През 2024 г. се навършват 80 години от подписването на Конвенцията за международното гражданско въздухоплаване и създаването на Международната организация за гражданско въздухоплаване – ИКАО. Макар и в условията на жестока световна война, международната общност, оценявайки важността на всички аспекти на развиващата се авиация и нейното мирно приложение, отделя ресурси и сили да се събере в Чикаго и на 7 декември 1944 г. представителите на 54 държави подписват Конвенцията за международното гражданско въздухоплаване.
За 120-те години от първия полет на въздухоплавателно средство, по-тежко от въздуха и задвижвано от моторна тяга, авиацията измина пътя от една плажна ивица до космическото пространство. Освен че ангажира огромни финансови, материални и човешки ресурси, гражданската авиация е и мощен катализатор на техническия прогрес в голям брой научни и приложни сфери. Именно поради своята глобалност и технологичност въздухоплаването поставя изключително високи изисквания към персонала и предприятията, ангажирани в него – по отношение на планирането, проектирането, конструирането, построяването, експлоатацията, поддръжката на всичко, свързано с неговата дейност. Тази огромна и сложна среда не би могла да съществува без приноса на ИКАО в разработването и приемането на правилата и процедурите, чрез които се извършва въздухоплаването и чрез прилагането на които от всички държави се гарантира неговата безопасност и сигурност.
Днес в ИКАО, ситуирана от 1947 г. като международна структура в рамките на Организацията на обединените нации, членуват 193 държави. Тя осъществява своята дейност, обявявайки следните приоритети: безопасност на полетите, аеронавигационен потенциал и ефективност, авиационна сигурност и опростяване на формалностите, икономическо развитие на въздушния транспорт, опазване на околната среда. В рамките на ООН, ИКАО си сътрудничи с редица други организации – Международния съюз по далекосъобщения, Международната организация по труда, Международната морска организация, Международния пощенски съюз и др. Общо 47 са актовете на международното въздушно право и на техните допълнения и изменения.
„Библията“ на гражданската въздухоплаване, Чикагската конвенция, дава дефиниции на ключови понятия като „територия“, „суверенитет“ и „право на полет“, определя изискванията за въздухоплавателните средства и тяхната националност, както и мерките, улесняващи въздухоплаването, регламентира създаването на Международната организация за гражданско въздухоплаване. Тя дава и правното основание за разработването на 19 приложения (анекси), които съдържат над 12 000 стандарти и препоръчителни практики за абсолютно всички области на авиацията. Над 210 са ръководствата, отнасящи се пряко до тях. В рамките на постоянните програми за мониторинг на безопасността и сигурността ИКАО осъществява контрол за спазването на тези стандарти чрез периодични проверки в отделните държави.
България ратифицира Чикагската конвенция през 1966 г. и това е важна предпоставка българският национален превозвач да стъпи по-активно на международния пазар на авиационни услуги и за две десетилетия да стане авиокомпания, втора по големина и извършвана работа в Източния блок.
В периода май – юли 1992 г., по молба на Министерството на транспорта, работна група на ИКАО извършва подробно проучване на структурите, функциите, нормативните актове, и организацията на работа на основните авиационни субекти в България. Направените препоръки и тяхното изпълнение имат ключово значение за успешния преход на индустрията и администрацията към пазарната икономика. Нашата страна е ратифицирала 16 акта на международното въздушно право. България участва като пълноправен член в работата на Организацията, в провежданите Асамблеи, както и в изработването на общите позиции на страните от Европейския съюз по всички разглеждани въпроси.
Автор: Венцислав Гигов