Държавите-членки на Европейския съюз са задължени да създадат Национален Надзорен Орган (ННО), с цел изпълнение на задачите, възложени на такъв орган съгласно законодателството за Единното европейско небе.
Националните Надзорни Органи гарантират надзора на регулаторната рамка за УВД във всички членки на ЕС. Те са по-специално отговорни за сертифицирането и надзора на доставчиците на аеронавигационно обслужване (ДАНО).
Националните Надзорни Органи са независими от доставчиците на аеронавигационно обслужване. Тази независимост се постига чрез адекватно разделяне на функционално ниво най-малко, между ННО и такива доставчици на услуги. Законодателната рамка на Република България гарантира, че ННО упражнява правомощията си безпристрастно и прозрачно.
Република България е установила ННО чрез промяна на Закона за Гражданско въздухоплаване (ЗГВ) от 01 януари 2012 чл. 16в.
Бърза връзка (линк) към Наръчник ННО
Основните задачи, възложени на ННО в Република България в рамките на законодателството за Единно европейско небе, са:
- Сертифициране на ДАНО
- Осъществяване на непрекъснат надзор на съответствието с регулаторните изисквания за предоставяне на АНО
- Осигуряване на съответствие с принципите на таксуване за аеронавигационно обслужване
- Прилагане на предпазни мерки съгласно регламента за оперативна съвместимост
Националният надзорен орган е отговорен за организиране и провеждане на инспекции и проучвания, за да се провери съответствието на ДАНО спрямо законодателството за Единното европейско небе. ННО може да реши да възложи извършване на проверки и проучвания, които попадат в рамките на тяхната компетентност, на квалифицирани организации.
Ролята и отговорностите на ННО за надзора при управлението на въздушното движение/аеронавигационното обслужване и други мрежови функции за управление на въздушното движение са по-подробно описани в Регламент за изпълнение (ЕС) 201/373.
Република България гарантира, че ННО разполагат с адекватни човешки и финансови ресурси за да изпълнява задълженията си.