основната мрежа

1.  Списъкът на коридорите на основната мрежа е посочен в част I от приложение I към Регламент (ЕС) № 1316/2013. Държавите-членки участват, както е предвидено в настоящата глава, в коридорите на основната мрежа.

2.  Комисията осигурява схематични индикативни карти на коридорите на основната мрежа в лесно достъпен за обществеността формат.

Член 45

Координиране на коридорите на основната мрежа

1.  За да се улесни координираното реализиране на коридорите на основната мрежа, ERTMS и морските магистрали, в съгласие със заинтересованите държави-членки и след консултация с Европейския парламент и Съвета, Комисията назначава един или повече европейски координатори.

2.  Европейският координатор се избира по-специално въз основа на познанията по въпросите, свързани с транспорта, финансирането и/или социално-икономическата и екологична оценка на големите проекти, както и на опита във връзка с европейските институции.

3.  В решението на Комисията за назначаване на европейски координатор се посочва по какъв начин ще се изпълняват задачите, посочени в параграф 5.

4.  Европейският координатор действа в името и от името на Комисията, която осигурява необходимата секретарска помощ. Европейският координатор е компетентен по отношение съответно на един коридор на основната мрежа, или внедряването на ERTMS, или реализирането на морските магистрали.

5.  Европейският координатор:

а) подкрепя координираното реализиране на съответния коридор на основната мрежа и по-специално навременното изпълнение на работния план за този коридор на основната мрежа;

б) изготвя работния план на коридора съвместно с държавите-членки и наблюдава неговото изпълнение;

в) консултира се с Форума за коридорите във връзка с плана и неговото изпълнение;

г) докладва на държавите-членки, на Комисията и, по целесъобразност, на всички други образувания, пряко ангажирани в развитието на коридора на основната мрежа, относно всички срещнати трудности и по-специално когато развитието на коридора е възпрепятствано, с цел да допринесе за намирането на подходящи решения;

д) всяка година изготвя за Европейския парламент, Съвета и Комисията и заинтересованите държави-членки доклад за постигнатия напредък при реализирането на коридора на основната мрежа;

е) проучва търсенето на транспортни услуги, възможностите за субсидиране на инвестиции и финансиране, стъпките, които трябва да се предприемат, и условията, които трябва да се изпълнят, за да се улесни достъпът до това субсидиране или финансиране, като дава подходящи препоръки.

6.  Европейският координатор може да се консултира, заедно със заинтересованите държави-членки, с регионалните и местните власти, транспортните оператори, транспортните потребители и представителите на гражданското общество относно работния план и неговото изпълнение.

7.  Заинтересованите държави-членки си сътрудничат с европейския координатор и му предоставят информацията, необходима за изпълнението на задачите, предвидени в настоящия член, включително информация за развитието на коридорите във всички съответни национални инфраструктурни планове.

8.  Без да се засягат приложимото право на Съюза и приложимото национално право, Комисията може да поиска становището на европейския координатор по време на разглеждането на заявленията за финансиране от страна на Съюза на коридорите на основната мрежа, по отношение на които европейският координатор е компетентен с цел гарантиране на съгласуваността и напредъка на всеки коридор.

9.  В случай че европейският координатор не може да изпълнява мандата си удовлетворително и в съответствие с изискванията на настоящия член, Комисията може по всяко време, съгласувано със заинтересованите държави-членки, да прекрати този мандат. Може да бъде определен заместник в съответствие с процедурата по параграф 1.

Член 46

Управление на коридорите на основната мрежа

1.  Европейският координатор на всеки коридор на основната мрежа се подпомага в изпълнението на своите задачи във връзка с работния план и неговото изпълнение от секретариат и от консултативен форум (Форум за коридора). Форумът за коридора се създава съгласувано със заинтересованите държави-членки, като негов председател е европейският координатор. Заинтересованите държави-членки се споразумяват за членския състав на Форума за коридора за тяхната съответна част от коридора на основната мрежа.

2.  Със съгласието на заинтересованите държави-членки координаторът може да сформира и председателства работни групи, отговарящи за съответния коридор, които съсредоточават работата си върху:

а) интеграцията на различните видове транспорт,

б) оперативната съвместимост,

в) координираното развитие на инфраструктурата в трансграничните участъци.

Член 47

Работен план

1.  До 22 декември 2014 г. всеки европейски координатор представя на заинтересованите държави-членки работен план, в който е направен анализ на развитието на коридора. След одобрение от страна на заинтересованите държави-членки, работният план се предоставя за информация на Европейския парламент, Съвета и Комисията.

Работният план включва по-специално описание на характеристиките, трансграничните участъци и целите на коридора на основната мрежа, като се прилагат целите и приоритетите, изложени в членове 4 и 10. Работният план съдържа анализ на:

а) внедряването на оперативно съвместими системи за управление на движението;

б) план за отстраняване на физическите, техническите, оперативните и административните пречки в рамките на видовете транспорт и между тях и за увеличаването на ефикасни мултимодален транспорт и услуги;

в) когато е уместно, мерки за подобряване на административния и техническия капацитет за формулиране, планиране, проектиране, възлагане като обществени поръчки, изпълнение и наблюдение на проекти от общ интерес;

г) възможното въздействие на изменението на климата върху инфраструктурата и, когато е уместно, предлагане на мерки за увеличаване на устойчивостта спрямо изменението на климата;

д) мерки, които да бъдат взети за намаляване на емисиите на парникови газове, на шума и, ако е уместно, на други негативни последствия за околната среда;

Работният план включва подробности относно публичните консултации в подкрепа на разработването на работния план и неговото изпълнение.

Работният план съдържа също анализ на необходимите инвестиции, включително:

 списък на проектите за разширяване, обновяване или пренасочване на транспортна инфраструктура съгласно член 2, параграф 2 за всеки от видовете транспорт, обхванати от коридора на основната мрежа,

 различните източници, предвидени в партньорство със заинтересованите държави-членки, за субсидиране и финансиране на международно, национално, регионално и местно равнище и на равнището на Съюза, включително, когато е възможно, системи за целево кръстосано финансиране, както и частен капитал, заедно със сумите на вече поетите ангажименти и, когато е приложимо, посочване на приноса на Съюза, предвиден в рамките на финансовите програми на Съюза.

2.  При спазване на член 1, параграф 4 и член 54 и след одобрение от заинтересованите държави-членки Комисията може да приема актове за изпълнение по частите от работните планове за коридорите на основната мрежа, които са с трансгранично и хоризонтално измерение.

След като бъдат приети, актовете за изпълнение се адаптират от Комисията, след одобрение от заинтересованите държави-членки, с цел да бъдат съобразени с постигнатия напредък, наложилите се забавяния или актуализираните национални програми.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 52, параграф 2.

3.  Европейският координатор подкрепя държавите-членки при изпълнението на работния план, по-специално по отношение на:

а) планирането на инвестициите, съответните разходи и срок за изпълнение, определени като необходими за реализацията на коридорите на основната мрежа;

б) определянето на мерки, насочени към насърчаване на въвеждането на нови технологии в управлението на трафика и на капацитета и, когато е уместно, към намаляване на външните разходи, по-специално за емисиите на парникови газове и шума.

Член 48

Сътрудничество с коридорите за железопътен товарен превоз

1.  Осигурява се адекватно сътрудничество между коридорите на основната мрежа и коридорите за железопътен товарен превоз, както е предвидено в Регламент (ЕС) № 913/2010, с цел да се избегне всякакво дублиране на дейности, особено при съставянето на работния план или създаването на работни групи.

2.  Разпоредбите на настоящата глава не засягат структурите на управление, предвидени в Регламент (ЕС) № 913/2010.



ГЛАВА V

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 49

Актуализиране и докладване

1.  Държавите-членки информират Комисията на основата на редовност, изчерпателност и прозрачност за постигнатия напредък в изпълнението на проектите и направените за тази цел инвестиции. Това включва предаването на годишни данни във възможно най-голяма степен чрез интерактивната система за географска и техническа информация за трансевропейската транспортна мрежа (TENtec). Тези данни включват всички съответни сведения за проектите от общ интерес, получаващи финансиране от Съюза.

Комисията осигурява TENtec да бъде публично и лесно достъпна и да съдържа актуална информация за всеки проект относно формите и размера на съфинансиране от Съюза, както и за напредъка по всеки проект.

Комисията осигурява TENtec да не оповестява публично информация, която е търговска тайна или която може да засегне или неправомерно да повлияе на свързан с обществените поръчки процес в дадена държава-членка.

Комисията предоставя информация за финансовата помощ, предоставена съгласно други актове на правото на Съюза, включително Кохезионния фонд, Европейския фонд за регионално развитие и Хоризонт 2020, както и под формата на заеми и финансови инструменти, създадени от Европейската инвестиционна банка.

2.  Държавите-членки предоставят на Комисията резюме на националните планове и програми, които изготвят с оглед на развитието на трансевропейската транспортна мрежа. След приемането на националните планове и програми държавите-членки ги изпращат на Комисията за сведение.

3.  Веднъж на всеки две години от 21 декември 2013 г. Комисията публикува доклад за напредъка по прилагането му, който се предоставя за информация на Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите. Докладът включва използването на различните форми финансова помощ, посочени в параграф 1, за различните видове транспорт и останалите елементи на основната и широкообхватната мрежа във всяка държава-членка.

В доклада се прави и анализ на развитието на трансевропейската транспортна мрежа. В него се отбелязва и координиращата роля на Комисията по отношение на всички форми на финансова помощ с оглед на подкрепата на съгласуваното прилагане на насоките в съответствие с техните цели и приоритети.

4.  При спазване на член 172, втора алинея от ДФЕС Комисията е оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 53 от настоящия регламент относно адаптирането на приложения I и II, за да бъдат взети под внимание евентуални промени, произтичащи от количествените прагове, определени в членове 14, 20, 24 и 27 от настоящия регламент. При адаптирането на посочените приложения Комисията:

а) включва в широкообхватната мрежа логистични платформи, товарни терминали, железопътно-автомобилни терминали, вътрешноводни пристанища, морски пристанища и летища, ако се демонстрира, че най-актуалната двугодишна средна стойност на обема на техния трафик превишава съответния праг;

б) изключва от широкообхватната мрежа логистични платформи, товарни терминали, железопътно-автомобилни терминали, вътрешноводни пристанища, морски пристанища и летища, ако се демонстрира, че средната стойност на обема на техния трафик през последните шест години е под съответния праг;

в) коригира картите на пътната и железопътната инфраструктура и инфраструктурата на вътрешните водни пътища, като строго се ограничавадо отразяването на напредъка при завършването на мрежата. При коригирането на тези карти Комисията не допуска никаква корекция при съгласуването на трасетата отвъд позволеното съгласно съответната процедура за разрешаване на проекта.

Адаптирането съгласно букви а) и б) се основава на най-актуалните налични статистически данни, публикувани от Евростат, или ако няма такива — от националните статистически служби на държавите-членки. Адаптирането съгласно буква в) се основава на информацията, предоставена от заинтересованата държава-членка в съответствие с параграф 1.

5.  Проектите от общ интерес, засягащи инфраструктура, наскоро включена чрез делегиран акт в трансевропейската транспортна мрежа, отговарят на условията по смисъла на член 7, параграф 5 от датата на влизане в сила на делегираните актове приети съгласно параграф 4 от настоящия член.

Проектите от общ интерес, засягащи инфраструктура, която е била изключена от трансевропейската транспортна мрежа, не отговарят повече на условията от датата на влизане в сила на делегираните актове приети съгласно параграф 4 от настоящия член. Неотговарянето на условията не засяга решения за финансиране или отпускане на средства, взети от Комисията преди тази дата.

6.  При спазване на член 172, параграф 2 от ДФЕС Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 53 от настоящия регламент във връзка с адаптирането на приложение III, с цел да бъдат включени или адаптирани индикативните карти на съседни страни въз основа на споразумения на високо равнище за транспортни инфраструктурни мрежи между Съюза и заинтересованите съседни страни.

Член 50

Отношения с обществени и частни заинтересовани страни

1.  Проектите от общ интерес се отнасят за всички пряко заинтересовани страни. Те могат да включват образувания, различни от държавите-членки, като регионални и местни власти, управители и потребители на инфраструктура, както и промишлеността и гражданското общество.

2.  Ако е необходимо, във фазата на проектиране и изграждане на даден проект се спазват националните процедури във връзка с регионалните и местните власти, както и гражданското общество, засегнати от проект от общ интерес. Комисията насърчава обмена на добри практики в това отношение.

3.  Заинтересованите страни, посочени в параграф 1, могат, в рамките на своите компетенции, в допълнение към Механизма за свързване на Европа и Кохезионния фонд, да използват и други специални европейски програми, най-вече тези в подкрепа на регионалното развитие, „Европейско териториално сътрудничество“, „Научни изследвания и иновации“ или „Околна среда и действия по климата“. По този начин заинтересованите страни могат да допринесат за постигането на целите на настоящия регламент и допълнително да укрепят:

а) засилването на регионалната мобилност, като с това се насърчи достъпът до трансевропейската транспортна мрежа за всички региони на Съюза;

б) насърчаването на трансгранични проекти;

в) включването на градските възли в трансевропейската транспортна мрежа (включително насърчаването на устойчивата градска мобилност);

г) насърчаването на устойчивите тарнспортни решения като подобрена достъпност с обществен транспорт, телематични приложения, интермодални терминали/мултимодални транспортни вериги, нисковъглеродни и други иновационни транспортни решения, както и подобрения, свързани с околната среда;

д) укрепване на сътрудничеството между различните заинтересовани страни.

Член 51

Основни принципи за оценка на анализа на социално-икономическата ефективност и на европейската добавена стойност

Въз основа на целите, посочени в член 4, Комисията публикува основните принципи, които използва за оценка на анализа на социално-икономическата ефективност и на европейската добавена стойност във връзка с проекти от общ интерес, за които се търси финансиране от Съюза.

Член 52

Процедура на комитет

1.  Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.  При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011. Когато комитетът не даде становище, Комисията не приема проекта за акт за изпълнение и се прилага член 5, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 53

Упражняване на делегирането

1.  Правомощието да приема делегираните актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.  Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 49, параграфи 4 и 6, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 21 декември 2013 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3.  Делегирането на правомощия, посочено в член 49, параграфи 4 и 6, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.  Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.

5.  Делегиран акт, приет съгласно член 49, параграфи 4 и 6, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 54

Преглед

1.  До 31 декември 2023 г. Комисията, след като се консултира по целесъобразност с държавите-членки и подпомагана от европейските координатори, прави преглед на реализирането на основната мрежа, като оценява:

а) съответствието с разпоредбите, определени в настоящия регламент;

б) напредъка при изпълнението на настоящия регламент;

в) промените в потоците на пътническия и товарния превоз;

г) развитието по отношение на националните инвестиции в транспортната инфраструктура;

д) необходимостта от изменение на настоящия регламент.

При оценката се вземат предвид, наред с другото, и въздействието на променящите се характеристики на трафика и съответното развитие в плановете за инвестиции в инфраструктурата.

Освен посочения преглед Комисията, в сътрудничество с държавите-членки, извършва оценка на това дали в основната мрежа трябва да се включат нови участъци, като някои бивши трансгранични приоритетни проекти, изброени в Решение № 661/2010/ЕС. Комисията представя законодателно предложение, ако е необходимо.

2.  При извършването на посочения преглед Комисията оценява дали основната мрежа, предвидена в настоящия регламент, ще бъде приведена в съответствие с разпоредбите на глава III най-късно до 2030 г., като се вземат предвид икономическото и бюджетното положение в Съюза и в отделните държави-членки. Комисията също преценява, в консултация с държавите-членки, дали основната мрежа следва да бъде изменена, като се отчитат развитието на транспортните потоци и планирането на националните инвестиции. При необходимост Комисията може да представи предложение за изменение на настоящия регламент.

За посоченото предложение Комисията може също да уточни датата за завършване на широкообхватната мрежа, както се посочва в член 9, параграф 2.

Член 55

Единен орган за контакт

Държавите-членки могат да определят единен орган за контакт, който да подпомага и координира процеса на получаване на разрешения за проекти от общ интерес, по-конкретно за трансгранични проекти, в съответствие с приложимите актове на правото на Съюза.

Член 56

Закъснение при приключване изграждането на основната мрежа

В случай на значително закъснение в започването на работата по основната мрежа или приключване на нейното изграждане, Комисията може да поиска от заинтересованите държави-членки да посочат причините за това закъснение. Държавите-членки посочват причините в рамките на три месеца. Въз основа на предоставения отговор Комисията се консултира със заинтересованите държави-членки, за да разреши проблема, водещ до закъснението.

Член 57

Освобождавания

Разпоредбите, отнасящи се за железопътните линии, и по-специално всяко изискване за свързване на летищата и пристанищата с железопътния транспорт, не се прилагат за Кипър и Малта, докато на тяхна територия не съществува железопътна система.

Член 58

Преходни разпоредби

1.  Решенията за финансиране, приемани съгласно Регламент (ЕО) № 680/2007 на Европейския парламент и на Съвета ( 20 ) въз основа на Решение № 661/2010/ЕС, които са в ход по време на влизането в сила на настоящия регламент, продължават да подлежат на разпоредбите на Решение № 661/2010/ЕС във варианта, който е в сила на 20 декември 2013 г.

2.  Позоваването на „приоритетни проекти“, изброени в приложение III към Решение № 611/2010/ЕС се тълкува като позоваване на „основната мрежа“, определена в настоящия регламент.

Член 59

Отмяна

Без да се засяга член 58 от настоящия регламент и член 7, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕС) № 1316/2013, Решение № 661/2010/ЕС се отменя.

Член 60

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.




ПРИЛОЖЕНИЕ I

▼M3

КАРТИ НА ШИРОКООБХВАТНАТА И ОСНОВНАТА МРЕЖА



Легенда

Основна мрежа

Широкообхватна мрежа

 

image

 

Вътрешни водни пътища / завършени

image

 

Вътрешни водни пътища / за модернизация

image

 

Вътрешни водни пътища / планирани

image

image

Конвенционален железен път / завършен

image

image

Конвенционален железен път / за модернизация

image

image

Конвенционален железен път / планиран

image

image

Високоскоростен железен път / завършен

image

image

За модернизация до високоскоростен железен път

image

image

Високоскоростен железен път / планиран

image

image

Автомобилен път / завършен

image

image

Автомобилен път / за модернизация

image

image

Автомобилен път / планиран

image

image

Пристанища

image

image

ЖАТ (Железопътно — автомобилни терминали)

image

image

Летища

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

▼B




ПРИЛОЖЕНИЕ II

СПИСЪК НА ВЪЗЛИТЕ ОТ ОСНОВНАТА И ШИРОКООБХВАТНАТА МРЕЖА

1.

Градски възли от основната мрежа:

БЕЛГИЯ

Antwerpen

Bruxelles/Brussel

БЪЛГАРИЯ

София

ЧЕШКА РЕПУБЛИКА

Ostrava

Praha

ДАНИЯ

Aarhus

København

ГЕРМАНИЯ

Berlin

Bielefeld

Bremen

Düsseldorf

Frankfurt a. M.

Hamburg

Hannover

Köln

Leipzig

Mannheim

München

Nürnberg

Stuttgart

ЕСТОНИЯ

Tallinn

ИРЛАНДИЯ

Baile Átha Cliath/Dublin

Corcaigh/Cork

ГЪРЦИЯ

Athina

Heraklion

Thessaloniki

ИСПАНИЯ

Barcelona

Bilbao

Las Palmas de Gran Canaria/Santa Cruz de Tenerife

Madrid

Palma de Mallorca

Sevilla

Valencia

ФРАНЦИЯ

Bordeaux

Lille

Lyon

Marseille

Nice

Paris

Strasbourg

Toulouse

ХЪРВАТИЯ

Zagreb

ИТАЛИЯ

Bologna

Cagliari

Genova

Milano

Napoli

Palermo

Roma

Torino

Venezia

КИПЪР

Lefkosia

ЛАТВИЯ

Rīga

ЛИТВА

Vilnius

ЛЮКСЕМБУРГ

Luxembourg

УНГАРИЯ

Budapest

МАЛТА

Valletta

НИДЕРЛАНДИЯ

Amsterdam

Rotterdam

АВСТРИЯ

Wien

ПОЛША

Gdańsk

Katowice

Kraków

Łódź

Poznań

Szczecin

Warszawa

Wrocław

ПОРТУГАЛИЯ

Lisboa

Porto

РУМЪНИЯ

București

Timișoara

СЛОВЕНИЯ

Ljubljana

СЛОВАКИЯ

Bratislava

ФИНЛАНДИЯ

Helsinki

Turku

ШВЕЦИЯ

Göteborg

Malmö

Stockholm

ОБЕДИНЕНО КРАЛСТВО

Birmingham

Bristol

Edinburgh

Glasgow

Leeds

London

Manchester

Portsmouth

Sheffield

2.

Летища, морски пристанища, вътрешноводни пристанища и железопътни-пътни терминали на основната и широкообхватната мрежа

Летищата, обозначени със звезда*, са главните летища, попадащи в задължението по член 41, точка 3.



ДЧ

ИМЕ НА ВЪЗЕЛА

ЛЕТИЩЕ

МОРСКО ПРИСТАНИЩЕ

ВЪТРЕШНОВОДНО ПРИСТАНИЩЕ

ЖЕЛЕЗОПЪТЕН-ПЪТЕН ТЕРМИНАЛ

BE

Aalst

 

 

Широкообхватна

 

Albertkanaal

 

 

Основна

 

Antwerpen

 

Основна

Основна

Основна

Athus

 

 

 

Широкообхватна

Avelgem

 

 

Широкообхватна

 

Bruxelles/Brussel

Основна

(National/Nationaal)*

 

Основна

 

Charleroi

Широкообхватна

 

Широкообхватна. (Can. Charleroi.-Bruxelles),

Широкообхватна (Sambre)

 

Clabecq

 

 

Широкообхватна

 

Gent

 

Основна

Основна

 

Grimbergen

 

 

 

Широкообхватна

Kortrijk

 

 

Основна (Bossuit)

 

Liège

Основна

 

Основна (Can.Albert)

Основна (Meuse)

 

Mons

 

 

Широкообхватна (Centre/Borinage)

 

Namur

 

 

Основна (Meuse),

Широкообхватна (Sambre)

 

Oostende, Zeebrugge

Широкообхватна (Oostende)

Основна (Oostende)

Основна (Zeebrugge)

 

 

Roeselare

 

 

Широкообхватна

 

Tournai

 

 

Широкообхватна (Escaut)

 

Willebroek

 

 

Широкообхватна

 

BG

Бургас

Широкообхватна

Основна

 

 

Драгоман

 

 

 

Широкообхватна

Горна Оряховица

Широкообхватна

 

 

Основна

Лом

 

 

Широкообхватна

 

Оряхово

 

 

Широкообхватна

 

Пловдив

Широкообхватна

 

 

Основна

Русе

 

 

Основна

Основна

Силистра

 

 

Широкообхватна

 

София

Основна

 

 

Основна

Свиленград

 

 

 

Широкообхватна

Свищов

 

 

Широкообхватна

 

Варна

Широкообхватна

Широкообхватна

 

 

Видин

 

 

Основна

 

CZ

Brno

Широкообхватна

 

 

Широкообхватна

Decin

 

 

Основна

Основна

Lovosice

 

 

Широкообхватна

Широкообхватна

Mělník

 

 

Основна

Основна

Ostrava

Основна

 

 

Основна

Pardubice

 

 

Основна

Основна

Plzeň

 

 

 

Основна

Praha

Основна (Ruzyne Václav Havel)*

 

Основна (Praha Holesovice)

Широкообхватна (Libeň)

Широкообхватна (Radotín)

Широкообхватна (Smíchov)

Основна (Praha Uhrineves)

Přerov

 

 

 

Основна

Ústí nad Labem

 

 

Широкообхватна

Широкообхватна

DK

Aalborg

Широкообхватна

Широкообхватна

 

 

Aarhus

 

Основна

 

Основна

Billund

Широкообхватна

 

 

 

Branden

 

Широкообхватна

 

 

Ebeltoft

 

Широкообхватна

 

 

▼M3

Enstedværket

 

Широкообхватна

 

 

▼B

Esbjerg

 

Широкообхватна

 

 

Fredericia

 

Широкообхватна

 

 

Frederikshavn

 

Широкообхватна

 

 

Fur

 

Широкообхватна

 

 

▼M3

Fynshav Havn

 

Широкообхватна

 

 

▼B

Gedser

 

Широкообхватна

 

 

Helsingør

 

Широкообхватна

 

 

Hirtshals

 

Широкообхватна

 

 

▼M3

Hou Havn

 

Широкообхватна

 

 

▼B

Høje-Taastrup

 

 

 

Широкообхватна

Kalundborg

 

Широкообхватна

 

 

København

Основна (Kastrup)*

Основна

 

Основна

Køge

 

Широкообхватна

 

Широкообхватна

Nordby (Fanø)

 

Широкообхватна

 

 

Odense

 

Широкообхватна

 

 

Padborg

 

 

 

Широкообхватна

Rødby

 

Широкообхватна

 

 

Rønne

Широкообхватна

Широкообхватна

 

 

Sjællands Odde Ferry Port

 

Широкообхватна

 

 

Spodsbjerg

 

Широкообхватна

 

 

▼M3

Statoil-Havnen

 

Широкообхватна

 

 

▼B

Tårs (Nakskov)

 

Широкообхватна

 

 

Taulov

 

 

 

Основна

Vejle

 

Широкообхватна

 

 

DE

Andernach

 

 

Широкообхватна

Широкообхватна

Aschaffenburg

 

 

Широкообхватна

Широкообхватна

Augsburg

 

 

 

 

Bendorf

 

 

Широкообхватна

 

Bensersiel

 

Широкообхватна

 

 

Bergkamen

 

 

Широкообхватна

 

Berlin

Основна (Berlin-Brandenburg Intl.)*

 

Основна

Основна (Großbeeren)

Bielefeld

 

 

 

 

Bonn

 

 

Широкообхватна

 

Bottrop

 

 

Широкообхватна

 

Brake

 

Широкообхватна

 

 

Brandenburg

 

 

Широкообхватна

 

Braunschweig

 

 

Основна

Основна

Breisach

 

 

Широкообхватна

 

Bremen, Bremerhaven

Основна (Bremen)

Основна (Bremen)

Основна (Bremerhaven)

Основна (Bremen)

Основна (Bremerhaven)

Основна (Bremen)

Brunsbuettel

 

Широкообхватна

Широкообхватна

 

Buelstringen

 

 

Широкообхватна

 

Coelln-Neuessen

 

 

Широкообхватна

 

Cuxhaven

 

Широкообхватна

 

Широкообхватна

Dormagen

 

 

Широкообхватна

 

Dörpen

 

 

Широкообхватна

Широкообхватна

Dortmund

Широкообхватна

 

Основна

Основна

Dresden

Широкообхватна

 

 

Широкообхватна

Duisburg

 

 

Основна

Широкообхватна (Homberg)

Основна

Düsseldorf

Основна*

 

Основна (Neuss)

 

Emden

 

Широкообхватна

Широкообхватна

 

Emmelsum/Wesel

 

 

Широкообхватна

 

Emmerich

 

 

Широкообхватна

Широкообхватна

Erfurt

Широкообхватна

 

 

 

Essen

 

 

Широкообхватна

 

Estorf

 

 

Широкообхватна

 

Floersheim

 

 

Широкообхватна

 

Frankfurt/Main

Основна*

 

Основна

Основна

Gelsenkirchen

 

 

Широкообхватна

 

Germersheim

 

 

Широкообхватна

Широкообхватна

Gernsheim

 

 

Широкообхватна

 

▼M3

Ginsheim-Gustavsburg

 

 

Широкообхватна

 

▼B

Grosskrotzenburg

 

 

Широкообхватна

 

Hahn

Широкообхватна

 

 

 

Haldensleben

 

 

Широкообхватна

Широкообхватна

Haltern am See

 

 

Широкообхватна

 

Hamburg

Основна*

Основна

Основна

Основна

Hamm

 

 

Основна

Широкообхватна (Bönen)

Hannover

Основна

 

Основна

Основна

Heilbronn

 

 

Широкообхватна

 

Helgoland

 

Широкообхватна

 

 

Heringsdorf

Широкообхватна

 

 

 

Herne

 

 

Широкообхватна

Широкообхватна (Herne-Wanne)

Hof, Plauen

Широкообхватна

 

 

 

▼M3

Hohenhameln

 

 

Широкообхватна

 

▼B

Ibbenbueren

 

 

Широкообхватна

 

Karlsruhe

Широкообхватна (Karlsruhe Baden-Baden)

 

Основна

Основна

Kassel

 

 

 

Широкообхватна

Kehl

 

 

Широкообхватна

 

Kelheim

 

 

Широкообхватна.

 

Kelsterbach

 

 

Широкообхватна.

 

Kiel

 

Широкообхватна

 

 

Koblenz

 

 

Основна

Основна

Köln

Основна (Köln-Bonn)*

 

Основна

Основна

Krefeld-Uerdingen

 

 

Широкообхватна

 

▼M3

Lampertheim

 

 

Широкообхватна

 

▼B

Langeoog

 

Широкообхватна

 

 

Leipzig, Halle

Основна

 

 

Основна (Schkopau)

Lengfurt-Wetterau

 

 

Широкообхватна

 

Leverkusen

 

 

Широкообхватна

Широкообхватна

Lingen

 

 

Широкообхватна

 

Lübeck

 

Основна

Основна

Основна

Lünen

 

 

Широкообхватна

 

Magdeburg

 

 

Основна

Основна

Mainz

 

 

Основна

Основна

Mannheim, Ludwigshafen

 

 

Основна

Широкообхватна (Ludwigshafen Mundenheim)

Основна

Marl

 

 

Широкообхватна

 

▼M3 —————

▼B

Memmingen

Широкообхватна

 

 

Широкообхватна

▼M3

Meppen

 

 

Широкообхватна

 

▼B

Minden

 

 

Широкообхватна

Широкообхватна

▼M3

Mühlheim an der Ruhr

 

 

Широкообхватна

 

▼B

München

Основна*

 

 

Основна (Riem)

Münster, Osnabrück

Широкообхватна

 

Широкообхватна

 

▼M3

Niedere Börde

 

 

Широкообхватна

 

▼B

Norddeich

 

Широкообхватна

 

 

Nordenham

 

Широкообхватна

Широкообхватна

 

Norderney

 

Широкообхватна

 

 

Nürnberg

Основна

 

Основна

Основна

Oldenburg

 

 

Широкообхватна

 

Orsoy

 

 

Широкообхватна

 

Osnabrück

 

 

Широкообхватна

 

Otterstadt

 

 

Широкообхватна

 

Paderborn

Широкообхватна (Paderborn Lippstadt)

 

 

 

Plochingen

 

 

Широкообхватна

 

Puttgarden

 

Широкообхватна

 

 

Rees

 

 

Широкообхватна

 

Regensburg

 

 

Основна

 

▼M3

Rheinau

 

 

Широкообхватна

 

▼B

Rheinberg

 

 

Широкообхватна

 

▼M3

Rheinmünster

 

 

Широкообхватна

 

▼B

Rostock

Широкообхватна

Основна

 

Основна

Saarlouis-Dillingen

 

 

Широкообхватна

 

Sassnitz

 

Широкообхватна

 

 

Schwarzheide

 

 

 

Широкообхватна

Singen

 

 

 

Широкообхватна

Speyer

 

 

Широкообхватна

 

Spyck

 

 

Широкообхватна

 

Stade-Bützfleth/Brunshausen

 

Широкообхватна

 

Широкообхватна

▼M3 —————

▼B

Stolzenau

 

 

Широкообхватна

 

Straubing-Sand

 

 

 

 

Stuerzelberg

 

 

Широкообхватна

 

Stuttgart

Основна*

 

Основна

Основна (Kornwestheim)

Trier

 

 

Широкообхватна

 

Ulm

 

 

 

Широкообхватна (Dornstadt)

▼M3 —————

▼B

Weeze

Широкообхватна

 

 

 

Wesel

 

 

Широкообхватна

 

Wesseling

 

 

Широкообхватна

 

Westerland-Sylt

Широкообхватна

 

 

 

Wiesbaden

 

 

Широкообхватна

 

Wilhemshaven

 

Основна

 

 

Wismar

 

Широкообхватна

 

 

Worms

 

 

Широкообхватна

Широкообхватна

Wörth am Rhein

 

 

Широкообхватна

Широкообхватна

EE

Heltermaa

 

Широкообхватна

 

 

Kardla

Широкообхватна

 

 

 

Koidula

 

 

 

Широкообхватна

Kuivastu

 

Широкообхватна

 

 

Kuressaare

Широкообхватна

 

 

 

Parnu

Широкообхватна

Широкообхватна

 

 

Paldiski South Harbor

 

Широкообхватна

 

 

Rohuküla

 

Широкообхватна

 

 

Sillamae

 

Широкообхватна

 

 

Tallinn

Основна

Основна (Old City Harbour,

Muuga Harbour,

Paljassaare Harbour)

 

 

Tartu

Широкообхватна

 

 

 

Virtsu

 

Широкообхватна

 

 

IE

Carraig Fhiáin/Carrickfin

Широкообхватна (Dún na nGall/Donegal)

 

 

 

Corcaigh/Cork

Основна

Основна

 

 

Baile Átha Cliath/Dublin

Основна*

Основна (G.D.A. port cluster)

 

 

Inis Mór/Inishmore

Широкообхватна

 

 

 

Ciarraí/Kerry - An Fearann

Fuar/Farranfore

Широкообхватна

 

 

 

An Cnoc/Knock

Широкообхватна (Cúige Chonnacht/Connaught)

 

 

 

Luimneach/Limerick

Широкообхватна (Sionainn/Shannon)

Основна (Sionainn-Faing/Shannon-Foynes)

 

 

Ros Láir/Rosslare

 

Широкообхватна (Europort)

 

 

Port Láirge/Waterford

Широкообхватна

Широкообхватна

 

 

EL

Alexandroupolis

Широкообхватна

 

 

Широкообхватна

Araxos

Широкообхватна

 

 

 

Astipalaia

Широкообхватна

 

 

 

Athína

Основна*

Основна (Piraeus)

 

Основна (Piraeus/Thriasso Pedio)

Chalkida

 

Широкообхватна

 

 

Chania

Широкообхватна

Широкообхватна (Souda)

 

 

Chios

Широкообхватна

Широкообхватна

 

 

Elefsina

 

Широкообхватна

 

 

Heraklion

Основна

Основна

 

 

Igoumenitsa

 

Основна

 

 

Ikaria

Широкообхватна

 

 

 

Ioannina

Широкообхватна

 

 

 

Kalamata

Широкообхватна

Широкообхватна

 

 

Kalymnos

Широкообхватна

 

 

 

Karpathos

Широкообхватна

 

 

 

Kassos

Широкообхватна

 

 

 

Kastelorizo

Широкообхватна

 

 

 

Kastoria

Широкообхватна

 

 

 

Katakolo

 

Широкообхватна

 

 

Kavala

Широкообхватна

Широкообхватна

 

 

Kefalonia

Широкообхватна

 

 

 

Kerkyra

Широкообхватна

Широкообхватна

 

 

Kithira

Широкообхватна

 

 

 

Kos

Широкообхватна

 

 

 

Kozani

 

 

 

Широкообхватна

Kyllini

 

Широкообхватна

 

 

Lamia

 

 

 

Широкообхватна

Lavrio (Sounio)

 

Широкообхватна

 

 

Leros

Широкообхватна

 

 

 

Limnos

Широкообхватна

 

 

 

Milos

Широкообхватна

 

 

 

Mykonos

Широкообхватна

Широкообхватна

 

 

Mytilini

Широкообхватна

Широкообхватна

 

 

Naxos

Широкообхватна

Широкообхватна

 

 

Nea Anchialos

Широкообхватна

 

 

 

Paros

Широкообхватна

Широкообхватна

 

 

Patras

 

Основна

 

Основна

Preveza

Широкообхватна

 

 

 

Rafina

 

Широкообхватна

 

 

Rodos

Широкообхватна

Широкообхватна

 

 

Samos

Широкообхватна

 

 

 

Santorini

Широкообхватна

Широкообхватна

 

 

Sitia

Широкообхватна

 

 

 

Skiathos

Широкообхватна

Широкообхватна

 

 

Skiros

Широкообхватна

 

 

 

Syros

Широкообхватна

Широкообхватна

 

 

Thessaloniki

Основна (Makedonia)

Основна

 

Основна

Volos

 

Широкообхватна

 

 

Zakinthos

Широкообхватна

 

 

 

ES

A Coruña

Широкообхватна

Основна

 

 

Alcáazar de San Juán

 

 

 

Основна

Algeciras

 

Основна (Bahía de Algeciras)

 

 

Alicante

Основна

Широкообхватна

 

 

Almería

Широкообхватна

Широкообхватна

 

 

Antequera (Bobadilla)

 

 

 

Основна

Arrecife

Широкообхватна (Lanzarote)

Широкообхватна

 

 

Arrubal (Logroño)

 

 

 

Широкообхватна

Avilés

Широкообхватна (Asturias)

Широкообхватна

 

 

Badajoz

Широкообхватна

 

 

Широкообхватна

Barcelona

Основна*

Основна

 

Основна

Bilbao

Основна

Основна

 

Основна

Burgos

Широкообхватна

 

 

 

Cádiz

 

Широкообхватна (Bahía de Cádiz)

 

 

Cala Sabina (Formentera)

 

Широкообхватна

 

 

Carboneras

 

Широкообхватна

 

 

Cartagena

 

Основна

 

 

Castellón

 

Широкообхватна

 

 

▼M3

Centro de Transportes de Burgos

 

 

 

Широкообхватна

Centro Intermodal de Transporte y Logistica de Vitoria-Gasteiz

 

 

 

Широкообхватна

▼B

Ceuta

 

Широкообхватна

 

 

Córdoba

 

 

 

Основна

El Hierro

Широкообхватна

Широкообхватна (La Estaca)

 

 

El Penedèes (El Vendrell)

 

 

 

Широкообхватна

Ferrol

 

Широкообхватна

 

 

Figueras

 

 

 

Широкообхватна (El Far d'Emporda)

Fuerteventura

Широкообхватна

Широкообхватна (Puerto Rosario)

 

 

Gijón

 

Основна

 

 

Girona

Широкообхватна

 

 

 

Granada

Широкообхватна

 

 

 

Huelva

 

Основна

 

 

Huesca

 

 

 

Широкообхватна (PLHUS)

Ibiza

Широкообхватна

Широкообхватна (Eivissa)

 

 

Jerez

Широкообхватна

 

 

 

La Palma

Широкообхватна

Compr (Santa Cruz de La Palma)

 

 

Las Palmas

Основна

Основна

 

 

León

Широкообхватна

 

 

Основна

Linares

 

 

 

Широкообхватна

▼M3

Los Cristianos

 

Широкообхватна

 

 

▼B

Madrid

Основна (Barajas)*

 

 

Основна (Norte y Sur)

Mahón (Menorca)

Широкообхватна

Широкообхватна

 

 

Málaga

Основна

Широкообхватна

 

 

Melilla

Широкообхватна

Широкообхватна

 

 

Monforte de Lemos (Ourense)

 

 

 

Широкообхватна

Motril

 

Широкообхватна

 

 

Murcia

Широкообхватна (San Javier)

 

 

Основна (ZAL)

Palma de Mallorca

Основна*

Основна

 

 

Pamplona

Широкообхватна

 

 

Широкообхватна (Noain)

Pasajes

 

Широкообхватна

 

 

Reus

Широкообхватна

 

 

 

Sagunto

 

Широкообхватна

 

 

Salamanca

Широкообхватна

 

 

Широкообхватна

San Cibrao

 

Широкообхватна

 

 

San Sebastián

Широкообхватна

 

 

Широкообхватна (Lezo)

San Sebastián de la Gomera

Широкообхватна

Широкообхватна

 

 

Santander

Широкообхватна

Широкообхватна

 

Широкообхватна (Torrelavega)

Santiago de Compostela

Широкообхватна

 

 

 

Sevilla

Основна

Основна

Основна

 

▼M3

Silla

 

 

 

Широкообхватна

▼B

Tarragona

 

Основна

 

 

Tenerife

Широкообхватна (Norte: Los Rodeos)

Основна (Sur: Reina Sofía)

Основна (Santa Cruz)

 

 

Toledo

 

 

 

Широкообхватна

Tudela

 

 

 

Широкообхватна

Valencia

Основна

Основна

 

 

▼M3

Valencia Fuente de San Luis

 

 

 

Широкообхватна

▼B

Valladolid

Широкообхватна

 

 

Основна

Vigo

Широкообхватна

Широкообхватна

 

 

Vitoria

Широкообхватна

 

 

 

Zaragoza

Широкообхватна

 

 

Основна

FR

Aiton-Bourgneuf

 

 

 

Широкообхватна

Ajaccio

Широкообхватна

Широкообхватна

 

 

Avignon

 

 

 

Основна

Bastia

Широкообхватна

Широкообхватна

 

 

Bayonne

 

Широкообхватна

 

 

Beauvais

Широкообхватна

 

 

 

Biarritz

Широкообхватна

 

 

 

Bordeaux

Основна (Merignac)

Основна

 

Основна

Boulogne

 

Широкообхватна

 

 

Brest

Широкообхватна

Широкообхватна

 

 

Caen

Широкообхватна

Широкообхватна

 

 

Calais

 

Основна

 

Основна (Eurotunnel)

Cayenne

Широкообхватна

Широкообхватна

 

 

Chalon-sur-Saône

 

 

Основна

 

Chalons-sur-Marne

Широкообхватна (Paris-Vatry)

 

 

 

Cherbourg

 

Широкообхватна

 

 

Clermont-Ferrand

Широкообхватна

 

 

Широкообхватна

Dieppe

 

Широкообхватна

 

 

Dijon

 

 

 

Основна

Dunkerque

 

Основна

Основна

Основна

Fort de France

Широкообхватна

Широкообхватна

 

 

Guadeloupe

 

Широкообхватна

 

 

La Rochelle

Широкообхватна

Широкообхватна

 

 

Le Boulou

 

 

 

Широкообхватна

Le Havre

 

Основна

Основна

Основна

Lille

Основна (Lesquin)

 

Основна

Основна (Dourges)

Limoges

Широкообхватна

 

 

 

Lorient

 

Широкообхватна

 

 

Lyon

Основна (St.Exupéry)*

 

Основна

Основна

Marquion (Cambrai)

 

 

Широкообхватна

 

Marseille

Основна (Provence)

Основна (Marseille)

Основна (Fos-sur-Mer)

Основна (Fos-sur-Mer)

Основна (Miramas)

Mayotte

Широкообхватна

 

 

 

Metz

 

 

Основна

 

Montpellier

Широкообхватна

 

 

 

Mulhouse

Широкообхватна (Mulhouse-Bale)

 

Основна (Ottmarsheim)

 

Nancy

 

 

Широкообхватна

 

Nantes Saint-Nazaire

Широкообхватна (Nantes Atlantique)

Основна

 

 

Nesle

 

 

Широкообхватна

 

Nice

Основна (Côte d'Azur)*

Широкообхватна

 

 

Nogent-sur-Seine

 

 

Широкообхватна

 

Noyon

 

 

Широкообхватна

 

Orléans

 

 

 

Широкообхватна

Paris

Основна (Charles de Gaulle)*

Основна (Orly)*

 

Основна

Основна

Perpignan

 

 

 

Широкообхватна

Point-à-Pitre

Широкообхватна

 

 

 

Péronne

 

 

Широкообхватна

 

Port Réunion

 

Широкообхватна

 

 

Rennes

 

 

 

Широкообхватна

Roscoff

 

Широкообхватна

 

 

Rouen

 

Основна

Основна

 

Sète

 

Широкообхватна

Широкообхватна

 

Saint-Denis-Gillot

Широкообхватна

 

 

 

Saint-Malo

 

Широкообхватна

 

 

Strasbourg

Широкообхватна (Strasbourg Entzheim)

 

Основна

Основна

Thionville

 

 

Широкообхватна

 

Toulon

 

Широкообхватна

 

 

Toulouse

Основна (Blagnac)

 

 

Основна

Valenciennes

 

 

Широкообхватна

 

Villefranche-sur-Saône

 

 

Широкообхватна

 

HR

Dubrovnik

Широкообхватна

Широкообхватна

 

 

Osijek

Широкообхватна

 

Широкообхватна

 

Ploče

 

Широкообхватна

 

 

Pula

Широкообхватна

Широкообхватна

 

 

Rijeka

Широкообхватна

Основна

 

 

Šibenik

 

Широкообхватна

 

 

Sisak

 

 

Широкообхватна

 

Slavonski Brod

 

 

Основна

 

Split

Широкообхватна

Широкообхватна

 

 

Vukovar

 

 

Основна

 

Zadar

Широкообхватна

Широкообхватна

 

 

Zagreb

Основна

 

 

Основна

IT

Alghero

Широкообхватна

 

 

 

Ancona

Широкообхватна

Основна

 

Основна (Iesi)

Augusta

 

Основна

 

 

Bari

Широкообхватна

Основна

 

Основна

Bologna

Основна

 

 

Основна

Bolzano

Широкообхватна

 

 

 

Brescia

Широкообхватна

 

 

Широкообхватна

Brindisi

Широкообхватна

Широкообхватна

 

 

Cagliari

Основна

Основна (Porto Foxi, Cagliari)

 

 

Carloforte

 

Широкообхватна

 

 

▼M3

Catania

Широкообхватна (Fontanarossa, Comiso emergency runway)

Широкообхватна

 

Широкообхватна

▼B

Cervignano

 

 

 

Основна

Chioggia

 

Широкообхватна

Широкообхватна

 

Civitavecchia

 

Широкообхватна

 

 

Cremona

 

 

Основна

 

Firenze

Широкообхватна

 

 

Основна (Prato)

Foggia

Широкообхватна

 

 

 

Forlìí

Широкообхватна

 

 

 

Fiumicino

 

Широкообхватна

 

 

Gaeta

 

Широкообхватна

 

 

Gallarate

 

 

 

Широкообхватна

Gela

 

Широкообхватна

 

 

Genova

Основна

Основна

 

Основна (Vado)

Gioia Tauro

 

Основна

 

 

Golfo Aranci

 

Широкообхватна

 

 

La Maddalena

 

Широкообхватна

 

 

La Spezia

 

Основна

 

 

Lamezia Terme

Широкообхватна

 

 

 

Lampedusa

Широкообхватна

 

 

 

Livorno

 

Основна

 

Основна (Guasticce Collesalvetti)

Mantova

 

 

Основна

Широкообхватна

Marina di Carrara

 

Широкообхватна

 

 

Messina

 

Широкообхватна

 

 

Milano

Основна (Linate)*

Основна (Malpensa)*

Основна (Bergamo Orio al Serio)

 

Широкообхватна

Основна (Milano Smistamento)

Milazzo

 

Широкообхватна

 

 

Monfalcone

 

Широкообхватна

Широкообхватна

 

Mortara

 

 

 

Широкообхватна

Napoli

Основна (Capodichino)

Основна

 

Основна (Nola)

Основна (Marcianise-Maddaloni)

Novara

 

 

 

Основна

Olbia

Широкообхватна

Широкообхватна

 

 

Orte

 

 

 

Широкообхватна

Padova

 

 

 

Основна

Palau

 

Широкообхватна

 

 

Palermo

Основна

Основна (Palermo Основна (Termini Imerese terminal)

 

 

Pantelleria

Широкообхватна

 

 

 

Parma

 

 

 

Широкообхватна (Bianconese di Fontevivo)

Pescara

Широкообхватна

 

 

Широкообхватна (Manoppello)

Piacenza

 

 

 

Широкообхватна

Piombino

 

Широкообхватна

 

 

Pisa

Широкообхватна

 

 

 

Porto Levante

 

Широкообхватна

Широкообхватна

 

Porto Nogaro

 

 

Широкообхватна

 

Porto Torres

 

Широкообхватна

 

 

Portoferraio

 

Широкообхватна

 

 

Portovesme

 

Широкообхватна

 

 

Ravenna

 

Основна

Основна

 

Reggio Calabria

Широкообхватна

Широкообхватна

 

 

Rivalta Scrivia

 

 

 

Широкообхватна

Roma

Основна (Fiumicino)*

Широкообхватна (Ciampino)

 

 

Основна (Pomezia)

Rovigo

 

 

Широкообхватна

Широкообхватна

Salerno

 

Широкообхватна

 

 

Savona - Vado

 

Широкообхватна

 

 

Siracusa

 

Широкообхватна

 

 

Taranto

 

Основна

 

 

Torino

Основна

 

 

Основна (Orbassano)

Trapani

Широкообхватна

Широкообхватна

 

 

Trento

 

 

 

Широкообхватна

Treviso

Широкообхватна

 

 

 

Trieste

Широкообхватна

Основна

Основна

 

Venezia

Основна

Основна

Основна

 

Verona

Широкообхватна

 

 

Основна

CY

Larnaka

Основна

Широкообхватна

 

 

Lefkosia

 

 

 

 

Lemesos

 

Основна

 

 

Pafos

Широкообхватна

 

 

 

LV

Daugavpils

Широкообхватна

 

 

 

Liepaja

Широкообхватна

Широкообхватна

 

 

Rīga

Основна (International)*

Основна

 

 

Ventspils

Широкообхватна

Основна

 

 

LT

Kaunas

Широкообхватна

 

 

Основна

Klaipėda

 

Основна

 

Основна

Palanga

Широкообхватна

 

 

 

Vilnius

Основна

 

 

Основна

LU

Luxembourg

Основна

 

Основна (Mertert)

Основна (Bettembourg)

HU

Baja

 

 

Широкообхватна

 

Budapest

Основна (Liszt Ferenc)*

 

Основна (Csepel)

Основна (Soroksár)

Debrecen

Широкообхватна

 

 

 

Dunaujvaros

 

 

Широкообхватна

 

Győr

 

 

Широкообхватна (Győr-Gönyű)

 

Komárom

 

 

Основна

 

Miskolc

 

 

 

Широкообхватна

Mohacs

 

 

Широкообхватна

 

Paks

 

 

Широкообхватна

 

Sarmellek

Широкообхватна

 

 

 

Sopron

 

 

 

Широкообхватна

Szeged

 

 

Широкообхватна

 

Székesfehérvár

 

 

 

Широкообхватна

Zahony

 

 

 

Широкообхватна

MT

Cirkewwa

 

Широкообхватна

 

 

Marsaxlokk

 

Основна

 

 

Mgarr

 

Широкообхватна

 

 

Valletta

Основна (Malta - Luqa)

Основна

 

 

NL

Alblasserdam

 

 

Широкообхватна

 

Almelo

 

 

Основна

 

Almere

 

 

Широкообхватна

 

Alphen aan den Rijn

 

 

Широкообхватна

 

Amsterdam

Основна (Schiphol)*

Основна

Основна

Основна

Arnhem

 

 

Широкообхватна

 

Bergen op Zoom

 

 

Основна

 

Beverwijk

 

Широкообхватна

 

 

Born

 

 

Широкообхватна

 

Cuijk

 

 

Широкообхватна

 

Delfzijl/Eemshaven

 

Широкообхватна

 

 

Den Bosch

 

 

Широкообхватна

 

Den Helder

 

Широкообхватна

 

 

Deventer

 

 

Основна

 

Dordrecht

 

Широкообхватна

Широкообхватна

 

▼M3

Drachten

 

 

Широкообхватна

 

▼B

Eemshaven

 

Широкообхватна

Широкообхватна

 

Eindhoven

Широкообхватна

 

 

 

Enschede

Широкообхватна

 

Широкообхватна

 

Geertruidenberg

 

 

Широкообхватна

 

Gennep

 

 

Широкообхватна

 

Gorinchem

 

 

Широкообхватна

 

Gouda

 

 

Широкообхватна

 

Grave

 

 

Широкообхватна

 

Groningen

Широкообхватна

 

Широкообхватна

 

Harlingen

 

Широкообхватна

 

 

▼M3

Heerenveen

 

 

Широкообхватна

 

▼B

Hengelo

 

 

Основна

 

Kampen

 

 

Широкообхватна

 

▼M3

Leeuwarden

 

 

Широкообхватна

 

▼B

Lelystad

 

 

Широкообхватна

 

Lemsterland

 

 

Широкообхватна

 

Lochem

 

 

Широкообхватна

 

Maasbracht

 

 

Широкообхватна

 

Maasdriel

 

 

Широкообхватна

 

Maassluis

 

 

Широкообхватна

 

Maastricht

Широкообхватна Maastricht - Aachen)

 

Широкообхватна

 

Meppel

 

 

Широкообхватна

 

Moerdijk

 

Основна

Основна

 

Nijmegen

 

 

Основна

 

Oosterhout

 

 

Широкообхватна

 

Oss

 

 

Широкообхватна

 

Reimerswaal

 

 

Широкообхватна

 

Ridderkerk

 

 

Широкообхватна

 

Roermond

 

 

Широкообхватна

 

Rotterdam

Основна

Основна

Основна

Основна

Sneek

 

 

Широкообхватна

 

Stein

 

 

Широкообхватна

 

Terneuzen, Vlissingen

 

Основна (Terneuzen)

Основна (Vlissingen)

Основна (Terneuzen)

Основна (Vlissingen)

 

Tiel

 

 

Широкообхватна

 

Tilburg

 

 

Широкообхватна

 

Utrecht

 

 

Основна

 

Veghel

 

 

Широкообхватна

 

Velsen/IJmuiden

 

Широкообхватна

 

 

Venlo

 

 

Широкообхватна

Широкообхватна (Trade Port Noord Limburg)

Vlaardingen

 

Широкообхватна

 

 

Wageningen

 

 

Широкообхватна

 

Wanssum

 

 

Широкообхватна

 

Zaandam

 

 

Широкообхватна

 

Zaltbommel

 

 

Широкообхватна

 

Zevenaar

 

 

Широкообхватна

 

Zuidhorn

 

 

Широкообхватна

 

Zwijndrecht

 

 

Широкообхватна

 

Zwolle

 

 

Широкообхватна

 

AT

Graz

Широкообхватна

 

 

Основна (Werndorf)

Innsbruck

Широкообхватна

 

 

 

Klagenfurt - Villach

Широкообхватна (Klagenfurt)

 

 

Широкообхватна (Villach-Fürnitz)

Krems

 

 

Широкообхватна

 

Linz - Wels

Широкообхватна (Linz)

 

Основна (Enns),

Широкообхватна (Linz)

Основна (Wels)

Salzburg

Широкообхватна

 

 

Широкообхватна

Wien

Основна (Schwechat)*

 

Основна

Основна

Wolfurt

 

 

 

Широкообхватна

Wörgl

 

 

 

Широкообхватна

PL

Białystok

 

 

 

Широкообхватна

Braniewo

 

 

 

Широкообхватна

Bydgoszcz

Широкообхватна

 

 

Широкообхватна

Dorohusk / Okopy

 

 

 

Широкообхватна

Ełk

 

 

 

Широкообхватна

Gdánsk, Gdynia

Основна (Gdańsk)

Основна (Gdánsk)

Основна (Gdynia)

 

Основна

Katowice

Основна (Pyrzowice)

 

 

Основна (Slawkow)

Широкообхватна (Gliwice / Pyrzowice)

Kraków

Основна

 

 

Основна

Łódź

Основна

 

 

Основна (Łodz / Strykow)

Malaszewicze / Terespol

 

 

 

Широкообхватна

Medyka / Zurawica

 

 

 

Широкообхватна

Police

 

Широкообхватна

Широкообхватна

 

Poznań

Основна

 

 

Основна

Rzepin

 

 

 

Широкообхватна

Rzeszow

Широкообхватна

 

 

 

Szczecin, Świnoujście

Основна (Szczecin)

Основна (Szczecin)

Основна (Świnoujście)

Основна (Szczecin)

Основна (Świnoujście)

Основна (Szczecin)

Основна (Świnoujście)

Warszawa

Основна*

 

 

Основна

Wrocław

Основна

 

 

Основна

PT

Abrantes / Entroncamento

 

 

 

Широкообхватна

Aveiro

 

Широкообхватна

 

 

Bragança

Широкообхватна

 

 

 

Caniçal

 

Широкообхватна

 

 

Corvo

Широкообхватна

 

 

 

Elvas

 

 

 

Широкообхватна

Faro

Широкообхватна

 

 

Широкообхватна (Loulé)

Flores

Широкообхватна

 

 

 

Funchal

Широкообхватна

Широкообхватна

 

 

Horta

Широкообхватна

Широкообхватна

 

 

Lajes das Flores

 

Широкообхватна

 

 

Lajes (Terceira)

Широкообхватна

 

 

 

Lisboa

Основна*

Основна

 

 

Pico

Широкообхватна

 

 

 

Ponta Delgada

Широкообхватна

Широкообхватна

 

 

Portimão

 

Широкообхватна

 

 

Porto

Основна (Sá Carneiro)

Основна (Leixões)

Основна

 

Poceirão

 

 

 

Основна

Porto Santo

Широкообхватна

Широкообхватна

 

 

Praia da Vitória

 

Широкообхватна

 

 

Santa Maria

Широкообхватна

 

 

 

São Jorge

Широкообхватна

 

 

 

Setúbal

 

Широкообхватна

 

 

Sines

 

Основна

 

Основна (Grândola)

Vila Real

Широкообхватна

 

 

 

RO

Bacău

Широкообхватна

 

 

 

Baia Mare

Широкообхватна

 

 

 

▼M3

Basarabi

 

 

Широкообхватна

 

▼B

Brăila

 

Широкообхватна

Широкообхватна

 

Brașov

 

 

 

Широкообхватна

București

Основна (Henri Coandă)

 

Широкообхватна (1 Decembrie)

Широкообхватна (Glina)

Основна

Calafat

 

 

Основна

 

Călărași

 

 

Широкообхватна

 

Cernavodă

 

 

Основна

 

Cluj-Napoca

Широкообхватна

 

 

Широкообхватна

Constanța

Широкообхватна

Основна

Основна

 

Craiova

Широкообхватна

 

 

Основна

Drobeta Turnu Severin

 

 

Основна

 

Galați

 

Основна

Основна

 

Giurgiu

 

 

Основна

 

Iași

Широкообхватна

 

 

 

▼M3

Mahmudia

 

 

Широкообхватна

 

▼B

Medgidia

 

 

Широкообхватна

 

Moldova Veche

 

 

Широкообхватна

 

Oltenița

 

 

Широкообхватна

 

Oradea

Широкообхватна

 

 

 

▼M3

Ovidiu

 

 

Широкообхватна

 

▼B

Sibiu

Широкообхватна

 

 

 

Suceava

Широкообхватна

 

 

Широкообхватна

Sulina

 

Широкообхватна

Широкообхватна

 

Timișoara

Основна

 

 

Основна

Tulcea

Широкообхватна

Широкообхватна

Широкообхватна

 

Turda

 

 

 

Широкообхватна

SI

Koper

 

Основна

 

 

Ljubljana

Основна

 

 

Основна

Maribor

Широкообхватна

 

 

Широкообхватна

Portoroz

Широкообхватна

 

 

 

SK

Bratislava

Основна

 

Основна

Основна

Komárno

 

 

Основна

 

Kosice

Широкообхватна

 

 

Широкообхватна

Leopoldov-Sulekovo

 

 

 

Широкообхватна

Poprad Tatry

Широкообхватна

 

 

 

Žilina

 

 

 

Основна

FI

Eckerö

 

Широкообхватна

 

 

Enontekiö

Широкообхватна

 

 

 

Hanko

 

Широкообхватна

 

 

Helsinki

Основна (Vantaa)*

Основна

 

 

Ivalo

Широкообхватна

 

 

 

Joensuu

Широкообхватна

 

 

 

Jyväskylä

Широкообхватна

 

 

 

Kajaani

Широкообхватна

 

 

 

Kaskinen

 

Широкообхватна

 

 

Kemi

Широкообхватна (Kemi-Tornio)

Широкообхватна

 

 

Kilpilahti (Sköldvik)

 

Широкообхватна

 

 

Kittilä

Широкообхватна

 

 

 

Kokkola

 

Широкообхватна

 

 

Kotka-Hamina

 

Основна (Hamina)

Основна (Kotka)

 

 

Kouvola

 

 

 

Основна

Kruunupyy

Широкообхватна

 

 

 

Kuopio

Широкообхватна

 

 

 

Kuusamo

Широкообхватна

 

 

 

Laappenranta

Широкообхватна

 

 

 

Maarianhamina

Широкообхватна

Широкообхватна

 

 

Oulu

Широкообхватна

Широкообхватна

 

 

Pietarsaari

 

Широкообхватна

 

 

Pori

Широкообхватна

Широкообхватна

 

 

Rauma

 

Широкообхватна

 

 

Rautaruukki/Raahe

 

Широкообхватна

 

 

Rovaniemi

Широкообхватна

 

 

 

Savonlinna

Широкообхватна

 

 

 

Tampere

Широкообхватна

 

 

Широкообхватна

Turku-Naantali

Основна (Turku)

Основна (Turku)

Основна (Naantali)

 

 

Vaasa

Широкообхватна

 

 

 

SE

Aengelholm

Широкообхватна

 

 

 

Almhult

 

 

 

Широкообхватна

Arvidsjaur

Широкообхватна

 

 

 

Gaellivare

Широкообхватна

 

 

 

Gavle

 

Широкообхватна

 

 

Göteborg

Основна (Landvetter)

Основна

 

Основна

Grisslehamn

 

Широкообхватна

 

 

Hagfors

Широкообхватна

 

 

 

Halmstad

 

Широкообхватна

 

 

Helsingborg

 

Широкообхватна

 

 

Hemavan

Широкообхватна

 

 

 

Jönköping

Широкообхватна

 

 

Широкообхватна

Kalmar

Широкообхватна

 

 

 

Kapellskär

 

Широкообхватна

 

 

Karlshamn

 

Широкообхватна

 

 

Karlskrona

 

Широкообхватна

 

 

Kiruna

Широкообхватна

 

 

 

Koeping

 

Широкообхватна

Широкообхватна

 

Luleå

Широкообхватна

Основна

 

 

Lycksele

Широкообхватна

 

 

 

Malmö

Основна (Sturup)

Основна

 

Основна

Mora

Широкообхватна

 

 

 

Norrkoping

 

Широкообхватна

 

 

Nyköping

Широкообхватна (Stockholm Skavska)

 

 

 

Oskarshamn

 

Широкообхватна

 

 

Orebro

Широкообхватна

 

 

Основна (Hallsberg)

Ostersund

Широкообхватна

 

 

 

Oxelöosund

 

Широкообхватна

 

 

Pajala

Широкообхватна

 

 

 

Ronneby

Широкообхватна

 

 

 

Skellefteaa

Широкообхватна

 

 

 

Stenungsund

 

Широкообхватна

 

 

Stockholm

Основна (Arlanda)*

Широкообхватна (Bromma)

Основна (Stockholm)

Широкообхватна (Nynäshamn)

 

Основна

Stromstad

 

Широкообхватна

 

 

Sundsvall

Широкообхватна

Широкообхватна

 

 

Sveg

Широкообхватна

 

 

 

▼M3

Södertälje

 

 

Широкообхватна

 

▼B

Trelleborg

 

Основна

 

Основна

Umeåâ

Широкообхватна

Широкообхватна

 

 

Rosersberg

 

 

 

Широкообхватна

Varberg

 

Широкообхватна

 

 

Västeråas

 

Широкообхватна

Широкообхватна

 

Vilhelmina

Широкообхватна

 

 

 

Visby

Широкообхватна

Широкообхватна

 

 

Ystad

 

Широкообхватна

 

 

UK

Aberdeen

Широкообхватна

Широкообхватна

 

 

Barra

Широкообхватна

 

 

 

Belfast

Широкообхватна (City)

Широкообхватна (International)

Основна

 

 

Benbecula

Широкообхватна

 

 

 

Birmingham

Основна*

 

 

Основна

Bournemouth

Широкообхватна

 

 

 

Bristol

Основна

Основна

 

 

Loch Ryan Ports

 

Широкообхватна

 

 

Campbeltown

Широкообхватна

 

 

 

Cardiff-Newport

Широкообхватна

Основна (Cardiff)

Основна (Newport)

 

 

Corby

 

 

 

Широкообхватна (Eurohub)

Cromarty Firth

 

Широкообхватна

 

 

Daventry

 

 

 

Широкообхватна (Intl. Rail Freight Terminal)

Dover/Folkestone

 

Основна

 

 

Durham

Широкообхватна

 

 

 

Edinburgh

Основна*

Основна (Forth, Grangemouth, Rosyth and Leith)

 

 

Exeter

Широкообхватна

 

 

 

Felixstowe-Harwich

 

Основна (Felixstowe)

Основна (Harwich)

 

 

Fishguard

 

Широкообхватна

 

 

Glasgow

Основна*

Основна (Clydeport, King George V dock, Hunterston and Greenock)

 

Основна (Mossend/ Coatbridge)

Glensanda

 

Широкообхватна

 

 

Goole

 

Широкообхватна

 

 

Grimsby/Immingham

 

Основна (Grimsby and Immingham)

 

 

Heysham

 

Широкообхватна

 

 

Holyhead

 

Широкообхватна

 

 

Hull

 

Широкообхватна

 

 

Inverness

Широкообхватна

 

 

 

Ipswich

 

Широкообхватна

 

 

Islay

Широкообхватна

 

 

 

Kirkwall

Широкообхватна

 

 

 

Larne

 

Широкообхватна

 

 

Leeds

Основна (Leeds/ Bradford)

 

 

Основна (Leeds/ Wakefield RRT)

Liverpool

Широкообхватна

Основна

 

Основна

▼M3

London

Основна (City)

Основна (Gatwick)*

Основна (Heathrow)*

Основна (Luton)*

Основна (Stansted)*

Широкообхватна (Southend)

Основна (London, London Gateway, Tilbury)

 

 

▼B

Londonderry

Широкообхватна

Широкообхватна

 

 

Manchester

Основна*

Широкообхватна (Manchester and Port Salford)

 

 

Medway

 

Широкообхватна (Thamesport, Sheerness)

 

 

Milford Haven

 

Основна

 

 

Newcastle

Широкообхватна

 

 

 

Newquay

Широкообхватна

 

 

 

Norwich

Широкообхватна

 

 

 

Nottingham

Основна (East Midlands)

 

 

 

Orkney

 

Широкообхватна

 

 

Plymouth

 

Широкообхватна

 

 

Poole

 

Широкообхватна

 

 

Port Salford

 

Широкообхватна

 

 

Port Talbot

 

Широкообхватна

 

 

Prestwick

Широкообхватна

 

 

 

Ramsgate

Широкообхватна (Kent International)

Широкообхватна

 

 

River Hull and Humber

 

Широкообхватна

 

 

Scilly Isles

Широкообхватна

 

 

 

Scrabster

 

Широкообхватна

 

 

Selby

 

 

 

Широкообхватна

Sheffield

Широкообхватна (Doncaster - Sheffield)

 

 

Основна (Doncaster RRT)

Shetland Islands

Широкообхватна

 

 

 

Southampton, Portsmouth

Широкообхватна (Southampton)

Основна (Southampton)

Широкообхватна (Portsmouth)

 

 

Stornoway

Широкообхватна

Широкообхватна

 

 

Sullom Voe

 

Широкообхватна

 

 

Sumburgh

Широкообхватна

 

 

 

Teesport

 

Основна

 

 

Tiree

Широкообхватна

 

 

 

Tyne

 

Широкообхватна

 

 

Ullapool

 

Широкообхватна

 

 

Warrenpoint

 

Широкообхватна

 

 

Wick

Широкообхватна

 

 

 

3.

Основни гранично-пропускателни пунктове от мрежата към съседни държави:



Държава-членка на ЕС

Съседна държава

Гранично-пропускателен пункт (шосеен)

Гранично-пропускателен пункт (железопътен)

ФИНЛАНДИЯ

РУСИЯ

Vaalimaa

Vainikkala

ЕСТОНИЯ

РУСИЯ

Luhamaa

Koidula

ЛАТВИЯ

РУСИЯ

Terehova

Zilupe

БЕЛАРУС

Pāaternieki

Indra

ЛИТВА

РУСИЯ

Kybartai

Kybartai

БЕЛАРУС

Medininkai

Kena

ПОЛША

РУСИЯ

Grzechotki

Braniewo

БЕЛАРУС

Kukuryki

Terespol

УКРАЙНА

Korczowa

Przemyśl

СЛОВАКИЯ

УКРАЙНА

Vyšné Nemecké

Cierna nad Tisou

УНГАРИЯ

УКРАЙНА

Beregsurány

Záhony

СЪРБИЯ

Röszke

Kelebia

ХЪРВАТИЯ

СЪРБИЯ

Lipovac

Tovarnik

БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА

Svilaj

Slavonski Šamac

ЧЕРНА ГОРА

Karasovići

/

РУМЪНИЯ

УКРАЙНА

Siret

Vicsany

МОЛДОВА

Ungheni

Cristești Jijia

СЪРБИЯ

Moravița

Stamora Moravița

БЪЛГАРИЯ

СЪРБИЯ

Калотина

Калотина

БЮРМ

Гюешево

Гюешево

ТУРЦИЯ

Свиленград

Свиленград

ГЪРЦИЯ

АЛБАНИЯ

Kakavia

Krystallopigi

БЮРМ

Evzoni

Idomeni

ТУРЦИЯ

Kipi

Pythion




ПРИЛОЖЕНИЕ III

ПРИМЕРНИ КАРТИ НА ТРАНСЕВРОПЕЙСКАТА ТРАНСПОРТНА МРЕЖА, РАЗШИРЕНА КЪМ ОПРЕДЕЛЕНИ ТРЕТИ ДЪРЖАВИ



image

Схема за намиране на карти за съседни държави

image



image



image



image



image

▼B



image

12.1.  Примерно разширение към съседни държави

Широкообхватна и основна мрежа: Вътрешноводни пътища и пристанища

Schweiz / Suisse / Svizzera / Svizra - Liechtenstein

12

image

image



image

12.2.  Примерно разширение към съседни държави

Широкообхватна мрежа: Железници, пристанища и железопътни-пътни терминали (ЖПТ)

Основна мрежа: Железници (товари), пристанища и железопътни-пътни терминали (ЖПТ)

Schweiz / Suisse / Svizzera / Svizra - Liechtenstein

12

image

image



image

12.3.  Примерно разширение към съседни държави

Широкообхватна мрежа: Железници и летища

Основна мрежа: Железници (пътници) и летища

Schweiz / Suisse / Svizzera / Svizra - Liechtenstein

12

image

image



image

12.4.  Примерно разширение към съседни държави

Широкообхватна и основна мрежа:

Автомобилни пътища, пристанища, железопътни-пътни терминали и летища

Schweiz / Suisse / Svizzera / Svizra - Liechtenstein

12

image

image



image



image



image



image

▼B



image

14.1.  Примерно разширение към съседни държави

Широкообхватна мрежа: Вътрешноводни пътища и пристанища

Türkiye

14

image

image



image

14.2.  Примерно разширение към съседни държави

Широкообхватна мрежа: Железници, пристанища и железопътни-пътни терминали (ЖПТ)

Türkiye

14

image

image



image

14.3.  Примерно разширение към съседни държави

Широкообхватна мрежа: Железници и летища

Türkiye

14

image

image



image

14.4.  Примерно разширение към съседни държави

Широкообхватна мрежа: Автомобилни пътища, пристанища, железопътни-пътни терминали и летища

Türkiye

14

image

image

▼M1



image

image

image



image

image

image



image

image



image

image



image

image



image

image

image



image

image

image



image

image



image

image



image

image



image

image

image



image

image

image

▼B




Изявления на Комисията

1. „Комисията припомня, че решението дали да представят проекти за финансиране по линия на МСЕ е прерогатив на държавите членки. Индикативните проценти за специфични цели в областта на транспорта, посочени в част IV от приложението, не засягат по какъвто и да е начин този прерогатив.“

2. „Комисията изразява силно съжаление от включването на член 18, с който се въвежда процедурата по разглеждане съгласно член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011, за предоставянето от Съюза на финансова помощ за проекти или части от проекти, подбрани след всяка покана за представяне на предложения въз основа на многогодишната работна програма или на годишните работни програми, посочени в член 17 от Регламента относно Механизма за свързване на Европа. Комисията припомня, че тя не е предложила тази процедура в никой от секторните актове по МФР. С това се целеше опростяване на програмите по МФР в полза на получателите на финансиране от ЕС. Одобряването на решенията за отпускане на помощ без разглеждане от комитет би ускорило процедурата, съкращавайки сроковете за отпускане на безвъзмездни средства на организаторите на проекти и спестявайки ненужни бюрократични тежести и разходи. Освен това Комисията припомня, че вземането на решения за отпускане на безвъзмездни средства е част от нейните институционални прерогативи, свързани с изпълнението на бюджета, поради което тези решения не следва да бъдат вземани чрез процедура на комитет. Комисията също така счита, че това включване не може да служи като прецедент за други инструменти за финансиране поради особения характер на инфраструктурните проекти от гледна точка на въздействието им върху територията на държавите членки.“

3. „Комисията изразява съжаление, че в член 2, параграф 5 и член 5, параграф 2 се прави позоваване на разходите на изпълнителната агенция, натоварена от Комисията с прилагането на определени части от Механизма за свързване на Европа, в контекста на действия за подкрепа в рамките на програмата. Комисията припомня, че прерогатив на самата Комисия е да вземе решение, след предварителен анализ на разходите и ползите, за създаване на изпълнителна агенция с цел да ѝ се възложат някои задачи по управлението на дадена програма в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета. Процесът на анализ на разходите и ползите с цел възлагане на дадена изпълнителна агенция на задачи по прилагането на Механизма за свързване на Европа не следва да се предопределя от текста на Регламента относно МСЕ. Комисията счита също, че ограничаването не може да служи като прецедент за други инструменти за финансиране поради особения характер на инфраструктурните проекти, управлявани от Агенцията“.



( 1 ) Директива 2010/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 7 юли 2010 г. относно рамката за внедряване на интелигентните транспортни системи в областта на автомобилния транспорт и за интерфейси с останалите видове транспорт (ОВ L 207, 6.8.2010 г., стр. 1).

( 2 ) Регламент (ЕО) № 552/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 г. относно оперативната съвместимост на европейската мрежа за управление на въздушното движение (Регламент за оперативната съвместимост) (ОВ L 96, 31.3.2004 г., стр. 26).

( 3 ) Регламент (ЕО) № 219/2007 от 27 февруари 2007 г. за създаване на Съвместно предприятие за разработване на ново поколение Европейска система за управление на въздушното движение (SESAR) (ОВ L 64, 2.3.2007 г., стр. 1).

( 4 ) Директива 2002/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2002 г. за създаване на система на Общността за контрол на движението на корабите и за информация и за отмяна на Директива 93/75/ЕИО на Съвета (ОВ L 208, 5.8.2002 г., стр. 10).

( 5 ) Директива 2005/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно хармонизираните речни информационни услуги (RIS) относно вътрешните водни пътища на Общността (ОВ L 255, 30.9.2005 г., стр. 152).

( 6 ) Директива 2010/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно формалностите за даване на сведения за кораби, пристигащи във и/или напускащи пристанищата на държавите-членки и за отмяна на Директива 2002/6/ЕО Текст от значение за ЕИП (OB L 283, 29.10.2010 г., стр. 1).

( 7 ) Решение 2006/679/ЕО на Комисията от 28 март 2006 г. относно техническата спецификация за оперативна съвместимост във връзка с подсистемата за „Контрол, управление и сигнализация“ на трансевропейската конвенционална железопътна система (ОВ L 284, 16.10.2006 г., стр. 1).

( 8 ) Решение 2006/860/ЕО на Комисията от 7 ноември 2006 г. относно техническа спецификация за оперативна съвместимост на подсистемата за контрол, управление и сигнализация на трансевропейската високоскоростна железопътна система и за изменение на приложение А към Решение 2006/679/ЕО относно техническата спецификация за оперативна съвместимост във връзка с подсистемата за контрол, управление и сигнализация на трансевропейската конвенционална железопътна система (ОВ L 342, 7.12.2006 г., стр. 1).

( 9 ) Директива 2008/57/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. относно оперативната съвместимост на железопътната система в рамките на Общността (ОВ L 191, 18.7.2008, стр. 1).

( 10 ) Директива 2012/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. за създаване на единно европейско железопътно пространство (OB L 343, 14.12.2012 г., стр. 32).

( 11 ) Директива 2008/96/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно управлението на безопасността на пътните инфраструктури (ОВ L 319, 29.11.2008 г., стр. 59).

( 12 ) Директива 2004/54/ЕО на Европейския парламенти на Съвета от 29 април 2004 г. относно минималните изисквания за безопасност за тунелите на трансевропейската пътна мрежа (ОВ L 167, 30.4.2004 г., стр. 39).

( 13 ) Директива 2004/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за оперативната съвместимост на електронни системи за пътно таксуване в Общността (ОВ L 166, 30.4.2004 г., стр. 12).

( 14 ) Решение на Комисията 2009/750/ЕО от 6 октомври 2009 г. за определяне на Европейската услуга за електронно събиране на такса за изминато разстояние и нейните технически елементи (ОВ L 268, 13.10.2009 г., стр. 11).

( 15 ) Директива 2000/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2000 г. относно пристанищните приемни съоръжения за отпадъци от експлоатацията на корабите и на остатъци от товари (ОВ L 332, 28.12.2000 г., стр. 81).

( 16 ) Регламент (ЕО) № 300/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2008 г. относно общите правила в областта на сигурността на гражданското въздухоплаване и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2320/2002 (ОВ L 97, 9.4.2008 г., стр. 72).

( 17 ) Регламент (ЕО) № 549/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 г. за определяне на рамката за създаването на Единно европейско небе (Рамков регламент)(ОВ L 96, 31.3.2004 г., стр. 1).

( 18 ) Регламент (ЕО) № 550/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 г. за осигуряването на аеронавигационно обслужване в единното европейско небе (Регламент за осигуряване на обслужване)(ОВ L 96, 31.3.2004 г., стр. 10).

( 19 ) Регламент (ЕО) № 551/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 г. относно организацията и използването на въздушното пространство в единното европейско небе (Регламент за въздушното пространство) (ОВ L 96, 31.3.2004 г., стр. 20).

( 20 ) Регламент (ЕО) № 680/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2007 г. за установяване на общи правила за отпускане на финансова помощ от Общността в областта на трансевропейските транспортни и енергийни мрежи (ОВ L 162, 22.6.2007 г., стр. 1).

Top