EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32013R0628

Регламент за изпълнение (ЕС) № 628/2013 на Комисията от 28 юни 2013 година относно работните методи на Европейската агенция за авиационна безопасност за провеждане на стандартизационни инспекции и контрол на прилагането на правилата, определени в Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 736/2006 на Комисията текст от значение за ЕИП

OJ L 179, 29.6.2013, p. 46–54 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
Special edition in Croatian: Chapter 07 Volume 026 P. 290 - 298

Legal status of the document In force

ELI: http://data.europa.eu/eli/reg_impl/2013/628/oj

29.6.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 179/46


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 628/2013 НА КОМИСИЯТА

от 28 юни 2013 година

относно работните методи на Европейската агенция за авиационна безопасност за провеждане на стандартизационни инспекции и контрол на прилагането на правилата, определени в Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 736/2006 на Комисията

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 20 февруари 2008 г. относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване, за създаване на Европейска агенция за авиационна безопасност и за отмяна на Директива 91/670/ЕИО на Съвета, Регламент (ЕО) № 1592/2002 и Директива 2004/36/ЕО (1), и по-специално член 24, параграф 5 от нея,

като има предвид, че:

(1)

В член 24, параграф 1 и член 54 от Регламент (ЕО) № 216/2008 се изисква Европейската агенция за авиационна безопасност (наричана по-долу „Агенцията“) да подпомага Комисията, като контролира прилагането на разпоредбите и правилата за прилагане на посочения регламент от компетентните органи на държавите членки чрез провеждане на стандартизационни инспекции.

(2)

В член 54, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 216/2008 се постановява, че когато инспекция на компетентен орган от дадена държава членка налага инспекция на предприятие или група от предприятия, Агенцията следва да спазва разпоредбите на член 55.

(3)

В Регламент (ЕО) № 736/2006 на Комисията (2) се установяват работните методи на Агенцията за извършване на стандартизационни инспекции (наричани по-долу „настоящите работни методи“).

(4)

Изминаха шест години от приемането на настоящите работни методи. Бяха приети значителни промени в общите правила, бяха сключени също редица международни споразумения, а освен това Агенцията и държавите членки събраха ценен опит, който трябва да бъде взет предвид.

(5)

Когато Регламент (ЕО) № 736/2006 беше приет, общите правила в областта на гражданското въздухоплаване бяха ограничени до първоначалната летателна годност и нейното поддържане. С Регламент (ЕО) № 1702/2003 на Комисията (3) бяха определени правила за прилагане на сертифицирането на летателната годност и по отношение на опазването на околната среда за въздухоплавателните средства и свързаните с тях продукти, части и устройства, както и за сертифицирането на проектантски и производствени организации. С Регламент (ЕО) № 2042/2003 на Комисията (4) бяха установени правила за прилагане относно поддържането на летателната годност на въздухоплавателните средства и аеронавигационните продукти, части и устройства, както и за одобряване на организациите и персонала, изпълняващ тези задачи.

(6)

Оттогава насам Регламент (ЕО) № 216/2008 замени Регламент (ЕО) № 1592/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2002 г. относно общите правила в областта на гражданското въздухоплаване и създаването на Европейска агенция за авиационна безопасност (5), а наборът от общи правила беше разширяван два пъти: първия път, за да включи въздушния екипаж, въздушните операции и наземните инспекции; втория път, за да включи управлението на въздушното движение и аеронавигационното обслужване (УВД/АНО), както и безопасността на летищата, вследствие на което Комисията прие редица правила за прилагане в съответните нови области на компетентност, като Регламент (ЕС) № 805/2011 на Комисията от 10 август 2011 г. относно определянето на подробни правила за свидетелствата за правоспособност на ръководителите на полети и за някои свидетелства и сертификати (6), Регламент за изпълнение (ЕС) № 1034/2011 на Комисията (7) относно надзора на безопасността при управлението на въздушното движение и аеронавигационното обслужване, Регламент за изпълнение (ЕС) № 1035/2011 на Комисията от 17 октомври 2011 г. за определяне на общи изисквания при доставянето на аеронавигационни услуги (8), Регламент (ЕС) № 691/2010 на Комисията от 29 юли 2010 г. за определяне на схема за ефективност на аеронавигационното обслужване и мрежовите функции и за изменение на Регламент (ЕО) № 2096/2005 за определяне на общи изисквания при доставянето на аеронавигационни услуги (9), Регламент (ЕИО) № 3922/91 на Съвета от 16 декември 1991 г. относно хармонизирането на техническите изисквания и административните процедури в областта на гражданското въздухоплаване (10), изменен с Регламент (ЕО) № 859/2008 на Комисията (11), Директива 2004/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно безопасността на въздухоплавателни средства на трети страни, които използват летища на Общността (12), изменена с Директива 2008/49/ЕО на Комисията от16 април 2008 г. за изменение на приложение II към Директива 2004/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на критериите за провеждане на наземни инспекции на въздухоплавателни средства, които използват летища на Общността (13), Регламент (ЕС) № 965/2012 на Комисията от 5 октомври 2012 г. за определяне на технически изисквания и административни процедури във връзка с въздушните операции (14) и Регламент (ЕС) № 1178/2011 на Комисията от 3 ноември 2011 г. за определяне на технически изисквания и административни процедури във връзка с екипажите на въздухоплавателни средства в гражданското въздухоплаване (15).

(7)

С Регламент (ЕО) № 216/2008 също бяха въведени редица нови разпоредби, които трябва да бъдат отразени в работните методи на Агенцията за провеждане на стандартизационни инспекции. По-специално в член 11 са определени условията за взаимно признаване на сертификатите, издадени от компетентните органи на държавите членки, както и условията за временно прекратяване на това признаване, при което стандартизационните инспекции представляват важен инструмент за вземането на такива решения. С член 15 се създава информационна мрежа, която осигурява полезна информация, която трябва да бъде взета предвид при стандартизационни инспекции, като същевременно може да възникне необходимост определени резултати от подобни стандартизационни инспекции да се предоставят незабавно на тази информационна мрежа. В член 27, параграф 3 се посочва, че Агенцията следва да подкрепя държавите членки при изпълнение на задълженията им към ИКАО.

(8)

Независимо от други промени на общите правила, установени с Регламент (ЕО) № 216/2008 и правилата за неговото прилагане, Агенцията следва да подпомага Комисията при контрола на прилагането на други изисквания за авиационна безопасност, например тези, които произтичат от законодателството за Единното европейско небе или законодателството относно разследването или докладването на произшествия.

(9)

От 2006 г. насам европейската външна политика в областта на въздухоплаването също претърпя значителни промени както по отношение на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО), така и по отношение на държавите в съседство с Европейския съюз и някои ключови партньори на световно равнище.

(10)

Беше подписан меморандум за сътрудничество с Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) през 2010 г. (16), който създава рамка за структурирано сътрудничество между страните, по-специално по отношение на обмена на информация, свързана с безопасността, с цел да се избегне дублиране на задачите, когато това е възможно, в резултат на което програмата на Агенцията за стандартизационни инспекции и Всеобщата програма на ИКАО за одит на надзора на безопасността (USOAP) следва да бъдат обвързани по-тясно една с друга. В работните методи за инспекциите следва да се вземе предвид също така ICAO DOC 9735 — ръководството за непрекъснат контрол на USOAP.

(11)

По отношение на държавите, които са част от политиката на ЕС за съседство и политиката на разширяване, включително по-специално държавите, които са страни по Споразумението за общо европейско авиационно пространство, стандартизационните инспекции следва да бъдат организирани в съответствие със същите работни методи и същите стандарти като за държавите членки, като за целта следва да бъдат сключени съответните споразумения или работни договорености.

(12)

По отношение на държавите, които са подписали двустранни споразумения за авиационна безопасност, предвиждащи взаимното приемане на някои констатации по сертифицирането и одобрения, стандартизационните инспекции следва да подпомогнат контрола на изпълнението на споразумението, а техните резултати да се докладват на съответния двустранен надзорен съвет с оглед на възможни корекции. Инспекциите на онези държави членки, чиито констатации по сертифицирането и одобрения се приемат в рамките на двустранни срещи, следва да включват допълнителни проверки, за да се гарантира, че компетентните власти изпълняват правилно задълженията си, произтичащи от двустранните споразумения.

(13)

С цел да се осъществява ефикасен контрол на прилагането на Регламент (ЕО) № 216/2008 и правилата за неговото прилагане, както и на други правила за авиационна безопасност, произтичащи от съществуващите регламенти и споразумения, е необходимо да се преразгледат настоящите работни методи, по-специално за да се гарантира, че те ще придобият по-системна ориентация, ще следват подход за по-последователен контрол, който е съсредоточен в по-голяма степен върху безопасността, ще осигурят по-ефективно използване на ресурсите, за да не възниква ненужна тежест за компетентните органи, и ще включват механизъм за обратна връзка относно дейностите на Агенцията, свързани с изготвянето на правила. Следва да бъдат създадени инспекционни екипи с адекватно обучен и квалифициран персонал, като Агенцията се стреми да балансира участието на упълномощените служители от различни държави членки.

(14)

Работните методи следва да отразяват определенията и принципите за одит, посочени в стандарта ISO 19011.

(15)

Освен в областта на инспекциите работни методи следва да бъдат разработени в областите на контрола на равнище системи и на равнище констатации.

(16)

Работните методи следва да осигурят по-голяма гъвкавост за Агенцията при предприемането на действия в области, където това съответства на нейните технически компетенции, като в същото време следва да се запази правната сигурност относно тези методи.

(17)

Поради това Регламент (ЕО) № 736/2006 следва да бъде съответно изменен.

(18)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета, създаден съгласно член 65 от Регламент (ЕО) № 216/2008,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет и обхват

1.   С настоящия регламент се установяват работни методи за:

а)

контрол на прилагането от страна на компетентните органи на държавите членки на Регламент (ЕО) № 216/2008 и правилата за неговото прилагане в областите, обхванати от член 1, параграф 1 от посочения регламент;

б)

провеждане на стандартизационни инспекции от компетентните органи на държавите членки;

в)

проверка дали компетентните органи на държавите членки издават сертификати и упражняват надзор над тях в съответствие с Регламент (ЕО) № 216/2008 и правилата за неговото прилагане;

г)

участие в оценката на въздействието на изпълнението на Регламент (ЕО) № 216/2008 и правилата за неговото прилагане от компетентните органи на държавите членки.

2.   Работните методи, установени в настоящия регламент, се прилагат също, доколкото това е практически възможно, когато Агенцията е натоварена със задачата да извършва контрол относно прилагането на изискванията за авиационна безопасност, произтичащи от друго законодателство на ЕС, споразумения, сключени от ЕС, или работни договорености, сключени от Агенцията.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1.

„инспекция“ означава стандартизационната инспекция, посочена в член 24, параграф 1 и член 54 от Регламент (ЕО) № 216/2008, включително инспекцията на предприятие или група от предприятия, посочена в член 54, параграф 4 и член 55 от посочения регламент, която се извършва от Агенцията;

2.

„компетентен орган“ означава органа, определен от държавата членка като компетентен за прилагането на Регламент (ЕО) № 216/2008 и правилата за неговото прилагане;

3.

„упълномощен персонал“ означава лицата, упълномощени от Агенцията да извършват инспекции, включително командировани служители;

4.

„командирован персонал“ означава служители, предоставени от компетентните органи на държавите членки, Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО), други международни организации в областта на въздухоплаването или от компетентните органи на трети държави, които имат споразумения със Съюза или работни договорености с Агенцията, които са определени от тези органи да съдействат на Агенцията при провеждане на инспекциите;

5.

„доказателство“ означава документация, изложение на факти или друга информация, която е от значение в конкретния случай и може да бъде проверена;

6.

„констатация“ означава резултата от сравнението между наличните доказателства и приложимите изисквания;

7.

„корекция“ означава действие за отстраняване на констатирани несъответствия с приложимите изисквания;

8.

„коригиращо действие“ означава действие за отстраняване на причината на констатирано несъответствие с приложимите изисквания, с цел да се предотврати повторно възникване на несъответствието;

9.

„непосредствена заплаха за безопасността“ означава ситуация, при която съществуват доказателства, че даден продукт, услуга, система, съставен елемент, оборудване или съоръжение е в състояние, в което е вероятно да възникнат вреди за хората, или се експлоатира, доставя или поддържа технически по такъв начин, че е вероятно възникването на такива вреди, ако не бъдат извършени незабавно корекции в ситуацията.

Член 3

Принципи, приложими към контрола

1.   Агенцията извършва контрол на прилагането от страна на компетентните органи на изискванията, посочени в член 1, както и тяхното еднакво прилагане в съответствие с методологията, изложена в настоящия регламент, и докладва за това.

2.   Контролът е непрекъснат и съобразен с риска, въз основа на информацията, която е на разположение на Агенцията. Той включва оценка на способността на компетентните органи да изпълняват своите задължения по надзора, като извършват инспекции, когато е необходимо, и предприемат действия, произтичащи от констатациите, направени при инспекции, с цел да се гарантира своевременното предприемане на подходящи корекции и коригиращи действия.

3.   В рамките на контрола се използва системен подход. Той обхваща всички области и критични елементи на системата за надзор на безопасността, както е определено от ИКАО. Особено внимание се отделя на връзките между отделните области.

4.   Контролът се извършва по прозрачен, ефикасен, ефективен, хармонизиран и последователен начин.

5.   Агенцията анализира резултатите от своите дейности по контрола, за да установи дали съществува необходимост от регулаторни подобрения.

Член 4

Принципи, приложими към инспекциите и констатациите

1.   При инспекциите на компетентните органи се вземат под внимание резултатите от предишни инспекции и се разглеждат по-конкретно промени в регулаторните изисквания и във възможностите на компетентния орган да упражнява надзор на безопасността. Те са пропорционални на размера и сложността на промишления сектор под надзора на компетентните органи, като техен приоритет е да гарантират високо и еднакво равнище на безопасност за търговския въздушен транспорт.

2.   Инспекциите могат да включват инспекции на предприятия или групи от предприятия, които се намират под надзора на проверявания компетентен орган.

3.   Инспекциите могат да включват, когато това е договорено между засегнатите страни, инспекции на военни съоръжения, отворени за обществено ползване, или на услуги, предоставяни от военен персонал на обществеността, с цел да се провери дали изискванията на член 1, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 216/2008 са спазени.

4.   Инспекциите се провеждат от екип, съставен от упълномощен от Агенцията персонал, който е квалифициран и обучен в своите съответни области на дейност. Упълномощеният персонал спазва принципите на независимост, почтеност, етично поведение, надлежна проверка, коректно представяне и поверителност.

5.   Когато Агенцията установи, че един или повече сертификати не отговарят на изискванията на Регламент (ЕО) № 216/2008 и правилата за неговото прилагане, констатираното несъответствие се докладва на съответния компетентен орган. Когато дадено констатирано несъответствие не бъде коригирано своевременно, Агенцията прави препоръки съгласно член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 216/2008 с цел да даде възможност за вземане на решение за взаимно признаване на посочените сертификати.

6.   Агенцията класифицира и следи несъответствията, констатирани по време на инспекциите, посочени в параграфи 1, 2 и 3, в зависимост от тяхното въздействие, като констатациите, засягащи сигурността и безопасността, се ползват с приоритет. Агенцията също така информира незабавно компетентните органи на държавите членки, когато към корекцията на дадена непосредствена заплаха за безопасността не е подходено по задоволителен начин.

7.   Настоящият регламент се прилага, без да се накърняват разпоредбите на членове 15 и 58 от Регламент (ЕО) № 216/2008, на Решение 2001/844/ЕО, ЕОВС, Евратом на Комисията (17), на Регламент (ЕО) № 2111/2005 на Европейския парламент и на Съвета (18) и Регламент (ЕО) № 473/2006 на Комисията (19)

Член 5

Обмен на информация

1.   Компетентните органи на държавите членки предоставят на Агенцията цялата необходима информация, свързана с извършвания от тях надзор на безопасността, в която са разгледани всички критични елементи на тяхната система за надзор на безопасността, включително предприятията или групите от предприятия под техен надзор. Информацията се предоставя във форма и по начин, определени от Агенцията, като се взема под внимание информацията, предоставяна на ИКАО.

2.   Агенцията може също да изисква ad-hoc информация от компетентните органи на държавите членки. Когато отправя такова искане за информация, Агенцията посочва своето правно основание и цел, уточнява каква информация се изисква и определя сроковете, в които тя трябва да бъде предоставена.

3.   Агенцията предоставя на компетентните органи на държавите членки съответна информация с цел да подкрепи еднаквото прилагане на приложимите изисквания.

Член 6

Национален координатор по стандартизация

1.   Държавите членки определят национален координатор по стандартизация, който действа като тяхна основна точка за контакт за всички дейности по стандартизация, и по-специално за координирането на обмена на информация, предвиден в член 5, параграф 1. Националният координатор по стандартизация има задължението да:

а)

поддържа и актуализира текущата информация, която се предоставя на Агенцията, включително информацията, поискана в съответствие с членове 3, 4 и 5, корекциите и плановете за коригиращи действия, както и доказателствата за изпълнението на договорените коригиращи действия;

б)

подпомага Агенцията във всички фази на дадена инспекция и да гарантира, че инспекционният екип се придружава по време на инспекциите на място.

2.   Компетентните органи гарантират, че са налице ясни канали за комуникация между определения национален координатор по стандартизация и тяхната вътрешна организация, за да може този координатор да изпълнява своите задължения правилно.

Член 7

Непрекъснат контрол

1.   Непрекъснатият контрол, посочен в член 3, съдържа следното:

а)

събиране и анализ на данните и информацията, предоставени от компетентните органи на държавите членки, Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО), Комисията или от други съответни източници;

б)

оценка на способността на даден компетентен орган да изпълнява своите задължения по надзора на безопасността;

в)

в зависимост от оценката, посочена в буква б) — определяне на приоритети, планиране и определяне на обхвата на инспекциите;

г)

провеждане на такива инспекции, включително свързаното с това докладване;

д)

последващи действия и приключване на констатациите за несъответствия, произтичащи от инспекциите.

2.   За оценката, посочена в параграф 1, буква б), Агенцията създава, разработва и поддържа единен модел, в който се вземат предвид поне следните елементи:

а)

размер и сложност на авиационната промишленост;

б)

сериозни произшествия, злополуки, злополуки с фатален изход и свързаните с тях смъртни случаи;

в)

резултати от наземните инспекции;

г)

резултати от предходните инспекции;

д)

способност на компетентните органи да прилагат ефективно корекции и коригиращи действия;

е)

резултати от одитите, проведени съгласно международни конвенции или държавни програми за оценка на безопасността;

ж)

съществуващи мерки съгласно член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 216/2008 или член 258 от Договора.

3.   Резултатите от прилагането на модела, определен в параграф 2, както и входящите данни и резултатите от оценката се предоставят на националния координатор по стандартизация на съответната държава членка.

4.   Агенцията следва да адаптира програмата за инспекции с оглед на извършвания от нея непрекъснат контрол, като отразява както случаите на подобряване, така и случаите на влошаване на равнището на безопасност. Агенцията предприема подходящи действия, когато има доказателства, че равнището на безопасност се влошава.

Член 8

Програма за инспекциите

1.   Агенцията създава в сътрудничество с Комисията многогодишна програма, включваща инспекциите, посочени в член 10, параграф 1, буква а), както и годишна програма, включваща инспекциите, посочени в член 10, параграф 1, букви а) и б).

2.   В програмите за инспекция се посочват засегнатите държави членки, видът на инспекцията, областите, които трябва да бъдат проверени, и предвиденият график за провеждане на фазата на място, съобразно модела, посочен в член 7.

3.   Контролните програми могат да бъдат адаптирани от Агенцията, за да бъдат взети предвид нововъзникващите рискове, установени при непрекъснатия контрол, посочен в член 7.

4.   Годишната програма се предоставя на Комисията, на членовете на управителния съвет на Агенцията като част от работната програма на Агенцията в съответствие с член 33, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕО) № 216/2008, както и на националния координатор по стандартизация на съответната държава членка.

Член 9

Области на инспекциите

1.   Агенцията извършва инспекции във всяка от областите, определени в глава II от Регламент (ЕО) № 216/2008. Тези области включват:

а)

летателната годност съгласно член 5 и опазването на околната среда съгласно член 6 от посочения регламент;

б)

летателните екипажи съгласно членове 7 и 8 от посочения регламент;

в)

въздушните операции съгласно членове 8 и 9 от посочения регламент;

г)

наземните инспекции съгласно член 10 от посочения регламент;

д)

летищата съгласно член 8а от посочения регламент;

е)

УВД/АНО и ръководителите на полети съгласно членове 8б и 8в от посочения регламент.

Допълнителни области могат да бъдат определени в зависимост от по-нататъшното развитие на Регламент (ЕО) № 216/2008 или по искане на Комисията.

2.   Агенцията гарантира, че нейните ресурси са разпределени по подходящ начин за осъществяването на контрол и инспекции на различните области в зависимост от резултатите от непрекъснатия контрол, посочен в член 7.

Член 10

Видове инспекции

1.   Агенцията провежда:

а)

комплексни инспекции с цел проверка на една или повече области; тези инспекции се извършват на интервали, определени въз основа на резултатите от непрекъснатия контрол;

б)

целенасочени инспекции с цел проверка на конкретни сектори в рамките на една или повече области и/или с цел оценяване на степента на изпълнение на договорените корекции и коригиращи действия;

в)

аd-hoc инспекции с цел проверка на конкретни проблеми, установени в рамките на непрекъснатия контрол на Агенцията, или по искане на Комисията.

2.   Независимо от инспекциите, посочени в параграф 1, Агенцията може да прави констатации, които не се основават на проверки на място, когато има достатъчно доказателства за несъответствие.

Член 11

Критерии в областта на обучението, квалификацията и упълномощаването на инспекционните екипи

1.   Агенцията установява критерии по отношение на квалификацията на персонала, който участва в инспекционните екипи.

2.   Тези критерии включват:

а)

познаване на институционалната и регулаторната рамка, по-конкретно на настоящия регламент, както и на съответните международни споразумения;

б)

познаване на одитните техники и практически опит с тях;

в)

техническа компетентност и практически опит в съответните области, посочени в член 9.

3.   Ръководителите на екипи са персонал, назначен от Агенцията. Критериите относно тяхната квалификация включват, в допълнение към посоченото в параграф 2, умения за ръководене на екип и умения за комуникация в международна среда и в деликатни ситуации.

4.   Членовете на екипите са персонал, назначен от Агенцията, или командировани лица.

5.   Както ръководителите, така и членовете на екипи са обучени относно приложимите изисквания и процедурите на Агенцията. Агенцията гарантира, че ръководителите и членовете на екипи винаги разполагат с компетентността, позволяваща те да бъдат упълномощени да участват в инспекции. За тази цел Агенцията създава подходящи програми за непрекъснато обучение.

6.   Лица от персонала, които отговарят на критериите по отношение на квалификацията и са получили подходящо обучение, могат да бъдат упълномощени от Агенцията да участват в инспекционните екипи.

Член 12

Съставяне на екипи за инспекции

1.   Инспекциите се извършват от екипи, съставени от Агенцията, които включват упълномощен персонал съгласно член 11.

2.   Агенцията определя състава на екипа с оглед постигане на минималния състав, необходим за покриване на изискваните технически правомощия и работно натоварване, като взема под внимание вида на инспекцията, обхвата, броя на разглежданите области и очакваната програма. Всеки екип има ръководител и минимум един член. Във всички случаи Агенцията гарантира, че броят на служителите в отделните екипи е пропорционален на обхвата на задачите.

3.   Агенцията гарантира, че при съставянето на екипите няма конфликт на интереси нито по отношение на инспектираните национални органи, нито по отношение на инспектираните предприятия или групи от предприятия.

4.   Своевременно преди началото на инспекцията Агенцията изисква от органите или организациите, командироващи служители, информация относно наличността на членовете на екипа за участие във фазата на място.

5.   Разходите, произтичащи от участието на национални координатори по стандартизация, както е предвидено в член 14, параграф 2 и член 19, параграф 2, и от участието на командировани служители в инспекции, извършвани от Агенцията, се поемат от Агенцията в съответствие с нормативната уредба на Съюза и без да се засяга годишната бюджетна процедура на Съюза.

Член 13

Провеждане на инспекции

1.   Инспекциите, посочени в член 10, параграф 1, букви а) и б), включват следните фази:

а)

подготвителна фаза, която се провежда преди инспекцията и продължава най-малко 10 седмици;

б)

фаза на място;

в)

фаза на докладване, следваща фазата на място и продължаваща не повече от 10 седмици.

2.   Инспекциите ad-hoc, посочени в член 10, параграф 1, буква в), се обявяват пред съответния компетентен орган с двуседмично предизвестие, но не се изисква при това да се спазват сроковете и процедурите, предвидени в членове 14, 15 и 16, освен задължението да бъде изготвен окончателен доклад.

3.   Констатации за несъответствия, открити по време на инспекциите, посочени в член 10, се докладват в съответствие с член 16, проследяват се и се приключват в съответствие с член 17 и се класифицират в съответствие с член 18.

Член 14

Подготвителна фаза

1.   В подготвителната фаза на инспекцията Агенцията:

а)

уведомява компетентния орган за инспекцията най-малко 10 седмици преди фазата на място, включително за планувания вид инспекция, както и за областите и секторите на инспекцията;

б)

събира необходимата информация за подготовка на инспекцията, като надлежно взема предвид информацията, получена от непрекъснатия контрол;

в)

определя обхвата, степента и програмата на инспекцията, включително инспекцията на предприятия или групи от предприятия, като взема предвид информацията, получена от непрекъснатия контрол;

г)

определя размера и състава на екипа за инспекцията.

2.   След получаване на предизвестието за инспекцията компетентният орган съдейства на Агенцията за бързото подготвяне на фазата на място. Ако се сметне за необходимо, може да бъде организирана предварителна среща между инспектиращия екип и националния координатор по стандартизация.

3.   Агенцията предоставя на компетентния орган програмата на инспекцията и състава на екипа поне две седмици преди фазата на място.

Член 15

Фаза на място

1.   По време на фазата на място от дадена инспекция Агенцията:

а)

организира встъпителна среща с националния координатор по стандартизация и проверявания компетентен орган;

б)

проследява останалите неприключени констатации за несъответствия, установени при предишни инспекции, и извършва преглед на съответните корекции и коригиращи действия;

в)

уведомява компетентния орган за всички непосредствени проблеми във връзка с безопасността, когато подобни проблеми бъдат установени по време на инспекцията;

г)

на заключителното заседание представя на проверявания компетентен орган списък с предварителните констатации за несъответствия, установени или проследени по време на инспекцията.

2.   Освен това Агенцията може да:

а)

проверява основните офиси и, доколкото това се счита за необходимо, всички регионални офиси на компетентния орган и на квалифицираните организации, на които компетентният орган може да е възложил задачи;

б)

проверява предприятията или групите от предприятия, които се намират под надзора на компетентния орган, като част от инспекцията на този компетентен орган; в такъв случай компетентният орган може да придружава екипа за инспекция;

в)

провежда интервюта с персонала на проверявания компетентен орган и на квалифицираните организации, ако има такива, и на посетените предприятия или групи от предприятия, ако има такива;

г)

проверява законодателни актове, процедури, сертификати, документация, данни и други подходящи материали.

Член 16

Фаза на докладване

1.   Във фазата на докладване от дадена инспекция Агенцията, в срок от 6 седмици след заключителното заседание на фазата на място, прави преглед на предварителните констатации, класифицира ги и изготвя въз основа на това проектодоклад до проверявания компетентен орган.

2.   Проектодокладът съдържа най-малко:

а)

обобщение, в което са представени констатациите;

б)

подробности за извършването на инспекцията, включително вида на инспекцията, проверяваните области, обхвата и състава на екипа;

в)

анализ на критичните елементи с акцент върху основните констатации;

г)

списък на констатираните несъответствия, установени или проследени по време на инспекцията, заедно с тяхната класификация;

д)

препоръки, включително, когато е необходимо, относно взаимното признаване на сертификати.

3.   Констатациите за несъответствия се съобщават посредством проектодоклада, посочен в параграф 2, освен ако вече са нотифицирани в писмена форма от Агенцията чрез други средства.

4.   Компетентният орган може да изпрати писмени коментари на Агенцията в срок от две седмици след уведомяването.

5.   Агенцията, в рамките на 10 седмици след заключителното заседание, издава окончателен доклад въз основа на проектодоклада, посочен в параграф 2, който отразява коментарите на проверявания компетентен орган, ако има такива. Агенцията може да адаптира описанието на дадена констатация за несъответствие, нейното правно основание, нейната класификация или нейния актуален статус, както е уместно, за да бъдат взети предвид коментарите, както и корекциите и коригиращите действия, представени във фазата на докладване.

6.   Агенцията определя и поддържа статус на непрекъснатия контрол за всяка държава членка, който при поискване се предоставя на засегнатата държава членка и на Комисията.

7.   Окончателният доклад се адресира до проверявания компетентен орган и до Комисията, която впоследствие може да изпрати този доклад на съответната държава членка и на други компетентни органи, ако е уместно.

Член 17

Проследяване и приключване на констатациите

1.   За всички констатирани несъответствия, класифицирани съгласно член 18, параграф 1, букви б) и в), компетентният орган предлага корекции и коригиращи действия не по-късно от четири седмици след получаване на уведомлението от Агенцията.

2.   За всички констатирани несъответствия, класифицирани съгласно член 18, параграф 1, буква а), компетентният орган предлага корекции и коригиращи действия не по-късно от 10 седмици след получаване на уведомлението от Агенцията.

3.   Компетентният орган докладва на Агенцията своевременно относно приключването на коригиращите действия и представя доказателства за това.

4.   Агенцията:

а)

оценява корекциите и коригиращите действия, представени от компетентния орган, или своевременно изисква допълнителни разяснения;

б)

одобрява или отхвърля представените корекции и/или коригиращи действия в рамките на 16 седмици след уведомяването;

в)

контролира удовлетворителното изпълнение на коригиращите действия;

г)

установява необходимостта от допълнителни действия в съответствие с член 22;

д)

докладва редовно на компетентния орган и на Комисията за статуса на констатациите за несъответствия и на съответните корекции/коригиращи действия посредством доклади за статуса;

е)

приключва констатациите за несъответствия, ако остане удовлетворена от коригиращите действия и предоставените доказателства, регистрира приключването на констатациите за несъответствие и уведомява компетентния орган за това.

5.   За целите на буква в) Агенцията може да поиска доказателства или разяснения от компетентния орган. Агенцията също така може да вземе решение да извърши проверка на място на изпълнението посредством инспекция.

6.   Когато констатациите за несъответствия са предмет на разследване за нарушение по силата на член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 216/2008 или по силата на договорите, Агенцията осигурява подходящи последващи действия след консултации с Комисията и не приключва такива констатации без предварително съгласуване с Комисията.

Член 18

Класифициране на констатациите

1.   Всички констатации за несъответствия, направени от Агенцията в рамките на инспекциите, посочени в член 10, се класифицират и докладват от Агенцията, независимо дали се отнасят до административни или технически изисквания, в един от следните класове:

а)

клас C: несъответствие с приложимите изисквания, което поражда главно проблеми във връзка със стандартизацията;

б)

клас D: несъответствие с приложимите изисквания, което поражда проблеми във връзка със стандартизацията и проблеми във връзка с безопасността, ако не се коригира своевременно;

в)

клас G: непосредствен проблем във връзка с безопасността.

2.   Докладването, проследяването и приключването се степенуват по важност в зависимост от тяхната класификация.

Член 19

Непосредствен проблем във връзка безопасността

1.   Когато Агенцията е извършила уведомяване за непосредствен проблем във връзка с безопасността:

а)

Агенцията изисква от компетентния орган да предприеме подходящи коригиращи действия, включително незабавни корекции;

б)

компетентният орган прилага ефективни корекции за отстраняване на констатираното несъответствие и предоставя на Агенцията доказателства за това.

2.   Агенцията може да поиска от компетентния орган в срок от две седмици след постъпване на уведомлението за непосредствен проблем във връзка с безопасността да присъства на заседание, за да направи оценка на прилагането на незабавните корекции.

3.   Когато корекциите не удовлетворяват Агенцията, тя отправя препоръки към Комисията, включително, когато е необходимо, искане относно взаимното признаване на сертификати, издадени от компетентния орган. Агенцията също така информира незабавно компетентните органи на държавите членки.

Член 20

Документация

1.   Агенцията създава система за водене на документация, която осигурява подходящо съхранение, достъп и надеждно проследяване на:

а)

обучението, квалификацията и упълномощаването на ръководителите и членовете на екипи;

б)

програмите на инспекциите;

в)

докладите;

г)

констатациите и свързаните с тях доказателства;

д)

договорените корекции и коригиращи действия;

е)

приключването на констатации за несъответствия и свързаните с това доказателства;

ж)

препоръките относно взаимното признаване на сертификати;

з)

оценките, посочени в член 7, параграф 1, буква б).

2.   Всички документи се съхраняват за минимален срок от 15 години, като се спазва приложимото законодателство за защита на данните.

Член 21

Достъп до информацията, съдържаща се в докладите за инспекциите

1.   Когато информацията, съдържаща се в доклада за инспекцията, засяга предприятие или група от предприятия, намиращи се под надзор относно безопасността, упражняван от трета държава, и попада в обхвата на прилагане на споразумение на Съюза, сключено в съответствие с член 12 от Регламент (ЕО) № 216/2008, тази информация се предоставя на третата държава като страна по това споразумение съгласно неговите съответни разпоредби.

2.   Когато информацията, съдържаща се в доклада за инспекцията, попада в обхвата на прилагане на Меморандума за сътрудничество между Съюза и ИКАО, информацията се предоставя на ИКАО в съответствие с разпоредбите на посочения Меморандум за сътрудничество и съответното приложение относно безопасността.

3.   Когато информацията, съдържаща се в доклада за инспекцията, се отнася до текущо разследване във връзка с безопасността, провеждано в съответствие с Регламент (ЕС) № 996/2010 на Европейския парламент и на Съвета (20), информацията се предоставя незабавно на органа, отговорен за това разследване.

4.   За целите на Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета (21) процесът на вземане на решения, свързани с доклад за инспекция, не се счита за приключил, преди да са приключени свързаните с него констатации за несъответствия.

Член 22

Допълнителни действия

1.   Агенцията установява всяко неизпълнение на изискването за проследяване на констатирано несъответствие, като например:

а)

коригиращо действие, което не е представено в срока, посочен в член 17, параграф 1;

б)

коригиращо действие, което не е одобрено от Агенцията в срока, посочен в член 17, параграф 4, буква б);

в)

коригиращо действие, което не е надлежно изпълнено.

2.   В случаите, посочени в параграф 1, Агенцията изисква от компетентния орган да предостави разяснения относно неизпълнението и да представи допълнителни действия, като определя срок за отговор.

3.   Агенцията оценява последствията от неизпълнението, заедно с отговора на компетентния орган, в рамките на определения краен срок. Въз основа на резултатите от оценката Агенцията може:

а)

да приеме представените допълнителни действия; или

б)

да изготви допълнителен доклад до съответния компетентен орган и до Комисията. Този доклад включва оценката на Агенцията, както и препоръките до Комисията, включително, ако бъде счетено за необходимо, препоръки относно взаимното признаване на сертификати, издадени от компетентния орган.

4.   Без да се засягат разпоредбите на Регламент (ЕО) № 2111/2005, след получаването на допълнителния доклад, посочен в параграф 3, буква б), Комисията може да предприеме всяка от следните стъпки:

а)

да изпрати коментари до съответната държава членка или да поиска допълнителни обяснения за изясняване на констатациите за несъответствия или част от тях;

б)

да изиска от Агенцията да извърши ad-hoc инспекция, за да провери удовлетворителното изпълнение на корекциите и коригиращите действия;

в)

да задейства процедурата, посочена в член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 216/2008, за да вземе решение дали сертификатите, издадени от компетентния орган, съответстват на приложимите изисквания;

г)

да задейства процедура по силата на член 258 от Договора.

Член 23

Годишен доклад

Агенцията предава на Комисията най-късно до 31 март на всяка година годишен доклад относно дейностите и инспекциите, извършени през предходната година в рамките на непрекъснатия контрол. Докладът включва анализ на резултатите от дейностите и инспекциите, който отразява способността на компетентните органи да изпълняват своите задължения по надзора на безопасността, както и препоръки за възможни подобрения. В препоръките по-конкретно се посочват техническите правила, които ще трябва да бъдат определени или изменени в съответствие с член 17, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕО) № 216/2008, както и мерките, предприемани от Агенцията, които ще трябва да бъдат определени или изменени в съответствие с член 18, буква в) от Регламент (ЕО) № 216/2008.

Член 24

Работни процедури

Агенцията преразглежда своите работни процедури с оглед на изпълнението на задачите, възложени ѝ по членове 3 — 23, в срок от шест месеца след влизането в сила на настоящия регламент.

Член 25

Преходни разпоредби

1.   Констатации за несъответствия, направени от Агенцията съгласно Регламент (ЕО) № 736/2006, за които на Агенцията не е било представено доказателство за приключването им към момента на влизане в сила на настоящия регламент, се считат за направени в съответствие с настоящия регламент и се третират по съответния начин.

2.   Планове за коригиращи действия, одобрени от Агенцията съгласно Регламент (ЕО) № 736/2006, се считат за одобрени в съответствие с настоящия регламент.

3.   Членовете и ръководителите на екипи, упълномощени от Агенцията съгласно Регламент (ЕО) № 736/2006, се считат за упълномощен персонал съгласно настоящия регламент.

Член 26

Отмяна

Регламент (ЕО) № 736/2006 се отменя.

Член 27

Влизане в сила и прилагане

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 януари 2014 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 28 юни 2013 година.

За Комисията

Председател

José Manuel BARROSO


(1)  ОВ L 79, 19.3.2008 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 129, 17.5.2006 г., стр. 10.

(3)  ОВ L 243, 27.9.2003 г., стр. 6.

(4)  ОВ L 315, 28.11.2003 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 240, 7.9.2002 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 206, 11.8.2011 г., стр. 21.

(7)  ОВ L 271, 18.10.2011 г., стр. 15.

(8)  ОВ L 271, 18.10.2011 г., стр. 23.

(9)  ОВ L 201, 3.8.2010 г., стр. 1.

(10)  ОВ L 373, 31.12.1991 г., стр. 4.

(11)  ОВ L 254, 20.9.2008 г., стр. 1.

(12)  ОВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 76.

(13)  ОВ L 109, 19.4.2008 г., стр. 17.

(14)  ОВ L 296, 25.10.2012 г., стр. 1.

(15)  ОВ L 311, 25.11.2011 г., стр. 1.

(16)  Решение 2011/531/ЕС на Съвета (ОВ L 232, 9.9.2011 г., стр. 8).

(17)  ОВ L 317, 3.12.2001 г., стр. 1.

(18)  ОВ L 344, 27.12.2005 г., стр. 15.

(19)  ОВ L 84, 23.3.2006 г., стр. 8.

(20)  ОВ L 295, 12.11.2010 г., стp. 35

(21)  ОВ L 145, 31.5.2001 г., стp. 43.


Top