За никого не е тайна, че още от зората на своето появяване, авиацията е един от най-силните катализатори на човешкия научно-технически прогрес. С повишаване на надеждността и ресурса на авиационната техника, през годините тя се е превърнала в предпочитано средство за придвижване и транспорт от т. А до т. Б, респ. в динамичен и сериозен подотрасъл на транспортната индустрия. За илюстрация на това твърдение могат да бъдат споменати няколко числа от статистическите данни, публикувани в Годишния доклад на Съвета на ИКАО за 2019 г. (това е „най-силната“ година за гражданското въздухоплаване в света. Поради Ковид-19 кризата през 2020 г. намалението е над 60%, а данните за следващите години не са публикувани от ИКАО): През 2019 г. по въздуха са превозени 4 милиарда и 486 милиона пътници по вътрешни и международни редовни линии (плюс 4.5÷5% само по нередовни превози) при постигнато 82% пътническо затоварване. За десетилетието след 2010 г. е постигнат среден годишен темп на нарастване от 6÷6.2%. През посочената година в експлоатация са били 31 023 въздухоплавателни средства с максимална излетна маса над 9 тона. Авиокомпаниите, извършили тези превози, са реализирали приходи от 841 млрд. и 300 мил. долара с реализирана печалба от 45 милиарда долара. (Разходите на авиокомпаниите са приходи за летищата, службите за ръководство на въздушното движение, петролната индустрия, производителите на авиационна техника и на техническите средства за навигация, комуникация и обслужване на самолетите, пътниците и товарите, за организациите за техническо обслужване и ремонт на въздухоплавателните средства, за организациите за обучение на персонала.)
Прогнозните темпове на развитие на гражданското въздухоплаване за следващите 20 години, макар и търпящи известни корекции, свързани с Ковид-19 събитията, очертават необходимостта от над 500 000 нови пилоти, над 620 000 специалисти за техническо обслужване и ремонт на ВС и 858 000 членове на кабинните екипажи. Не е сложно да се предположи подобна необходимост в летищата и службите за наземно обслужване на ВС и пътниците, в службите по сигурността, техническите организации, обучителните звена и в органите за ръководство на въздушното движение. Всичко това, високата технологичност на самата индустрия, както и нейната специфика (няма ден, няма нощ, няма делник, няма празник), поставят гражданското въздухоплаване пред сериозни предизвикателства, свързани не само с обучението, но и с възпитанието на авиационните кадри.
Именно поради това още през 2009 г. ИКАО стартира инициативата „Следващо поколение авиационен персонал“ с цел да се гарантира наличието на достатъчно квалифицирани и компетентни специалисти в областта на въздухоплаването, които да експлоатират, управляват и поддържат бъдещата международна система за въздушен транспорт. Това е от решаващо значение, тъй като голяма част от сегашното поколение авиационни специалисти ще се пенсионира, достъпът до обучение и образование на достъпни цени става все по-проблематичен, а авиацията се конкурира с други индустриални сектори за висококвалифицирани специалисти. Липсата на хармонизирани (т.е. във взаимовръзка и във взаимозависимост) компетентности в някои авиационни дисциплини и недостатъчната информираност на "следващото поколение" за видовете налични работни места в авиацията допълнително усложняват предизвикателството.
Проблемите на следващото поколение авиационен персонал представляват непосредствен интерес за много заинтересовани страни: авиокомпании, доставчици на аеронавигационно обслужване, летища, конструктори и производители на авиационна и друга свързана с дейността техника, организации за обучение, университети и др. Привличането и обучението на следващото поколение авиационни специалисти включва и работа с националните и международните заинтересовани страни в областта на образованието и труда. Поради важността на въпросите, свързани с Новото поколение авиационен персонал, ИКАО счита, че е от решаващо значение да се осигури по-голяма подкрепа за тази дейност и в резултат на това издигна тази инициатива в Програма на ИКАО. Тази Програма е включена в глобалните планове на ИКАО както за безопасност, така и за въздушна навигация, а също и в бизнес плана и работната програма на ИКАО.
Начало на съвременната трактовка на въпроса за равенство на половете и създаването на условия за равноправно развитие на жените и девойките в обществения и стопанския живот се дава на проведената под егидата на ООН през септември 1995 г. в Пекин Световна конференция за положението на жените. В нейната работа и в приемането на Декларация и Платформа за действие вземат участие представители на 189 държави. Целите и обемът на настоящата публикация не позволяват даже и изреждането на всички форуми по тези въпроси и приетите на тях документи. Поради нейната важност може да бъде спомената само проведената през септември 2015 г. по време годишната Асамблея на ООН среща на ръководителите на делегациите за приемане на Дневен ред за устойчиво развитие до 2030 г., като от името на своите страни те са се ангажирали с глобално партньорство за намаляване нивото на крайна бедност и установяване на набор от цели, наречени „Цели за устойчиво развитие“, от които цел № 5 дефинира постигане на равенство между половете и разширяване на правата и възможностите на всички жени и девойки.
ИКАО, като организация към ООН, съобразява своята политика с отправените препоръки по отношение на равенството на половете и правата на жените и девойките, като изгражда дейността си в съответствие със споменатите основни документи по въпроса и на свой ред разработва и приема такива с конкретна насоченост в областта на гражданското въздухоплаване. В най-синтезиран вид те са формулирани в Резолюции А 36-27 и А 39-30 на Генералната асамблея на ИКАО. Основните препоръки в тях са:
- Потвърждава своя ангажимент да допринесе за по-нататъшното прилагане на равенството между половете, равенство и напредък на жените чрез принос за постигането на цел № 5 за устойчиво развитие на ООН „Осигуряване на равенство между половете и разширяване на правата и възможностите за всички жени и момичета“, в т.ч. като се стреми да постигне амбициозната цел от 50-50 (жени-мъже) на всички позиции до 2030 г. професионалисти и по-високи нива в глобалния авиационен сектор;
- Настоятелно призовава държавите, регионалните и международни авиационни организации международната авиационна индустрия да демонстрират силно, непоколебимо лидерство и ангажимент за разширяване на правата и възможностите на жените и да предприемат необходимите мерки за консолидиране на равенството между половете чрез подкрепа на основните принципи, както и за създаване и подобряване на програми и проекти за насърчаване на професионалното развитие на жените;
- Настоятелно призовава държавите, като част от техните национални ангажименти, да гарантират равенство между половете, да си сътрудничат с ИКАО чрез споделяне на най-добри практики и партньорство с ИКАО по програми и проекти, насочени към увеличаване на броя на жените специалисти в авиационния сектор и насърчаване на жените да продължат професионалното си развитие, включително чрез помощ от държавни министерства, отговарящи за висшето образование, с цел получаване от жените на авиационни специалности.
И тъй като споделянето на най-добри практики е сред препоръчваните действия, ето какво споделя Индия по темата в разпространен на Генералната асамблея на ИКАО през септември 2022 г. работен документ с номер А41-WP263:
В общността на индийските пилоти 15% са жени пилоти, 15% от ръководителите на полети и 11% от полетните диспечери са жени. Очакваният растеж на авиацията в Индия предоставя на жените повече възможности да изберат авиацията като място за трудова реализация и кариера. Индийските авиокомпании с най-висок дял жени пилоти и членове на кабинния екипаж имат благоприятни политики за задържане на своите служителки, включително поддържане на собствени средства за социална инфраструктура като детски ясли, предоставяне на офис позиции за бременни служителки (пилоти и членове на кабинния екипаж), възможност за използване на гъвкаво работно време, избор по-удобно място за работа и т.н. Освен това тези авиокомпании предоставят обезщетения и удължен отпуск по майчинство в допълнение към заплатите, за да компенсират загубата на доход. Авиокомпаниите също имат лидерски програми за жени, които насърчават жените да заемат ключови ръководни позиции. На 8 март 2017 г. изцяло женски екипаж на Air India постави световен рекорд, изпълнявайки най-дълъг директен полет от Делхи до Сан Франциско.
Къде сме ние?
Данните към 2023 г., предоставени от Асоциацията на българските авиокомпании и от ДП РВД, са следните:
В двете най-големи авиокомпании – „България Ер“ и „Юръпиън Еър Чартър“ работят съответно 3 и 4 жени пилоти, а в състава на кабинните екипажи са съответно 47 и 94 жени. Тук следва, обаче, да бъде изрично подчертано, че след 1989 г. дейността и развитието на българските авиокомпании като цяло и обучението и наемането на пилоти в частност, е свързана с много други обстоятелства, респ. решаването на проблемите на жените в авиацията не е само въпрос на разбиране и подход към тях и на желание за тяхното решаване.
Във „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД наетите жени са 84 като 40 практикуват технически професии и от тях 28 са с техническо образование (висше и средно).
В „Луфтханза техник“ работят 61 жени, от които 38 в „Планиране“, 11 в „Производство“ и 12 в „Качество и обучение“.
В ДП РВД 46 жени работят като ръководител полети и на трите работни позиции – „Кула“, „Подход“ и „Контрол“.
Анализът дали това е много или малко е предстоящ, ако държавата и нейните институции, заедно със заинтересования бизнес, желаят да се впишат в препоръчваните критерии и да реализират, даже и частично, целите за постигане на равенството на половете и за разширяване на правата и възможностите на всички жени и девойки в авиационната индустрия у нас.
В заключение е подходящо да бъде цитиран един текст от многото документи по темата на Европейския съюз. Става дума за Заключения на Съвета на Европа за равенството между жените и мъжете от 2015 г. В него този орган на ЕС се обръща към държавите членки с 38 текста, в които съгласно приетата за такива документи структура отбелязва, приветства, приканва и призовава. Ето го този текст, чрез който държавите се призовават: „27. Да вземат подходящи мерки за насърчаване на по-справедливо разпределение на грижите и домакинските отговорности между жените и мъжете и да ускорят напредъка към по-успешното съчетаване на професионалния, семейния и личния живот, включително за да се даде възможност на жените и мъжете да участват на равни начала в пазара на труда, политиката и други сфери на живота, както и за да се гарантира, че прекъсванията в кариерата, произтичащи от необходимостта да се изпълнят отговорностите по поемането на грижи, не пречат на жените и мъжете с деца или други лица на издръжка да се реализират успешно в избраните области и да заемат ръководни длъжности. В това отношение от съществено значение е осигуряването на достъпни и качествени услуги на приемливи цени за гледане на деца и за полагане на грижи за зависими лица.“
Авиацията, наред с посочената по-горе специфика на работа, поставя изключително високи изисквания по отношение на придобиването, поддържането и опресняването на знания и умения, по отношение на дисциплината и спазването на установените норми, правила и процедури. В името на безопасността и сигурността на полетите тя не може да си позволи компромиси, независимо от причините и поводите. В този смисъл равенството между жените и мъжете като субекти в авиацията е факт и то е задължителна професионална необходимост. А цитираният текст идва да ни напомни, че от жените, независимо какво са избрали за своя професионална реализация, се очаква, наред с раждането на деца и осигуряването на продължението на човешкия биологичен вид (в това никой не може да ги замени), да бъдат добри съпруги, партньорки, майки и дъщери. Именно поради това подкрепата на жените, избрали авиацията за своя професионална реализация, би следвало да не е предмет единствено на регламенти, директиви, програми и резолюции с различни форми на императивност, а да е елемент от ценностната система на всяко общество и професионална среда, имащи претенциите да са цивилизовани и съвременни.
Автор: Венцислав Гигов